Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 09.10.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на девети октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 521 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 672/19.07.2013г. по гр.д. № 1939/13г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на малолетно дете /чрез законния му представител/ от родител, като е увеличен от 60 лв. на 150 лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, искът е отхвърлен като неоснователен над присъдения до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно, и са присъдени  съразмерно д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението в уважителната част за сумата над 100 лв. до 150 лв., като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е преценил правилно събраните доказателства. Твърди, че неправилно е приел, че за дете на 9 години и половина без специални нужди, са необходими 300 лв. месечно, прави съпоставка с нуждите на по-голямото дете, което живее при него и за което осигурявал издръжка в размер на 120 лв. Оплаква се, че така определените две издръжки са почти равни на минималната работна заплата за страната и това е в нарушение на чл. 142 от СК, освен това, понеже месечният му доход бил 747 лв., като отделял сумите за двете си деца, за него оставали 347 лв. - тоест по-малко от това, което съдът е приел. Счита, че при установените му възможности и нужди на детето, определеният размер на издръжката е несъразмерно голям и той няма възможност да заплаща повече от 100 лв. поради това моли въззивния съд да отмени решението за разликата над 100 лв. до присъдените 150 лв. и му присъди разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата твърди, че доводите на въззивника са несъстоятелни и излага контрааргументи относно размера на месечните нужди на детето и разпределението на издръжката му между двамата родители. Счита решението за правилно в обжалваната част и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски за тази инстанция, няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по  чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата – чрез своята майка и законен представител, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, надлежно упълномощен от законния предтавител на малолетното дете, и оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на 5-годишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът е разпределил и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ищцата е доказала среден месечен брутен доход от 570, 75 лв. за последните дванадесет месеца преди предявяването на иска. За ответника е установено чрез справка от персоналния регистър на НОИ за последните седемнадесет месеца среден месечен брутен доход от 1 184, 73 лв.  по трудово правоотношение  и за 2012г., без трудово правоотношение - доход от 176, 46 лв.

Ответникът не е доказал наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава, освен задължението си към другото непълнолетно дете на страните, родителските права спрямо което упражнява той, и за което майката заплаща месечна издръжка от 120 лв.

При това положение съдът законосъобразно е приел за  база при определяне общите нужди на детето Н. минималната за страната работна заплата – 310 лв. Като е съобразил възможностите на родителите, е преценил, че месечната издръжка на детето не следва да тангира с нормативноустановения минимум, но пак го е оставил в рамките на минималната работна заплата. Освен това ответникът, в положението си на млад, здрав и работоспособен индивид, с престижна и реализируема професия, съчетано с качеството му на баща на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури задоволителни средства за съществуване за детето си и себе си.

Основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, поради което не може реалната и действителна, житейски обоснована необходимост, да бъде превърната в механично съотношение между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че 150 лв. е непосилен и висок за него размер на издръжката.

РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на почти 10 годишното дете /които се приближават до тези на възрастен индивид/ и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 300 лв., от които е възложил 150 лв. на бащата, който не полага лични грижи, и също толкова – на майката, която е с по-нисък доход и заплаща издръжка за другото непълнолетно дете. Фактът, че в хода на въззивното производство последното е навършило 18 годишна възраст, не променя горните изводи, тъй като той се отразява по един и същи начин на двамата родители – по отношение на двамата се погасява задължението за издръжка на непълнолетно дете, и спрямо всеки от тях пълнолетното дете може да предяви иск по чл. 144 от СК.

Ето защо този състав също намира, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 200 лв. – да се отхвърли. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата за тази инстанция в размер на 150 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 672/19.07.2013г. по гр.д. № 1939/13г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

ОСЪЖДА Д.Н.Б. да заплати на Н.Д.Б. чрез нейната майка и законна представителка М.Л.А. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 150 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: