Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  11.11.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

М. БЛЕЦОВА

                                                                                     

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 527 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. А.И. в качеството му на процесуален представител на „Гринбърг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „С.” ул. „Г.” № *, вх. *, ет. *, ап. * против решение № 546/02.07.2013 г. по гр.д.- № 5974/2013 г. по описа на СлРС, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че Р.П.Д.,***, е собственик на нива, находяща се в м. „Голямата чешма” с площ от 9 000 дка, четвърта категория, представляваща парцел № 36 от масив № 82, съставляващ имот № 082036 по плана за земеразделяне на с. Горно Александрово. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да предаде на въззиваемата Д. владението върху гореописаната нива, бил е отменен нотариален акт № 126, т. ІІІ, дело № 369/2010 г. от 23.11.2010 г. на нотариус К. Т., вписан в СВ вх. № 5874/24.11.2010 г., акт № 48, т. 19, дело № 3625/2010 г. и въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 635.80 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Жалбоподателят твърди, че възбраната над процесния имот не е била надлежно вписана, тъй като в противен случай тя би следвало да се отрази и върху удостоверението за данъчна оценка, което е било представено пред нотариуса, изповядващ сделката за покупко-продажба на нивата. При това положение нотариусът не би изповядал сделката и същата не би се реализирала. С оглед на това страната твърди, че владее процесната нива на годно правно основание, поради което не е налице една от предпоставките на чл. 108 от ЗС за ревандикация на имота. Ето защо искът по чл. 108 от ЗС е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразно решение в частта, с която е отменен нот.акт № 126/2010 г. Страната твърди, че е недопустимо отмяна на нотариални актове на основание чл. 537 ал.2 от действащия ГПК, с които е оформена сделка, независимо дали тя е сключена при порок, дали се разваля поради виновно неизпълнение или се постановява отмяната й, както и в случаите когато тя не провежда вещно правно транслативно действие, тъй като между страните сделката е валидна и подлежи на разваляне, а вписването на прехвърлителната сделка в нотариалните книги по партидата на собственика-отчуждител, с нищо не засяга правата на действителния собственик. Посочено е, че в този смисъл е налице постоянна съдебна практика на ВКС, като са цитирани редица решения.

Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не са претендирани деловодни разноски.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представляват от адв. И.,, който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата в съдебно заседание се представляват от адв. О., който оспорва въззивната жалба. Сочи, че същата не е основателна и че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е било поискано да се установи от съда, че ответникът по иска владее без правно основание процесният имот, собственост на ищците. При предявяването на иска по чл. 108 от ЗС, в тежест на ищцата е да докаже, че притежава право на собственост, че ответникът владее имота им и че го владее без правно основание.

В настоящия случай въззиваемата е установила своето право на собственост, като е представила доказателства, от които е видно, че с влязло в сила постановление на ЧСИ П.Г. й е възложен процесният имот, тъй като го е спечелила в търг по изпълнително дело.

На практика няма спор, че въззивникът владее процесния имот към датата на депозиране на исковата молба.

Спорен е между страните въпроса дали въззивникът владее процесния имот на основание, годно да го направи собственик. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Макар по делото да е представен нотариален акт, от който да е видно, че въззивникът е закупил процесния имот от В.П.П. на 23.11.2010 г., съдът не може да приеме, че тази покупко-продажба на недвижимия имот е годно основание да направи купувача собственик на имота. Това е така, тъй като още на 14.09.2009 г. е била вписана възбрана на процесния поземлен имот в Службата по вписванията гр.Сливен с вх.Р № 131, т. І, № 233/2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 451 ал.1 от ГПК от момента на налагане на възбраната върху вещта, длъжникът не може да се разпорежда с нея. Това означава , че той не може да я дарява , продава или по някакъв друг начин да се разпорежда с правото и на собственост. Всички извършени от него действия на разпореждане са недействителни. Длъжникът /какъвто е бил В.П./ не е можел да прехвърля право на собственост върху процесната нива, тъй като към момента когато е сключена сделката за покупко-продажба, възбраната над имота не е била заличена.

В разпоредбата на чл. 400 ал.2 от ГПК е посочен редът, по който става налагането на възбраната като обезпечителна мярка. Същата, за да се счита за надлежно и законосъобразно наложена, следва да бъде вписана в нотариалните книги, като на практика се вписва обезпечителната заповед на съда. По настоящото дело са налице данни, че обезпечителната заповед, с която е била наложена възбраната на процесния имот, е вписана в Службата по вписванията гр. Сливен на 14.09.2009 г. и към момента на сключване на сделката между П. и въззивникаГринбърг” ООД същата не е била заличена. За да породи възбраната своето действие не е необходимо тя да бъде вписана в някакъв допълнителен регистър. Всяко лице, което купува недвижим имот има възможност да извърши справка в Службата по вписванията за съответния имот и да се запознае с това дали по отношение на имота са налице вещни тежести или е вписана възбрана. В това се състои публично – оповестителният ефект от вписването и . Фактът, че ответникът по иска не се е запознал с вписаната възбрана, не легитимира сключената между него и длъжника П. сделка.

С оглед изложеното искът по чл. 108 от ЗС, предявен от въззиваемата Д., се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение предявения иск по чл. 537 ал.2 от ГПК, съдът намира същия за неоснователен. Налице е трайна съдебна практика /решение № 708/23.10.2009 г. на ВКС, гр.д. № 883/2008 г., ІІІ го/, съгласно която не подлежат на обезсилване нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността/непротивопоставимостта на сделката. Самата сделка, за която е съставен дадения нотариален акт, е възможно да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността й по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписването на положителното съдебно решение. Практиката приема, че на отмяна или изменение по този ред подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и конститутивните нотариални актове /нотариалните актове за сделки/. Тъй като предявеният иск пред пръвоинстанционния съд е бил уважен, то с настоящото решение следва да бъде отменено решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени и извършените деловодни разноски. Тъй като въззивната жалба частично се уважава на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени половината от извършените деловодни разноски за настоящата инстанция, а именно в размер на 195.00 лв. На въззивника следва да се присъждат разноски в размер на ½ от доказаните пред настоящата инстанция. Тъй като въззивникът е доказал разноски единствено за заплатена държавна такса в размер на 67.90 лв., на него се дължат разноски в размер на 33.95 лв., като се приспадне тази сума от дължимата на въззиваемия, то на същия следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 161.05 лв.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 546/02.07.2013 г. по гр.д. № 5974/2012 г. по описа на РС – Сливен, в частта, с която е бил отменен  Нотариален акт № 126, т. ІІІ, дело № 369/2010 г. от 23.11.2010 г. на нотариус К. Т., вписан в Служба по Вписванията вх. № 5874/24.11.2010 г., акт № 48, т. 19, дело № 3625/2010 г. като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Д.,*** иск за отмяна на Нотариален акт № 126, т. ІІІ, дело № 369/2010 г. от 23.11.2010 г. на нотариус К. Т., вписан в Служба по Вписванията вх. № 5874/24.11.2010 г., акт № 48, т. 19, дело № 3625/2010 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПОТВЪРЖДАВА Решение 546/02.07.2013 г. по гр.д. № 5974/2012 г. по описа на РС – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Гринбърг” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, район „С.” ул. „Г.” № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на Р.П.Д.,***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 161.05 /сто шестдесет и един лв. и пет стотинки/ лева заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.