Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 01.11.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                     МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № *20 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д., в качеството му на пълномощник на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № *, против решение № 410/18.07.2013г. по гр.д. № 1866/2012г. по описа на СлРС, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения от въззивника против М.Д.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 274 по КТ за заплащане на сумата 271.44 лв., представляваща заплатено обезщетение за щети нанесени на автомобил „Мерцедес спринтер 208” с рег. № А 3012 КН, собственост на Л.Т.С. при ПТП, причинено от Д. *** при управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,27 промила.

С обжалваното решение бил отхвърлен предявения иск от въззивника против въззиваемия Д. за заплащане на сумата от 92.00 лв. обезщетени за забавено изпълнение по сумата от 271.44 лв. за периода от 16.03.2009г. до 23.04.2012г. Били отхвърлени претенциите на въззивника за заплащане на деловодни разноски.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът го е постановил, без да вземе предвид всички представени по делото доказателства. На първо място, страната твърди, че по отношение датата на протокола за химическа експертиза е налице техническа грешка като същата е изписана 221.01.2009г. вместо 22.01.2009г. Това обстоятелство се било установявало от факта, че протоколът на въпросната експертиза е записан като № 71/22.01.2009г. Страната намира на второ място, че съдът неправилно е анализирал задрасканите полета в протокола за ПТП и че след като е задраскана думата „не”, остава да важи думата „да”, а по отношение на въпроса дали е употребен алкохол от водача. Още повече, че в долния десен ъгъл на протокола за ПТП е било написано, че при отговор с „да/не” се зачерква ненужното. На трето място, въззивникът твърди, че не е представил полица за задължителна застраховка Гражданска отговорност на виновния водач, тъй като щетата е заплатена по застраховка „Каско” на МПС и че този въпрос в исковата молба е допусната техническа грешка, но безспорното било че щетата по застраховка „Каско” е изцяло платена на 16.03.2009г.. Същото се установява от представените писмени доказателства. Въззивникът посочва, че съдът не се е съобразил с депозирания отговор на исковата молба, в който претенцията била призната. Жалбоподателят излага становище, че като е тълкувал неправилно фактите по делото, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище депозирано пред съда процесуалния представител на страната адв. Д. заявява, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, няма доказателствени искания и моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира за деловодни разноски.

          Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за заплащане на обезщетение по заплатена застраховка „Гражданска отговорност” в размер на 271.44 лв., ведно със сумата от 90.92 лв., натрупана лихва върху главницата, считано от датата на изплащане на обезщетението 16.03.2009 г. За да бъде уважен така предявеният иск, страната е следвало да докаже съществуването на застрахователни правоотношения между ищеца от една страна и лицето, в чийто права твърди, че е встъпило вследствие заплатено обезщетение за причинени вреди при настъпило ПТП по застраховка „Гражданска отговорност”. Това би могло да се установи като се представи застрахователна полица за сключена „Гражданска отговорност” между двете страни, за която следва да се представят и доказателства, че е била изплатена застрахователна премия. В настоящия случай въззивникът, като ищец в производството, не е доказал нито съществуването на сключен между страните договор за застраховка „Гражданска отговорност” нито заплащането на обезщетение по такава застраховка. Данните, които се съдържат по делото касаят сключени между страните застраховка „Каско”, която е различна от „Гражданска отговорност” но в нея не се съдържат никакви данни, че по тази застраховка реално е било извършено плащане на застрахования. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че се касае за наличие на техническа грешка в изписване на правното основание в исковата молба. Това твърдение е наведено едва с въззивната жалба. Недопустимо е по такъв начин да се подменя изцяло предмета на иска. Съдът следва по общите правила да определи предмета на делото, като вземе предвид именно изложеното в исковата молба, а не като интерпретира доказателствата и с оглед на тях сам си посочи правното основание, което да е различно от посоченото от страната. Ако страната действително твърди, че съществуват правоотношение по застраховка „Каско”, тя би имала право да предяви друг граждански иск.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни. Предвид на това, не е необходимо да бъдат обсъждани останалите събрани доказателства по делото, касаещи вземането на кръвна проба за алкохол у виновния водач.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба не следва да бъде уважена и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/18.07.2013 г. по гр.д. № 1866/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.