Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 06.11.2013 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                    М. БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 530  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 614/24.07.2013г. по гр.д. № 272/13г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че „Юнайтед фийд” ООД, гр. Сливен дължи на Г.Ж.Г. сумата 1 885, 60 лв., представляваща цена на внесена, но неизплатена пшеница, ведно със законовата лихва за забава, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 07.01.2013г. до окончателното изплащане и сумата 137, 72 лв. разноски по ч.гр.д. № 35/13г. на СлРС и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, атакува изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че РС е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал до участие в първото с.з. пълномощник на ответника, въпреки надлежното пълномощно и така е ограничил правото на защита на дружеството. Освен това е разпитан свидетел, който не е посочен от никоя от страните. Също така въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не се е придържал към първоначалната правна квалификация на иска, коментирал е факти и обстоятелства, които не се твърдят нито от ищеца, нито от ответника, разпределил е неправилно и доказателствената тежест. На последно място въззивникът заявява, че основното му възражение – че въобще не е встъпвал в търговски взаимоотношения с ищеца, е безспорно доказано както от експертизата, така и от останалите събрани доказателства. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Няма претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че с оглед събраните доказателства, РС е разгледал и разрешил всички повдигнати въпроси, мотивите му съдържат точен отговор на спора, обсъдил е всички твърдения и възражения на страните. Фактическите му изводи съответстват на действителната обективна обстановка, а правните – на приложимите материалноправни разпоредби. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Не е претендирал разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Не претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че правните изводи на РС са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба по съществото на спора оплаквания са основателни.

Вземането, чието съществуване ищецът иска да се установи, произтича според него от търговски ненаименован договор с елементи на продажба и замяна на родово определени движими вещи – пшеница и фуражни смески. Макар едната страна по него да не е търговец, понеже твърдяната сделка има за предмет дейност по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, то по смисъла на чл. 286 ал. 2 от ТЗ, е налице фигурата на търговски договор, като за неуредените въпроси приложение намират и общите разпоредби на гражданското законодателство, залегнали в ЗЗД. Тъй като по начало този договор е неформален и за валидността му не се изисква писмена или друга особена форма, доказването му може да се осъществи с всякакви годни и допустими доказателствени средства.

В тежест на ищеца е да докаже както факта на сключването му, така и неговите съществени елементи – страни, предмет, цена, за да може да се приеме съществуването на облигационната връзка и нейната валидност, която предпоставя обвързването на страните с конкретно уговорените права и задължения.

Той не е ангажирал никакви годни доказателствени средства, които да убедят съда, че между него и посоченото в исковата молба ответно дружество /респективно - „Булмикс България” ООД, гр. Сливен, каквато е била фирмата на ответника към релевантния момент – м. 05.2011г./ е имало устен договор, чието сключване е  настъпило със съвпадането на две насрещни волеизявления.

Обратното, от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че между ищеца и този ответник, срещу когото той е избрал да насочи иска си, не са съществували във времето никакви правоотношения. Извършената експертиза в счетоводството на ответното дружество категорично сочи, че в партидните му книги, описващи предадени от клиенти количества зърно, не е налице никакво вписване на предадено зърно от ищеца.

Представената кантарна бележка от 16.05.2011г. е издадена и подпечатана с печата на „ФЗ – Дражево” ООД, с. Дражево, което не е страна по делото. Извън това, с каквато и доказателствена стойност да може да се ползва в процеса този писмен частен документ по отношение на отразената в него информация, само обстоятелството, че издателят е лице, различно от ответника, е достатъчно да разколебае твърденията на ищеца, че именно ответникът му дължи претендираното количесто фуражни смески на стойност 1 885, 60лв. срещу 13 514 кг. пшеница, посочено в бележката.

Не може да се приеме и, че отношенията между ищеца и ответника са опосредени по някакъв начин от „ФЗ-Дражево” ООД, с. Дражево, тъй като липсват категорични и еднозначни доказателства в тая насока. Обстоятелството, че след издаването на кантарната бележка от 16.05.11г. – от 01.06.11г. е бил сключен договор за наем на зърнобазата в с. Дражево между „Мел фураж - Дражево” ООД като наемодател и „ФЗ – Дражево” ООД като наемател, не рефлектира нито върху евентуалните отношения между ищеца и „ФЗ – Дражево” ООД, нито между ищеца и ответника  „Юнайтед фийд” ООД. Също ирелевантен към тях е и договорът от 22.06.2012г. между собственика на зърнобазата „Мел фураж – Дражево” ООД и ответника – тогава – „Булмикс България” ООД, според който последният ставал неин ползвател. Освен, че е сключен година след твърдяното предаване на пшеницата от ищеца, от факта на сключването на този договор не може да се направи заключение, че ако са съществували облигационни отношения между предходния наемател на зърнобазата - „ФЗ – Дражево” ООД и ищеца, те са преминали върху ответника-ползвател.

Представеният договор от 10.08.2012г. между „ФЗ – Дражево” ООД и „Булмикс България” ООД с предмет „влог на зърно”, също не променя горните заключения – дружеството, което е издало кантарната бележка, е „влогоприемател” по този договор, а ответникът е „влогодател” – тоест – не може да се счете, че евентуално предаденото зърно от ищеца на „ФЗ – Дражево” ООД, е попаднало в държане на ответното дружество, което, при определени обстоятелства, би могло да отговаря за предаването на фуражните смески.

На последно място следва да се отбележи и, че дори ответникът да дължи изпълнение на някакви задължения, поети от „ФЗ – Дражево” ООД, с. Дражево /по силата, например, на цесия, на встъпване, на друг договор и т.н./, то наличието на такива задължения спрямо ищеца не са доказани.

Ищецът няма партида и в счетоводството на „ФЗ – Дражево” ООД, тоест фактът на внасяне на пшеница от негова страна не е счетоводно описан. Вписаното в кантарната бележка, че зърното е „прехвърлено от Васил Иванов Василев” също не може да се приеме за доказано удостоверително изявление, най-малкото поради това, че лицето Васил Иванов Василев също няма партида в счетоводството на „ФЗ – Дражево” ООД, описващо внесените количества зърно. От своя страна, ако се приеме за доказано чрез свидетелските показания, че ищецът е внесъл за себе си предоставено му от трето лице количество пшеница и сам е получавал описаните количества фуражни смески, то остатъкът, респективно – паричната му равностойност, следва да се търси от лицето или търговеца, с когото е осъществил фактическите отношения, като им придаде съответната правна форма, и това изключва посочения от него ответник като длъжник.

Така, в обобщение, ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за сключването на договор за внасяне на зърно срещу предаване на фуражни смески с ответното дружество или негов праводател към 16.05.2011г., както и в друг, различен момент, нито успя да установи възникване на такова задължение на базата на друг правопораждащ факт.  

Поради това установителният иск се явява недоказан, оттам – и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Недължима е както главната сума по заповедта за изпълнение, така и обезщетението за забава върху нея, както и разноските по заповедното производство.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него  - постановено ново, с което исковета по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 614/24.07.2013г. по гр.д. № 272/13г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ж.Г. ЕГН ********** със съдебен адресат - гр. Я., ул. „Ж. П.” №*, кантора *, адв. Д.Д., против „ЮНАЙТЕД ФИЙД” ООД, гр. Сливен, ЕИК 119623101, съ седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, Индустриална зона, Фуражен завод, положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 1 885, 60 лв., представляваща стойността на остатъка от внесена пшеница, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20/08.01.13г. заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на подаване на заявлението  по чл. 410 от ГПК – 07.01.13г. до окончателното изплащане и сумата 137, 72 лв. разноски по ч.гр.д. № 35/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

Решението  не подлежи на касационно обжалване, с оглед цена на иска под 5 000 лв.

 

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: