Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 04.12.2013г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №506 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба против Решение № 609/19.07.2013г. по  гр.д. № 694/2013г.  на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „Виктория” гр.София да заплати на А.А.К. сумата 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 29.07.2012г. около 19,30 часа в гр.Сливен, причинено от лицето Й.А.П., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2013г. до окончателното й изплащане и отхвърлен като неоснователен иска за разликата над 100 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева, като неоснователен, както и искането за присъждане на главницата със законна лихва, считано от датата на увреждането 29.07.2012г. Присъдени са на двете страни разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство А.А.К., чрез пълномощника му адв.К. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над 100 лева до 1500 лева и е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва от датата на увреждането 29.07.2012г., както и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивникът К. твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и несправедливо, тъй като не отразява действителната фактическа и правна обстановка. Районният съд не извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувало данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства.  Били игнорирани решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, като не са взети предвид относими към казуса материално правни норми. Съдът е кредитирал изготвеното по делото заключение, но от него е взел предвид само заключението, че охлузванията и натъртванията обикновено зарастват за около 10-15 дни без да вземе предвид отговора на вещото лице по 6 въпрос, според който възстановяването след подобен род травми продължава месец, месец и половина. От отговора на този 6-ти въпрос до голяма степен зависело обективната и справедлива преценка на съда относно размера на дължимото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на ангажираните от него свидетели, като противоречиви със събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че единственото противоречие е в твърдението и на двете свидетелки, че ищецът е бил с яка/шина след изписването му от болницата. Двете свидетелки били с основно образование и не били наясно има ли и каква е разликата между медицинска яка/шина и превръзка. От доказателствата по делото се установило, че по време на възстановителния период на ищеца се е налагало да бъдат правени мазеви превръзки на контузените части от тялото и свидетелките най-вероятно имали предвид това. В останалата част показанията на двете свидетелки напълно се подкрепяли от останалия, събран по делото, доказателствен материал, в т.ч. и съдебно-медицинската експертиза и медицинското удостоверение, издадено от д-р Ч.. Неправилната преценка на събрания по делото доказателствен материал довело до неправилни правни изводи на районния съд и до определяне на един крайно несправедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди. Освен това посочва, че решението в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва от датата на увреждането е неправилно и незаконосъобразно, с оглед трайната практика на ВКС по въпроса. Посочва, че в случая се прилага чл.84, ал.3 от ЗЗД като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата и затова застрахователят отговоря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекия причинител.

Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо него да постанови ново, с което да му присъди допълнително сумата от 1400 лева, представляваща разлика между присъдения от районния съд размер до пълния претендиран от него размер от 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.07.2012г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените и пред двете инстанции разноски.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение от 13.09.2013г., като го е оставил без уважение като неоснователно. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „Виктория”, гр.София, който оспорва изцяло доводите, изложени във въззивната жалба, като неоснователни. Счита, че правилно районният съд не е взел под внимание показанията на двете свидетелки, насочени изцяло към подвеждане на съда относно причинените на ищеца увреждания. Посочва, че в конкретния случай се касае за изключително леки, повърхностни увреждания на горния слой на кожата, чието лечение е изключително бързо, без остатъчни явления и без необходимост от прилагане на лекарства и медикаменти. Възстановяването е без никакви последици. Ожулванията по главата нямали нищо общо с показанията на едната свидетелка относно „спукана” глава. Въпросът за шината и дали свидетелките правят разлика между нея и превръзка било без съществено значение за определяне размера на неимуществените вреди, тъй като в тази насока имало заключение на вещо лице. Поради това моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът А.А.К., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник юриск. К., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Виктория”, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник – ст. юриск. Х., който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна. В случай че въззивникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над минималния съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването му до размера, предвиден в Наредбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да ДОПЪЛНИ фактическата обстановка с обстоятелствата, установяващи се от събраните пред районния съд доказателства, но не взети предвид от районния съд при нейното формиране, както следва:

Видно от съдебномедицинско удостоверение №393/30.07.2012г., изд. от д-р Т. Ч., А.А.К. в резултат на велосипедна травма получил контузия на главата, врата и лицето с множество охлузвания в областта на лицето, носа, главата, врата и гръдния кош, контузия на долните крайници с наличие на масивни охлузвания, кръвонасядания и болезнени подутини в областта на кръста и долните крайници, като тези увреждания са му причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От заключението на допусната и изслушана от районния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие настъпилото  на 29.07.2012г. ПТП А.К. е получил следните увреждания: охлузване в областта на челото, носа и дясната половина на главата; контузия на врата; контузия на гръден кош; охлузване в областта на кръста; охлузвания на дясна подбедрица по предната й повърхност; охлузване на ляво ходило. Възстановяването след подобен род травми продължава месец – месец и половина.

От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява, че 10-15 дни след инцидента К. бил на легло, не можел да се придвижва, не можел да ходи, поради болки в краката. Оплаквал се от болки по цялото тяло, в т.ч. главата, трудно си движел врата. Възстановяването му продължило около месец и половина, но и след това изпитвал болки във врата, а на слънце – болки в главата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в посочените части, тъй като взаимно се допълват и не противоречат според настоящата инстанция на останалия, събран по делото доказателствен материал. Продължителността на възстановяването на ищеца отговаря на посоченото от вещото лице в заключението по т.6 на съдебно-медицинската експертиза. Съдът взе предвид възможната заинтересованост на свид. К. /майка на ищеца/, но прецени, че в кредитираните части се подкрепя от останалия доказателствен материал и от показанията на свид.К. – незаинтересована от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелите по въпроса за носенето на шина, тъй като по този въпрос има събрани писмени доказателства, на които свидетелските показания противоречат.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 1500лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 29.07.2012г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

            По делото е установено, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Хюндай Акцент”, с рег.№СН 2805 ВВ /участник в ПТП на 29.07.2012г./ в ответното дружество ЗАД „Виктория”, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от водача на застрахования автомобил Й.П. на 29.07.2012г. в гр.Сливен, на кръстовището, образувано от ул.“Братя Шкорпил“ и ул.“Ропотамо“ пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила отнема предимството на ищеца, управляващ велосипед, при което са причинени редица леки телесни повреди на ищеца А.А.К.. От протокола за ПТП, ползващ се с задължителна доказателствена сила се установява вината на водача на застрахования автомобил. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания /леки телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования Й.П. /по смисъла на чл.257, ал.2, предл. второ от КЗ/  - причинено пътно-транспортно произшествие на 29.07.2012г. ищеца е получил увреждания на здравето, изразяващи се в: охлузване в областта на челото, носа и дясната половина на главата; контузия на врата; контузия на гръден кош; охлузване в областта на кръста; охлузвания на дясна подбедрица по предната й повърхност; охлузване на ляво ходило. В резултат на тези увреждания се установи, че К. е търпял болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищеца, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищеца в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на А.К. в резултат на деликта са причинени редица леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищеца /19-годишен/, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – болки в цялото тяло, с оглед редицата контузии и охлузвания; болки във врата и главата, които макар и с много слаб интензитет продължили и след възстановяване на контузиите. Съдът взе предвид факта, че ищецът се е възстановявал в продължение на месец и половина, като през първите 10-15 дни след инцидента бил на легло, трудно се придвижвал, поради болки в краката /свидетелските показания и съдебно-медицинската експертиза по т.6/. Не се установи по делото наличие на психическа травма у ищеца, свързана със страх и други негативни емоции, вследствие ПТП-то, независимо от изложените в тази насока твърдения в исковата молба.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 1000лв.  До този размер искът като основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 1500лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 29.07.2012г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя. Изключението, въведено с разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. второ от КЗ касае лихви за забава, присъдени с влязло в сила решение в тежест на застрахования. В случая е налице предявен пряк иск против застрахователя и в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ няма изискване за уведомяване. В тази насока въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния относно началния момент на забавата.   

С оглед изложеното и частичната основателност на иска по чл.226 от КЗ до размера от 1000лв., при уважен от районния съд размер от 100лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е отхвърлен над размера от 100лв. до размера от 1000лв., както и в частта относно  присъдената законна лихва, считано от 06.03.2013г. – датата на подаване на исковата молба и вместо него да постанови друго по същество, с което да осъди застрахователното дружество да заплати на К. допълнително сумата от 900лв. /разликата над присъдения от СлРС до дължимия според настоящата инстанция размер/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава върху цялата главница от 1000лв., считано от датата на увреждането – 29.07.2012г. до окончателното й изплащане.  

В останалата отхвърлителна част над размера от 1000лв. до пълния претендиран такъв от 1500лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Решението не е обжалвано в уважителната му част – относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 100лв. и в тази част е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца А.А.К. се дължат разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на 453,33лв., поради което следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 408лв. /СлРС му е присъдил такива в размер на 45,33лв./

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 76,67лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 76,67лв. до присъдения му размер от 214,67лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните.

Разноски пред въззивната инстанция е претендирал единствено въззивника К..

Въззиваемото дружество няма претенции за заплащане на разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Въззивникът е направил разноски пред настоящата инстанция, както следва: 30лв. - платена държавна такса и 350лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Със становището си по делото процесуалният представител на въззиваемото дружество – ст.юрисконсулт Х. е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция и моли съда да го намали до размера, предвиден в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

С оглед направеното възражение и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с Тълкувателно решение №6/2012 от  06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно до размера от 230лв.

С оглед изложеното, на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 167,14лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №609 от 19.07.2013г., постановено по гр.д. №694/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ, предявен от А.А.К. с ЕГН ********** против ЗАД „Виктория”, ЕИК 119037309, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“Е. Й.“ №* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 29.07.2012г. в гр.Сливен над размера от 100лв. до размера от 1000лв.; в частта, с която е отхвърлено искането на К. за присъждане на главницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.07.2012г.; в частта, с която е присъдена законната лихва за забава върху главницата от 100лв., считано от 06.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която А.А.К. е осъден да заплати на ЗАД „Виктория”, гр.София разноски, съразмерно с уважената част от иска над размера от 76,67лв. до присъдения размер от 214,67лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗАД „Виктория”, ЕИК 119037309,  със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“Е. Й.“ №* да заплати на А.А.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** допълнително сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 29.07.2012г. в гр.Сливен, причинено от Й.А.П. при управление на лек автомобил м. “Хюндай Акцент”, с рег.№СН 2805 ВВ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.07.2012г. до окончателното й изплащане, както и да заплати законната лихва за забава върху присъдената от Сливенски районен съд сума от 100лв., считано от 29.07.2012г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №609 от 19.07.2013г., постановено по гр.д. №694/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЗАД „Виктория”, ЕИК 119037309,  със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“Е. Й.“ №* да заплати на А.А.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** сумата от 408,00лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 167,14лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.