Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №18

 

гр. Сливен, 31.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №533 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л.К.И.  чрез пълномощника адв. Б. *** против Решение №270/16.07.2013г. по гр.д.№5932/2012г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Л.К.И. *** част от сумите, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д.№2697/2011г. на СлРС заповед за изпълнение №2064/04.05.2011г., а именно: 381,24лв. - главница, представляваща стойността на доставената от дружеството на ответницата за жилище, представляващо адреса за призоваването й, топлинна енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва за забава в размер на 74,06лв., изтекла към 06.04.2011г. и разноски в заповедното производство в размер на 9,76лв., като иска в останалата му част до пълния претендиран размер на главницата, мораторната лихва и разноските е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство Л.И. частично – в частта, с която е уважен иска на топлоснабдителното дружество и в частта относно разноските.

            В жалбата си въззивницата Л.И. чрез пълномощника адв.Б. твърди, че решението на районния съд в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че районният съд е стигнал до необосновани правни изводи, тъй като не е обсъдил внимателно заключението на вещото лице. Вещото лице е стигнало до извода, че не е установено какво е било точно потребеното количество топлинна енергия и дали то е било разпределено правилно между потребителите. Нямало данни как е изчислена стойността на една топлинна единица, за да се отговори на въпроса дали сумите са правилно изчислени. Експертизата установила неправилно изчисление и на дължимите суми, с оглед неточно изчисленото потребено количество енергия и неправилното й разпределение. Налице било различие в изчисленията, като за периода 2007-2008г. сумите са занижени, а от там сумата за щранг-лирата, която била зазидана, са завишени. Посочва, че в тежест на ищцовото дружество е било в условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата дължи исковите суми, което не е сторено. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли като неоснователен иска и в тази му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата Л.К.И., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв.Бъчваров, която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли предявения иск в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемото дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен, редовно призовано, в с.з. не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.Г., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. От заключението на вещото лице е видно от какво произтича задължението на въззивницата и е установен точния му размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2005г. – 31.10.2010г. за обект в гр.Сливен, ул.”Константин Константинов” 14-А-5 в размер на 854,85лв. и за мораторна лихва в размер на 311,46лв., начислена до 06.04.2011г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок.

В съдебно заседание пред СлРС ищцовото дружество е направило отказ от исковете за периода от 01.10.2005г. до 29.02.2008г. за сумата 428,48лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и 230,13лв. мораторна лихва, изтекла върху главницата към 06.04.2011г. С протоколно определение от 07.10.2011г., влязло в сила, СлРС е прекратил производството по делото в посочените части.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответника Л.К.И.  е ползвала през процесния период 01.03.2008г. – 31.10.2010г. /с оглед направения отказ от исковете за предходния период/ за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Константин Константинов” 14-А-5 топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на имота, за който е начислена топлинна енергия. Като собственик на имота, тя се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г./. Имота, представлява апартамент в сграда етажна собственост.

Безспорно по делото е установено /заключението на съдебно-техническата експертиза/, че в имота на ответника през целия процесен период 01.03.2008г. – 31.10.2010г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия, т.е. налице е ползване на топлинна енергия, като за ответницата, като потребител по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплати стойността й. Установено е, че в имота на ответницата е ползвана топлинна енергия за отопление и вентилация /ОВ/, като начислените суми се формирали за: топлинна енергия за ОВ в частта си отдадена от отдадена от “сградна инсталация” през месеците с отопление и топлинна енергия отдадена от отоплително тяло щранг-лира, както и сума за услугата отчитане и дялово разпределение. В имота не е ползвано БГВ /битово горещо водоснабдяване/ и за такова суми не се дължат. Следователно е налице обстоятелството, че ответницата е ползвала услугите на ищцовото дружество, като в нейния имот е доставяна топлинна енергия. Без значение е обстоятелството дали ответницата или някой друг е живял в имота през процесния имот /такова възражение има в отговора на исковата молба/. Установено е доставяне на ТЕ в обекта, поради което се дължи нейното заплащане.

По отношение на начислената топлинна енергия, отдадена от щранг-лира и възражението на въззивницата, че не се дължи заплащане на такава, тъй като отоплителното тяло е зазидано следва да се отбележи следното: Вещото лице, изготвило заключението по допусната, изслушана и приета експертиза обосновано е посочило в заключението си, че такова отоплително тяло е налично в санитарното помещение, като същото е вкопано в стената /зазидано/. В нормативната уредба не се засягат подобни случаи и отоплителното тяло щранг-лира се приравнява към най-натовареното отоплително тяло. Няма указана методика за корекция на отдадената топлинна енергия в подобни случаи. При определяне на ТЕ, отдадена от него, вещото лице е използвало технически единици, получени от търговеца за дялово разпределение. Според съда, щом е налице такова отоплително тяло, макар и зазидано, и то топлоотдава, се дължи заплащане на стойността на отдадената от него топлинна енергия, изчислена от вещото лице, съобразно нормативната уредба в тази насока. Обстоятелството, че отоплителното тяло е зазидано, не освобождава въззивницата от заплащане стойността на топлинната енергия, отдадена от него, като същата се определя по съществуващата нормативна уредба. Въззивницата чрез зазиждането на отоплителното тяло и евентуално по-ниската степен на топлоотдаване сама се е поставила в това неблагоприятно положение на по-ниско топлоотдаване. Тя следва да заплати стойността на отдаденото количество топлинна енергия, което, както посочихме, следва да се определи и е определено от вещото лице в съответствие с действащата нормативна уредба в тази насока. 

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоотдаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно ответницата, дори и при не ползване на топлинна енергия за отопление отдадена от отоплителни тела /а в случая това не е така, тъй като тя ползва топлинна енергия за отопление отдадена от щранг-лира в санитарното помещение, което е отоплително тяло по смисъла на пар.1, т.37 от ДР на ЗЕ/, остава потребител на ТЕ отдадена от сградната инсталация.

Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната и приета от съда първа съдебно-техническа експертиза, е определило, че реално дължимите от ответника за процесния период суми за доставена топлинна енергия, начислени в съответствие с нормативната уредба и наличните данни, възлизат на общата сума от 381,24лв.

С оглед възражението на въззивницата следва да се отбележи, че именно от заключението на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява потреблението на ТЕ в процесното жилище и нейната левова равностойност при стриктно прилагане на нормативните изисквания. Вещото лице е определило количеството доставена ТЕ и стойността й. Съдът няма никакви основания да се съмнява в неговите знания и безпристрастност, както и в  правилността на заключението му. Експертизата е подробна и обоснована и кредитирана от съда.

 Следва да се отбележи, че отношенията между страните, свързани с ползването на ТЕ са сложни и динамични и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство, но са и предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен характер. След като ответницата в качеството си на потребител на топлинна енергия е ползвала такава през посочения период, то за нея е възникнало насрещното задължение да заплати стойността й.  

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 381,24лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за обект в гр.Сливен, ул.”Константин Константинов” 14-А-5 за периода от 01.03.2008г. – 31.10.2010г., до който размер главния иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата му част до пълния претендиран размер да се отхвърли като неоснователен. 

От частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за топлинна енергия, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 06.04.2011г. Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 381,24лв. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на общата сума от 74,06лв., определено към 06.04.2011г. Акцесорния иск в останалата му част до пълния претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху посочената като дължима главница в размер на 381,24лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2011г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на съответна част от разноските направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на 9,76лв.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните направените от тях разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

В отхвърлителна част решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивницата и тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 250лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №270/16.07.2013г., постановено по гр.д.№5932/2012г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Л.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на“ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С. К.” №* сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                  

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

    

                                                     

                                                                               2.