Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 306

гр. Сливен, 21.11.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 529  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 614/24.07.2013 г. по гр. д. № 260/2013 г.  на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че „Юнайтед  Фийд” ООД, с ЕИК 119623101,със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, Индустриална зона, Фуражен завод, представлявано от управителя Я.С.Р. дължи на  С.И.С. *** сумата от  1610.80 лв., представляваща цена на внесена, но незаплатена пшеница, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и разноските по заповедното производство. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ищеца направените разноски в производството пред първата инстанция.

          Постъпила е въззивна жалба от ответното дружество, с която решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и е променил квалификацията на иска.  На второ място дружеството не е встъпило в търговски отношения с ищеца, което е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Поради това между страните не са съществували каквито и да било отношения, което да поражда задължение за дружеството да заплати равностойността на зърното. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

          В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в която се твърди , че решението е законосъобразно и правилно. Необосновани са твърденията, че съдът е постановил свръхпетитум и се излагат съображения въз основа на претендираното и събраните по делото доказателства. Извежда се извода, че ищецът е имал внесено зърно за ишлеме, което не е било преработено, нито му е заплатено. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з.  за въззивникът, редовно призовани, се явява законен представител, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

          Изложените във въззивната жалба по съществото на спора оплаквания са основателни.

Вземането, чието съществуване ищецът иска да се установи, произтича според него от търговски ненаименован договор с елементи на продажба и замяна на родово определени движими вещи – ечемик,смески и пшеница. Макар едната страна по него да не е търговец, понеже твърдяната сделка има за предмет дейност по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, то по смисъла на чл. 286 ал. 2 от ТЗ, е налице фигурата на търговски договор, като за неуредените въпроси приложение намират и общите разпоредби на гражданското законодателство, залегнали в ЗЗД. Тъй като по начало този договор е неформален и за валидността му не се изисква писмена или друга особена форма, доказването му може да се осъществи с всякакви годни и допустими доказателствени средства.

В тежест на ищеца е да докаже както факта на сключването му, така и неговите съществени елементи – страни, предмет, цена, за да може да се приеме съществуването на облигационната връзка и нейната валидност, която предпоставя обвързването на страните с конкретно уговорените права и задължения.

Той не е ангажирал никакви годни доказателствени средства, които да убедят съда, че между него и посоченото в исковата молба ответно дружество  е имало устен договор, чието сключване е  настъпило със съвпадането на две насрещни волеизявления.

Обратното, от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че между ищеца и този ответник, срещу когото той е избрал да насочи иска си, не са съществували във времето никакви правоотношения. Извършената експертиза в счетоводството на ответното дружество категорично сочи, че в партидните му книги, описващи предадени от клиенти количества зърно, не е налице никакво вписване на предадено зърно от ищеца.

Представените кантарни бележки и други документи са издадени и подпечатани с печата на „ФЗ – Дражево” ООД, с. Дражево, което не е страна по делото. Извън това, с каквато и доказателствена стойност да може да се ползва в процеса този писмен частен документ по отношение на отразената в него информация, само обстоятелството, че издателят е лице, различно от ответника, е достатъчно да разколебае твърденията на ищеца, че именно ответникът му дължи претендираното количество смески и зърно.

Не може да се приеме и, че отношенията между ищеца и ответника са опосредени по някакъв начин от „ФЗ-Дражево” ООД, с. Дражево, тъй като липсват категорични и еднозначни доказателства в тая насока.

На последно място следва да се отбележи и, че дори ответникът да дължи изпълнение на някакви задължения, поети от „ФЗ – Дражево” ООД, с. Дражево /по силата, например, на цесия, на встъпване, на друг договор и т.н./, то наличието на такива задължения спрямо ищеца не са доказани.

Така, в обобщение, ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване за сключването на договор за внасяне на зърно срещу предаване на фуражни смески с ответното дружество или негов праводател нито успя да установи възникване на такова задължение на базата на друг правопораждащ факт.

За яснота следва да се посочи, че в случая ищецът не твърди, а и от фактите по делото не се установява да е била сключена сделка по реда на чл. 28 от Закона за търговия и съхранение на зърно. Но дори и да беше така то за нейната действителност е необходими наличието на писмена форма.

Поради това установителният иск се явява недоказан, оттам – и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Недължима е както главната сума по заповедта за изпълнение, така и обезщетението за забава върху нея, както и разноските по заповедното производство.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него  - постановено ново, с което исковете по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

 

          Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

ОТМЕНЯ решение № 614/24.07.2013 г. по гр. д. № 260/2013 г.  на Сливенския районен съд ИЗЦЯЛО  като вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.С.,***, със съдебен адрес: гр. Я., ул. „Ж. П.” № *, против „Юнайтед фиид” ООД с ЕИК 119623101, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, индустриална зона, фуражен завод, представлявано от ликвидатора Д.П. положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните  съществуването на вземане в размер на сумата от 1610.80 лв., представляваща цена на внесена, но незаплатена пшеница, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.12.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата от 132.22 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 632/2012г. на Сливенския районен съд като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: