Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.11.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 М. БЛЕЦОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 531 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д., в качеството й на пълномощник на „Койот” ЕООД, със седалище гр. С., ул. „Д-р К. С.” № *, против решение № 484/20.06.2013 г. по гр.д. № 5217/2012г. по описа на СлРС, в частта, с която е признато за установено, че въззивникът дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД част от сумите за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2761/12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4286/2012 г. по описа на СлРС, а именно: 1074.93 лв. стойност на неплатена топлоенергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.06.2012 г. за обект, находящ се в гр. С., ул. „Д-р К. С.” № *, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.02.2012 г. до окончателното изплащане на главницата; 177.38 лв. мораторна лихва за забава до 12.07.2012 г. и разноски в размер на 25.00 лв. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 478.00 лв.

Първоначално е била депозирана въззивна жалба, с която обжалваното решение е било обжалвано изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. По-късно е депозирано допълнение към въззивната жалба, с което страната е конкретизирала, че обжалва първоинстанционното решение единствено в частите, с които са уважени исковите претенции на въззиваемата страна.

В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил установил по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения, че въззивникът е бил ползвател на топлоенергия /било като собственик на имота, било в друго качество/, че е доставена топлинна енергия на адрес гр. С., ул. „Д-р К. С.” № * и че топлоенергията, която се твърди, че е доставена, няма доказателства, че е правилно определена като стойност; какви са стойностите на отделните компоненти. Моли се да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло и в тази част първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. Представлява се от адв. Д., която поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното решение да се отмени.

Въззиваемата страна в с.з. не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител адв. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна и посочва, че от събраните по делото доказателства било установено, че въззивникът е бил ползвател на топлинна енергия и че същата е била правилно начислена. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.06.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба (видно от пощенско клеймо).

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От представените по делото доказателства безспорно е установено, че въззивникът е бил ползвател на топлинна енергия, тъй като лично той е депозирал молби до „Топлофикация – Сливен” за откриване на партида за плащане на топлоенергия и битово гореща вода на адрес гр. С.,ул.„Д-р К. С.” № * на 21.02.-2005 г. от името на „Койот” ООД, а по-късно е депозирал молба за промяна на партидата, поради настъпила трансформация на фирмата и същата да се води на името на „Койот” ЕООД. Тази молба е била отправена до „Топлофикация – Сливен” на 15.12.2011 г. От друга страна въззивникът е признал факта, че е наемател на помещение, което се намира на процесния адрес гр. С.,ул.„Д-р К. С.” № *.

От извършената съдебно-техническа експертиза е безспорно установено, че въззивникът е ползвал и са му начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела – радиатори, с монтирани индивидуални разпределители /само за месец 04.2010 г., което отговаря на засечените показания в карнетите/, начислявана му е била сума за „сградна инсталация” през месеците с отопление и сума за услугата „отчитане и дялово разпределение”. Вещото лице е определило и общата сума, която законосъобразно се дължи от потребителя, а именно 1074.93 лв., стойност на неплатена топлоенергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.06.2011 г. 177.38 лв. мораторна лихва за забава до 12.07.2012 г.

Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Вещото лице добросъвестно се е запознало с материалите, касаещи основанието за начисляване на топлоенергия, както и данните, на основание на които е начислена дължимата сума, като е извършило справка не само по представената справка за задължение от ищеца, но и като се е запознало с документите, касаещи сключване на договор между страните, карнетите и други относими документи. Ето защо съдът изцяло възприема представеното експертно заключение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените от „Топплофикация – Сливен” искове са били частично основателни до размера, който е установен от вещото лице, а възражението на въззивника е изцяло неоснователно.

Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 484/20.06.2013г. по гр.д.№ 5217/2012г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

ОСЪЖДА „Койот” ЕООД, с седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д-р К.С.” № * да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ст.К.” № * сумата от 300.00 /триста лева/ лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.  

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.