Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 304

 

гр. Сливен,  26.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 526  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 633/26.07.2013 г. по гр.д. №  3974/2012 г. на Сливенския районен съд, с което  е признато за установено, че Д.П.К. ЕГН ********** *** е собственик на подпокривното складово помещение прилежащо към ІІ-ри етаж от източна жилищна сграда, застроена върху  84 кв.м., обособени като самостоятелен жилищен обект, подробно описан в н.а. № 196, т.ІІ, д. № 953/31.08.1987 г. на Нотариус при Сливенския районен съд, находящо се в гр. С., ул. „П. Я.” № * и е осъден Р.П.Р.  ЕГН ********** *** да предаде владението на подпокривното складово помещение на Д.П.К., както и е осъден да й заплати направените по делото разноски.

          Постъпила е въззивна жалба от ответника, с която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място ищцата не е единствен собственик на подпокривното помещение, независимо от наличието на нотариалния акт № 196/1987 г.  Оспорват се констатациите в този нотариален акт и се развиват съображения във връзка със собствеността на втория етаж и на таванското помещение, като се достига до извода, че то е общо. От строителните книжа е видно, че не е предвидено изграждането на таванско помещение. Оспорват се и заключенията на вещото лице. Развиват се съображения за това, че таванското помещение е обща част на всички собственици на имоти в сградата. На второ място се сочи, че ответникът не е възпрепятствал ищцата до помещението и тя е имала напълно свободен достъп от общото стълбище на жилищната сграда, поради което се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

          В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  въззивникът, редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата, редовно призована, се явява представител, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Търсената с иска защита е била претендирана от ищцата като такава по чл.108 от ЗС, а именно да бъде призната за собственик на подпокривно складово помещение, прилежащо към втория етаж от източна жилищна сграда. От назначената по делото експертиза се установява, че източната жилищна сграда е изпълнена в отклонение от одобрения проект, тъй като е било реализирино обитаемо, таванско, подпокривно, складово помещение, обособено в пространството от изпълнен надзид от тухлена зидария и наклонените скатни покривни плоскости на дървената покривна конструкция, като достъпа до него се осъществява чрез масивно стоманобетоново стълбище. Експертът е дал заключение, че така обособеното складово помещение не представлява обща част на сградата по своето изпълнение и предназначение.

        Таванът е цялото подпокривно пространство , което представлява обща част или пък е предмет на обикновена съсобственост, ако е повдигнат с надзид и представлява общо помещение.

В цитираното от представителя на от жалбоподателя Тълкувателно решение № 34 е посочено, че ако подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на: складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти – ателиета и др., могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение. С оглед обема и характера му, предназначението на подпокривното пространство може да бъде променено при условия, допустими от закона и при спазване на законовите изисквания като се изградят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се предадат към самостоятелни отделни обекти в долните етажи. Разпределението на помещенията, функционалното им предназначение са определящи за това един обект да бъде самостоятелен и когато обектът съответства на законовите характеристики, то той може да бъде и самостоятелен обект на разпореждането. ВКС не еднократно е посочил в практиката си, че обслужващите помещения, включително и таваните могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост. В случая  се спори, че подпокривното пространство е обща част, а не прилежаща към жилището на ищцата. Това обаче се опровергава от начина по който то е било преустроено след първоначалния проект, както е посочено и в заключението на вещото лице. Поради това, то не може да има самостоятелен статут и по своя характер представлява принадлежност към главната вещ, а именно жилището на ищцата. Преустройството на едно складово помещение по принцип не го прави особена антиципирана вещ, а една възможност в рамките на закона да се упражни върху него в пълен обем право на собственост. Няма никаква нормативна пречка едно складово помещение в тавана да се ползва като склад. Именно такъв е характера на въпросното помещение, видно от събраните в хода на производството доказателства и от заключението на експерта. Така, неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че това помещение не е прилежащо към никое от отделните самостоятелни жилища, а се явява общо таванско складово помещение. Неоснователно е и възражението, че след като в одобрения проект не е било предвидено изграждането на таванско помещение, то изграденото такова се явява обща част, тъй като, както беше посочено и по-горе, при реализирането на строителството е било направено отклонение от първоначалния проект чрез изграждането на надзид и по този начин е било обособено складово помещение, което по своето изпълнение и предназначение не представлява вече обща част от сградата.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 250 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 633/26.07.2013 г. по гр.д. №  3974/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Р.П.Р.  ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.К. ЕГН ********** *** сумата от 250.00 лв., представляваща направени разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: