Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 293

гр. С., 14.11.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 538  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 588/18.07.2013 г. по гр.д. № 552/2013 г. на СлРС, с което е признато за установено  по отношение на „Водоснабдяване и канализация –Сливен” ООД , Булстат 829053806, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.С.” № *, че Р. П. В. ЕГН ********** *** дължи сумата от  627.94 лв., представляваща цена за доставена и консумирана питейна вода, както и мораторна лихва в размер на 52.88 лв. и разноски направени в заповедното производство, като е осъдена да заплати и направените по делото разноски.  Решението е постановено при конституиране на Х.П.Ш. *** като трето лице помагач на страната на ответника.

Подадена е въззивна жалба от ответницата,в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.Твърди се, че искът е бил оспорен както по основание, така и по размер. Основните съображения са свързани с това, че в един апартамент не може да бъде изконсумирана толкова вода в рамките на един календарен месец. Поради това не е доказано ползването на такова количество вода и се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. От представените доказателства безспорно е установено възникването на вземането, основанието и неговия размер.  Ответницата не е провела съответното доказване, за да обори тези твърдения и е установено, че консумираната питейна вода е отчетена съобразно действащите нормативни актове, поради което се иска да бъде потвърдено решението.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Предявяването на специалния установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл. 416 от ГПК.

   Безспорно е установено, че за обекта, собственост на  въззивницата, е било начислено ползване на питейна вода в размер на  627.94 лв. като извлечението е взето от сметка „Клиенти” на В и К – Сливен. Въз основа на това извлечение от сметка е била издадена  заповед за изпълнение, против която е постъпило възражението. В срок е предявен искът за съществуване на вземането.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че в случая е безспорно доказано както основанието, така и размера на вземането. Представено е посоченото по-горе извлечение. Съгласно чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К” Сливен, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора. Потребителят има задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на оператора за извършване на отчети. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице, разходът за вода се изчислява по реда на чл.46 от Общите условия.

Ответната страна твърди, че не е разходвала такова количество вода и е представила договор за наем на жилището с третото лице, като е посочила, че то е било ползувател. Според разпоредбата на чл.2 ал.1 от Общите условия  потребители на В и К услуги са собствениците или ползуватели на имоти, за които се предоставят такива услуги. Следователно операторът може да насочи претенцията си към някой от тях. В случая това е срещу собственика на имота, на чието име е открита и партидата.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 588/18.07.2013 г. по гр.д. № 552/2013 г. на Сливенския районен съд,

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: