Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

гр. С., 13.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тринадесети ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 511 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 535/18.07.2013г. по гр.д. № 26/13г на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И.К.Г. и М.А.Г. против А.И.Л., С.И.Л., Р.Й.М. и Л.Й.С. искове за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на на гр. С., имот с идент. № 67338.701.206 е неправилно заснет по КК и границата между този имот и съседните ПИ № 67338.701.207, ПИ № 67338.701.429 и ПИ № 67338.701.430 е съгласно фактическата граница по протокол за принудително отнемане на вещи по изп. Д. № 1511/1986г. на СлРС и са присъдени разноските по делото на ответниците в размер на 342 лв.

Въззивна жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на материалния закон. Въззивниците твърдят, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не е налице грешка в кадастралната основа на КК от 2006г., съдът неправилно е ценил събраните доказателства, формирал е погрешни фактически констатации, приложил е неправилно материалния закон и е стигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Развиват детайлни съображения, като анализират ангажираните от двете страни доказателства, считат, че те подкрепят изцяло основателността на исковете им и молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение, като вместо него постанови ново, с което ги уважи, както са предявени. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК всички въззиваеми са подали писмени отговори, с които оспорват изцяло въззивната жалба. Твърдят, че тя е неоснователна, оспорват всички изложени оплаквания, последователно оборват всички доводи на въззивниците, като заявяват, че фактическите констатации на съда са обосновани и кореспондиращи със събраните доказателства, няма и нарушение на материалноправните разпоредби. Предвид това молят въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноските за тази инстанция. Не са направили нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК няма подадени насрещни въззивни жалби.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. от въззиваемите, пор. №№ 3, 4, 5 и 6, редовно призовани, се явяват лично пор. №№ 3 и 5,  за всичките се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и поддържа изложените в отговорите доводи. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивният съд счита, че при неточно формирана фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил неправилно и материалноправните разпоредби, регулиращи спорните правоотношения и е достигнал до погрешни правни изводи, които не споделя.

При условията на активно и пасивно  субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР:

Настоящият въззивен състав намира, че същите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, която е посоченото от ищците правно основание на претенцията им, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявен е именно установителният иск за собственост, резултатът от който може да даде основание за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост. Поради това е предвиден и специалният иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото евентуално допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи. С оглед приетото от съда в това производство, при уважаването на иска следва да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение на плана от съответния овластен административен орган. И в двата случая ищците имат интерес от предявяване на иска, най-малкото заради процесуалното поведение на ответниците, отричащи претендираното от тях право.

Искът по чл. 53 ал. 2 пр. 2 от ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към минал момент – този към влизане в сила на кадастралната карта – м.04.2006г.

Предмет на това право е ПИ № 67338.701.206 по действащата към момента КК от 2006г., който е идентичен с парцел ХХІІ-228, 229 в кв. 86 по КРП от 1972г. и с имот пл. № 403 кв. 37, за който е отреден п-л V- 403 по ПУП от 2000г.

Установено е безспорно, че по силата на договор за дарение от 1975г. и договор за продажба от 1985г., сключени в надлежна нотариална форма, двамата ищци са станали съсобственици /като съотношението на правата им помежду им е ирелевантно за спора/, на целия недвижим имот, тогава представляващ парцел ХХІІ-228, 229 в кв.86 по плана на гр. С., кв. Р., целият с обозначена площ 740 кв.м.

От изток този имот е граничил с имотите, чиито собственици понастоящем са ответниците, които имоти тогава са представлявали парцели VІІ-228, ХХІV-228 и VІІІ-229 по КРП/1972г., по-късно - имоти пл.№№ 404 и 405 в кв. 37, за които са били отредени п-ли VІ-404, VІІ-404 и VІІІ-405 по ПУП/2000г. По КК от 2006г. имотите на ответниците представляват съответно ПИ с идент. №№ 67338.701.207, 67338.701.429 и 67338.701.430.

Също безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение  № 666/28.07.1986г. по гр.д. № 982/1986г. на СлРС по иск по чл. 108 от ЗС ищецът е признат за собственик на 44 кв.м. в източната част на парцел ХХІІ-228, 229, кв. 86 по плана на гр. С. и А.Л. /първият ответник/ и Йордан Л. /бащата на последните две ответници/ са осъдени да му предадат владението върху нея – всеки по 22 кв.м. В изпълнение на това решение, въз основа на изпълнителен лист, издаден по посоченото дело, с  протокол от 29.10.1986г. за принудително отнемане на вещи, съдия-изпълнителят е извършил въвод във владение, като предаването на тези 44 кв.м. било извършено на място, след измерване и обозначаване чрез забиване на колчета.

По-късно ищецът материализирал физически тази граница, като изградил ограда от стоманена мрежа и колове, която съществува и към момента, той и семейството му са ползвали имота от тогава до предявяването на иска в така обособената площ. Размерът й, изчислен от вещото лице /до фактическата граница от изток/ е 747 кв.м.

Първият Кадастрално регулационен план за кв. „Р.” /КРП/ е одобрен със заповед № 700/22.12.1972г. По него източната граница на имота на ищците -ПИ № 67338.701.206 /тогава п-л ХХІІ-228, 229/, представлява дворищно регулационна линия – източна за него и западна за п-ли ХХІV-228 и VІІІ-229, собственост на ответниците /респ. – праводателя на последните две/.

Следващият и сега действащ Подробен устройстевн пран на кв. „Р.” /ПУП/ е одобрен със заповед № РД-15-162/20.03.2000г. и по него източната граница на имота на ищците - ПИ № 67338.701.206 представлява имотната граница – източна за него /тогава УПИ V- 403 кв. 37 / и западна за УПИ VІ-404 и УПИ VІІІ-405 в кв. 37 /собственост на ответниците/. По този план дворищно регулационната линия съвпада с имотната граница.

Тъй като при налагане на скиците от двата плана се констатира, че дворищно регулационната линия /източна за ищците и западна за ответниците/ по КРП/1972г. съвпада с имотната граница /източна за имота на ищците и западна за имотите на ответниците/ по ПУП/2000г., то регулационните предвиждания по КРП/1972г., касаещи процесната дворищно регулационна линия – граница между имотите, са осъществени.

По кадастралната карта на кв. „Р.” /КК/, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на АК източната граница на имота на ищците - ПИ № 67338.701.206 и западна за имотите на ответниците - ПИ № 67338.701.207, ПИ № 67338.701.429 и ПИ № 67338.701.430 съвпада с отразените граници по КРП/1972г. и ПУП /2000г.

Площта на имота, собственост на ищците, по ПУП от 2000г. , до източната граница, отразена в него, е 711 кв.м.

Доколкото вещото лице е категорично за съвпадението на източната граница между имотите на страните по КРП от 1972г. и ПУП от 2000г., е несъмнено, че площта на имота на ищците по КРП от 1972г. до нанесената в него източна граница, е 711 кв.м.

Площта на имота, собственост на ищците - ПИ № 67338.701.206  по КК от 2006г. до отразената в нея източната граница,  е 711 кв.м.

Площта на имота, собственост на ищците, измерена на място, до материализираната фактическа източна граница, е 747 кв.м.

С оглед горните фактически констатации въззивният съд счита, че искът е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

Несъмнено е, че ищците са придобили на валидно правно основание правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се от изток спрямо имотите на ответниците, който според титулите им за собственост е бил с площ 740 кв.м. Към момента на придобиването му -1985г., съгласно действащия тогава КРП, площта на имота е била 711 кв.м. След успешно провеждане на ревандикационен иск през 1986г., ищците са били признати за собственици и ответниците са били осъдени да им предадат владението върху общо 44 кв.м., в източната част на п-л ХХІІ-228, 229, кв. 86. Това решение е било изпълнено чрез надлежно извършен въвод във владение през м. 10.1986г., когато на място е била материализирана фактическа граница и по-късно поставена ограда, съществуваща до момента. Така към момента площта на процесния имот до фактическата източна граница е 747 кв.м.

За въззивния съд няма съмнение, че ищците са собственици на ПИ № 67338.701.206 в площта до материалната източна граница с имотите на ответниците, която са ползвали в пълен обем от момента на въвода във владение и тя както отговаря на титулите им за собственост от 1975г. и 1985г.,  така и кореспондира със съдебното решение от 1986г.

Независимо с какви мотиви съдът е приел в решението си през 1986г., че ищецът е собственик на предадените 44 кв.м. от изток, то поражда с конститутивното си действие правото на собственост и с изпълнението му то се е превърнало и във фактическо, освен в  правно положение между страните.

Поради това, щом площта на имота, не само по плана преди постановяване на съдебното решение, но и по плана след постановяването му е по-малка от действителния обем на правото на собственост, и след като по КК от 2006г. имотът на ищците е заснет по границите от предхождащите го планове от 1972г. и 2000г., а не по фактическата източна граница, отразяваща реалното правно положение към него момент, то е налице грешка, която следва да бъде отстранена.

Не може да се приложи постановката на ТР №3/93г., че при прилагане на стар план, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни, а ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранен, докато се установи приложен план, тоест – важи положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. В случая предаването на частите от имотите на ответниците не е станало по силата на дворищнорегулационен план, а въз основа на съдебно решение. Неприлагането на един ДРП, който има непосредствено отчуждително действие, действително води до отпадане на това отчуждително действие, но при преразпределянето на собственоста чрез съдебно решение, което е било и изпълнено, действието на РП е неутрализирано. Неотразяването на това изменение в положението в действалия към момента на промяната план от 1972г. не води до загубване на правото на собственост.

На последно място следва да се посочи и, че правото на собственост на ищците върху процесния имот не е отречено и по никакъв друг начин. Не са събрани никакви доказателства, които да убедят съда, че те не са ставали изобщо собственици, че са се разпоредили по някакъв начин с вещното си право, или че са го изгубили, респективно – че ответниците са го придобили чрез валиден способ.

Така, към правнорелевантния момент – м. 04.2006г., въззивният съд счита, че двамата ищци са били собственици на ПИ № 67338.701.206, с действителна площ 747 кв.м., чиято източна граница е нанесена на одобрената КК по дворищно регулационната линия по ПУП от 2000 г., вместо по материализираната на място фактическа граница.

Като не е сторено това, е налице грешка в кадастралната основа, която подлежи на поправяне по съдебен ред, с оглед успешно проведеното от страна на ищците доказване на правнозначимия факт на собственост към минал момент - влизане в сила на кадастралната карта от 2006г. Ето защо субективно съединените искове са основателни и следва да се уважат.

Като е достигнал до обратните изводи, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.

В частта за разноските актът на РС също следва да бъде отменен.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на ответниците - въззиваеми и те следва  да понесат своите, както са направени, и заплатят тези на ищците - въззивници в размер  на 275  лв. за първоинстанционното и 125 лв. за въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р       Е       Ш       И    :

                       

 

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 535/18.07.2013г. по гр.д. № 26/13г на СлРС като НЕПРАВИЛНО и вместо него

 

 

П  О  С  Т  А  Н О  В  Я  В  А :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР по отношение на И.К.Г. ЕГН **********, М.А.Г. ЕГН **********, двамата от гр. С., кв. Р., ул. „З.” № *, А.И.Л., С.И.Л.,***, Р.Й. *** *-* и Л.Й.С. от гр. С., кв. „Д.” № *, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на гр. С., кв. „Р.”, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изпълн. директор на АГКК – Сливен, изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ № 67338.701.206 и ПИ № 67338.701.207, ПИ № 67338.701.429 и ПИ № 67338.701.430, като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ № 67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена  дворищно регулационната линия по ПУП от 2000 г., като действителната граница съответства на червената линия по скицата - стр. 45 от делото към заключението на съдебно-техническата  експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението, И 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че И.К.Г. и М.А.Г. са били собственици към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. С., кв. „Р.” от 2006г. на частите от ПИ № 67338.701.207, ПИ № 67338.701.429 и ПИ № 67338.701.430, намиращи се между нанесената в КК граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ № 67338.701.206.

 

 

ОСЪЖДА  А.И.Л., С.И.Л., Р.Й.М. и Л.Й.С. да заплатят на И.К.Г. и М.А.Г. направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 275 лв. за първата и 125 лв. за въззивната инстанция.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: