Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Сливен, 16.10.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети октомври през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                     МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 536 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 23.01.09г. е постъпила жалба против действията му по налагане на глоба на длъжник и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. Чл. 527 и чл. 528 от ГПК.

Жалбата е подадена от длъжницата по изп.д. № 356/13г. на  ДСИ при СлРС.

С нея се атакува постановление от 21.08.2013г. на СИ, с което на длъжницата е наложена глоба в размер на 100 лв. за неизпълнение на задължение за предаване на дете по повод осъществяване режим на лични контакти на бащата – взискател с него. Жалбоподателката твърди, че в молбата си до ДСИ  взискателят не е посочил, че в определения ден и час се е явил в дома й, от където следва да вземе детето и не е могъл да осъществи контакт с него. Като не е сторил това, се е поставил сам в невъзможност да осъществи режима на виждане, поради което моли да се отмени постановлението на ДСИ за налагане на глоба. Иска жалбата да бъде разгледана в о.с.з. като бъдат разпитани двама свидетели – Я.Ж. и Й.Н., без да посочи за установяването на какви факти прави това искане.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмено възражение, с което я оспорва изцяло като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Заявява, че на датата, на която по силата на определения със съдебното решение режим на лични контакти с детето П., в 9.10ч. е отишъл пред блока на жалбоподателката-майка на детето, но тя категорично отказала да му предаде детето, понеже следвало то да бъде взето предходната седмица. Твърди, че с него са били шофьорът на автомобила и още две лица, като моли те да бъдат разпитани с оглед доказване на тези твърдения. Счита, че са налице условията за налагане на глобата и моли постановлението да бъде потвърдено.

ДСИ  е представил обяснения, с които хронологично описва действията си по изпълнителното ело и счита, че при налагане на глобата е спазил процедурата, предвидена в ГПК.

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.

В с.з. ответника по жалбата, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва  жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, поддържа възраженията си.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на двете страни и въз основа на събраните гласни доказателствени средства, СлОС намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Съгласно влязло в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 26.04.2013г. на СлРС по гр.д. № 2758/12г. по описа на същия съд относно определения режим на лични контакти на бащата С.С. с детето П.. Режимът следва да се осъществява всяка първа и трета седмица от месеца от събота – 9.00 ч. С преспиване до неделя – 18.00 ч., като е постановено че бащата следва да взима детето от гр. Сливен и да го връща в края на режима на майката М.Г..

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 356/13г. на ДСИ при СлРС.

През м. 08.2013г., съгласно определения от съда режим на лични контакти на бащата-взискател с детето П., съботата и неделята на третата седмица на месеца са били на 17-то и 18-то число. На 17.08.13г., около 9.00 ч. взискателят, в присъствието на трето, незаинтересувано от спора лице, също с оглед съдебното решение, е отишъл в блока, където живеят длъжницата с детето П.. Длъжницата не е предала детето.

Взискателят е подал на 20.08.13г. молба до ДСИ с оплакване за невъзможността да осъществи постановения режим, поради отказа на длъжницата доброволно да предаде детето и е поискал санкционирането й.

ДСИ е издал обжалваното постановление на 21.08.13г., с което е наложил, на основание чл. 527 ал. 3 от ГПК глоба в размер на 100 лв. на длъжницата.

При това положение съдът намира постановлението за правилно и законосъобразно.

Безспорно е установено, че е налице действие, което следва да се извърши от длъжника – да предаде на определено място, в определен ден и час на взискателя детето П., като и че това действие зависи от неговата воля и не може да се извърши от друго лице. Доказано е несъмнено, че взискателят е съдействал на изпълнението, като съобразно постановеното от съда се е явил на точната дата, място и време, но не е получил доброволно изпълнение.

Ответницата по жалбата, длъжница в изпълнителното производство, носеше тежестта да докаже единствения положителен факт, който може да обоснове нейната изправност -  предаването на детето именно в този момент, именно на взискателя, но тя не стори това.

От своя страна взискателят ангажира допустими, годни и относими доказателства, които по убедителен начин установяват положителен факт – явяването на взискателя на мястото на изпълнение. Обстоятелствата, за които свидетелства майката на длъжницата в голямата си част са неотносими към настоящия спор. Относно конкретната спорна дата показания й касаят отрицателен факт – че взискателят не е дошъл, и се конкурират с показанията на свидетеля на взискателя за обратното. С оглед роднинската връзка на свидетелката с жалбоподателката, която обуславя пристрастност и пълната липса на заинтересуваност на свидетеля на ответника, съдът счита, че следва да даде вяра на последния, още повече, че доказването на положителния факт има еднозначен характер.

Така е налице бездействие на длъжницата, материализиращо отказ да предаде детето, което  изпълва хипотезата на неизпълнение на задължение, изразяващо се в действие, зависещо от волята й. Поради това са налице условията за налагане на глоба на длъжницата и доколкото за аналогично поведение в предходни периоди ДСИ й е наложил глоба, /спазвайки и процедурата по чл. 528 от ГПК с оглед специфичния предмет на принудителното изпълнение/, която не е обжалвана, то казусът се вписва в параметрите на чл. 527 ал. 2 от ГПК, а доколкото поведението на длъжницата по същество обективира действия, обратни на предписаните й с изпълняваното съдебно решение, е приложима и разпоредбата на чл. 527 ал. 3 от ГПК. Така размерът на глобата може да бъде определен до 400 лв.

Поради това ДСИ, като е издал постановление за налагане на глоба в размер на 100 лв., е действал в рамките на своята компетентност и при правилно приложение на установените в ГПК процесуални и материалноправни норми.

Няма причини за отмяна на атакуваното постановление. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№ 5299 по изп.д. № 356/13г. на ДСИ при СлРС на длъжника М.В. Г.против действията на ДСИ по налагане на глоба и искане за отмяна на Постановление от 21.08.2013г. на ДСИ, с което й е наложена глоба на основание чл. 527 ал. 3 от ГПК в размер на 100 лв., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: