РЕШЕНИЕ № ______________

гр. Сливен, 17.04.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 532 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са обективно субективно съединени осъдителни искове – предявени от Т.А.Т. против П.С.А. и Д.П.Д. за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 25396.64лв. ведно със законната лихва върху този размер, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане

В исковата молба Ищецът Т.Т. твърди, че е предал на ответницата П.С.А. сумата от 8000 евро и сумата от 9750лв., която сума е следвало да предаде на втория ответник Д.П.Д. за закупуване на автомобил. В срок от 20 дена нито е закупен автомобил, нито ответниците са върнали сумата. Счита, че ответниците са в забава от 11.03.2011г. и до момента не са върнали сумата.

 В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П. С. А. е подала отговор, в който посочва, че е изпълнила задължението си за предаване на сумата на втория ответник.

Ответникът Д.П.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор, който не е подписан и нередовността не е отстранена в указания от съда срок.

 Въз основа на посочените обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 63 543.04лв. – главница по издадените фактури за различните задължения във връзка с договорите за наем и 6 353.04лв. – лихви за забава, считано от 01.10.2011г. до завеждане на делото. Претендира деловодни разноски.

В с.з. ищецът се явява лично и поддържа предявените искове. В писмена защита – подадена от негов пълномощник – адв. Ч., се поддържа, че исковете за солидарното осъждане на ответниците са доказани и основателни и следва да се уважат.

Отв. Пл. А. се явява лично и с адв. С.. Оспорват предявения спрямо тази ответница иск и поддържат искане за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни разноски.

Ответникът Д. Д.  се явява лично и признава обстоятелствата по предявения спрямо него иск, като поддържа искане за отхвърлянето му, поради отправени от ищеца заплахи.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установяват сладните факти и обстоятелства:

Твърдението на ищеца и на ответницата Пл. А. относно получаването от нея на сумата в размер на от 8000 евро и 9750лв. – общо 25396.64лв. са съвпадащи, което определя факта като безспорен. Същия факт се установява и от представената с исковата молба декларация с нотариална заверка на подписа на отв. Пл. А., която следва да бъде кредитирана като разписка.

В допълнително подадения от ответницата Пл. А. отговор същата се позовава на представени с неподписания от отв. Д . Д. ръкописна разписка и разписка с нотариална заверка на подписа, според които същият е получил на 11.02.2011г. от отв. Пл. А. посочената в исковата молба с ума от общо 25396.64лв. Въз основа на тези доказателства, които следва да бъдат кредитирани поради пропуска на ищеца да ги оспори в указания от съда срок по чл. 144, ал. 1 от ГПК.

Освен поради пропускането на преклузивния срок досежно правото на ищеца да ги оспори, получаването на сумата от отв. Д. Д. като предадена му от отв. Пл. А. следва и от направеното от него признание. Аргумент за кредитирането на писмените доказателства досежно факта на предаването на сумата от 25396.64лв. е и обстоятелството, че със същите, независимо от по-късната дата, на която са съставени – 30.09.2013г.(при всички случаи след завеждане на делото), се установяват неизгодни факти и обстоятелства за страната, която ги е съставила.

Съпоставени признанието на ответника и писмените доказателства, на които се позовава ответницата Пл. А. съвпадат и се допълват взаимно.

Единствено и само от признанието на отв. Д. Д. следва извод, че действително ищецът му е възложил да закупи за сметка на ищеца товарен автомобил. Извън тези признания ищецът – въпреки изричните указания на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК, не е представил никакви доказателства нито относно наличието на правоотношение между него и отв. Д. за поръчка за извърши за негова сметка необходимите действия за закупуването на лек автомобил, нито относно постигането на съгласие от една страна между ищеца и от друга между ответниците, за възникване на солидарност за задължението им да извършат действията за закупуване на лек автомобил, съответно за връщане на сумата получена от ищеца, при оттегляне на поръчката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск спрямо ответницата Пл. А. за осъждането й да заплати на ищеца солидарно с отв. Д. Д. сумата от 25 396.64лв. е недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, но е доказан с оглед признанията на отв. Д. Д. предявения спрямо него иск за заплати на ищеца същата сума.

Правната квалификация на исковете е по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 287 във вр. с чл. 87, ал.  1 и  чл. 88, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявените искове са за неизпълнение на поръчката като първата и основна предпоставка е да бъде доказан факта на неизпълнението.

При безспорния и доказан чрез представената с исковата молба разписка под формата на декларация с нотариална заверка на подписа от 11.02.2011г. факт на предаване от ищеца и на получаване от ответницата Пл. А. на сумата от 8000 евро с определена в исковата молба левова равностойност  от 15646.64лв. и на сумата от 9750 лв. или общо 25 396.64лв. се налага извода, че между страните е бил сключен договор – постигнато е съгласие отв. Пл. А. да предаде на Д. Д. посочената сума за закупуване на товарен автомобил.

Нито от тази декларация, нито от други доказателства по делото не може да се обоснове извод, че извън задължението да предаде сумата, отв. Пл. А. е поела и задължение заедно с отв. Д. Д.  да участва в извършването на фактическите и правни действия по закупуването на товарен автомобил, респективно и да отговаря солидарно с него за изпълнението на такава поръчка.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност възниква само, ако е уговорена, т.е. между страните следва да е доказано постигането на съгласие, което като правопораждащ факт е изискуема предпоставка досежно консенсуалните договори, какъвто е този за възлагане на поръчка.

Въпреки указанията на съда – дадени съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът не представи доказателства за уговарянето на солидарна отговорност за отв. Пл. А. заедно с отв. Д. Д.. Успоредно с това по делото се доказа, че е налице и изпълнение на единственото задължението, за което е постигнато съгласие с неуя, а именно да предаде процесната сума на отв. Д. Д..

По посочените съображения предявеният спрямо тази ответница иск следва да де отхвърли както поради липсата на доказателства за уговарянето на солидарна отговорност, така и поради доказване на факта на изпълнение на единственото поето от нея задължение.

Именно от факта на изпълнение на задължението от страна на отв. Пл. А. да предаде на отв. Д. Д. сумата от 8000 евро и 9750лв. и при липсата на доказателства за солидарно задължаване между двамата, се налага извод, че предявения иск за връщането на тази сума на основание чл. 88, ал. 1 във вр. с чл. 287, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи спрямо ответника Д. Д..

Поръчката следва да се счита оттеглена от страна ищеца като доверител с факта на подадената искова молба.

Както естеството на самата поръчка, така и основанието за оттеглянето й, а именно неизпълнението на възложените действия за закупуване на товарен автомобил за сметка на ищеца, следват единствено от признанията на отв. Д. Д..

Извън признанията, както се посочи и по-горе, ищецът не представи никакви доказателства относно факта на постигане на съгласие от ответника за извършване на възложената поръчка да закупи за ищеца товарен автомобил. При липсата на доказателства относно наличието на правно основание за получаване на сумата от 8000 евро и 9750 лв., искането би било основателно само с оглед института на неоснователното обогатяване. Допълването и липсата на противоречие между признанията на отв. Д. Д. с другите установени по делото факти и обстоятелства, дават основание същите признания да бъдат кредитирани в полза на ищеца във връзка с твърдяното от него основание за получаване на сумата и факта на неизпълнението на поръчката.

В съответствие с гореизложеното ответникът Д. Д. следва да бъде осъден да върне на ищеца полученото с оглед отпадналото основание, като съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от момента на забавата – съвпадащ с момента на завеждане на делото – 19.09.2013г., отв. Д. Д. дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 25 396.64лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищеца спрямо отв. Д. Д. за заплащане на направените деловодни разноски: 1 015.87лв. – държавна такса, 5 лв. –такса за издаване на удостоверение  и 1200лв. – адвокатско възнаграждение, за заплащането на които по делото са представени доказателства.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв. Пл. А. направените от нея деловодни разноски: 660 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН ********** С АДРЕС:***, да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********,*** сумата от сумата 25 396.64 лв. (двадесет и пет хиляди триста деветдесет и шест лева и 64 ст.), представляваща получено с оглед на отпаднало основание – оттеглена поръчка за закупуване на товарен автомобил, като следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 25 396.64 лв. (двадесет и пет хиляди триста деветдесет и шест лева и 64 ст.), считано от завеждане на делото – 19.09.2013г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Т., ЕГН **********,*** против П.С.А., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата 25 396.64 лв. (двадесет и пет хиляди триста деветдесет и шест лева и 64 ст.) солидарно с ответника Д.П.Д., ЕГН ********** като получена с оглед на отпаднало основание – оттеглена поръчка за закупуване на товарен автомобил, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 25 396.64 лв. (двадесет и пет хиляди триста деветдесет и шест лева и 64 ст.), считано от завеждане на делото – 19.09.2013г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН **********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН **********,*** заплатените от нея деловодни разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева) – адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН ********** С АДРЕС:*** да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********,*** заплатените от него деловодни разноски пред настоящата инстанция: 2220.87лв. (две хиляди двеста и двадесет лева и 87 ст.) – държавни такси и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: