Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 21.11.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 542 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.К., в качеството й на пълномощник на Т.Г.Д. ЕГН ********** *** против решение № 644/23.07.2013 г. по гр.д. № 5837/2012 г. на СлРС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивницата Д. против И.М.Д. *** иск с правно основание чл. 23 ал.2 от СК за признаване на частична трансформация от 7000/23000 ид.части от недвижим имот апартамент № 1 бл.№ 4, ул.”Т.И.” гр.С. със застроена площ 57,30 кв.м. и идентификатор 67338.551.60.1.1, както и предявения против ЕТ „ЕЛЕКТРА – И.Д.” със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.Г.” *-*-* иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 8000/23000 ид.части от описания по-горе недвижим имот. С обжалваното решение въззивницата Д. е била осъдена да заплати на въззивника И.Д. деловодни разноски в размер на 540.00 лв. и на въззивника ЕТ”ЕЛЕКТРА – И.Д.” разноски в размер на 600.00 лв. Страната твърди, че решението е неправилно и незаконосъбразно, като е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните доказателства. Сочи се , че неправилно съдът не се е съобразил със свидетелските показания на свид.Ж. относно факта, че дадените от въззивницата на въззиваемия около 7000 – 8000 лв. са послужили за закупуване на процесния недвижим имот. Със тези показания страната твърди, че се  е осъществила трансформация на лично имущество и по този начин е станал собственик на 7000/23000 ид.части от процесния недвижим имот. От друга страна  съдът неправилно се бил произнесъл и по установителния иск по чл. 124 ал.1 от ГПК, тъй като безспорно било доказано, че недвижимият имот не е бил вписан като актив на едноличния търговец и банковия кредит отпуснат за неговото закупуване е бил изплащан по време на брака от двамата съпрузи изцяло със семейни средства, а  не със средства на личния търговец, поради което 16000/23000 ид.части се явяват придобити в режим на СИО. С оглед на това след прекратяване на брака въззивницата се явявала собственик на 8000/23000 ид.части на процесния апартамент. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок   е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Ц. – пълномощник на въззиваемите, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е  посочено, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционния съд е съобразил всички представени доказателства и е постановил правилно и законосъобразно решение. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски и за въззивна инстанция.  

В съдебно заседание въззивницата Т.Д. редовно призована,  се явява лично и с адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски.  

Въззиваемите ЕТ „Електра И.Д.” и И.М.Д., в съдебно заседание се представляват от адв.Д., редовно преупълномощена от адв.Ц., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа отговора на въззивната жавба и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.08.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.09.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото са били предявени искове с правно основание чл.23 ал.2 от СК и по чл.124 ал.1 от ГПК съответно срещу двамата въззиваеми.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал.2 от СК,когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото. Разпоредбата на ал.2 от чл. 22 от СК следва да бъде разглеждана във връзка с разпоредбата на чл. 21 ал.1 от СК, където е посочено, че вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Т.е., за да се говори за преобразуване на лично имущество е необходимо да се касае за вещни права, които са придобити по време на брака. В настоящия случай са налице данни, че въззивницата е предоставила на въззиваемия сумата от 7000.00 лв., за което бил съставен запис на заповед, но тези средства са били предоставени на въззиваемия Д. преди двамата да сключат граждански брак. В случая се касае за наличие на облигационни правоотношения между тях, но не може да бъде изпълнена хипотезата на трансформация на лично имущество в СИО. С оглед изложеното предявеният иск по чл. 23 ал.2 от СК се явява неоснователен и недоказан.

Неоснователен и недоказан е и предявеният иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че въззивницата Д. е собственик на 8000/23000 идеални части от процесния недвижим имот, поради придобиването му със семейни средства по време на брака между Д. и Д. на името на ЕТ „ЕЛЕКТРА – И.Д.”.

По така предявения иск не отговаря на истината твърдението на ищцата – въззивница в настоящото производство, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака й с въззиваемия Д.. Действително по време на брака между Д. и Д. са били изплащани вноски за погасяване на заем, който е бил послужил за закупуването на недвижим имот с идентификатор 67388.551.60.1.1.( и за това са налице признания от страна на ответника), но самият недвижим имот е бил закупен преди сключването на граждански брак между страните на името на ЕТ „ЕЛЕКТРА – И.Д.”. Правото на собственост се преценява към момента на сключване на сделката за покупко-продажба на имота – 05.08.2002 г., а към този момент страните не са били сключили брак /такъв е бил сключен на 05.10.2002 г./.Т.е. към момента на сключване на договора за покупко-продажба на имота, не е съществувала СИО, поради което няма как имотът да бъде разглеждан като част от СИО и да се претендира придобиване на право на собственост, поради изплащане на задължението по кредита по време на съществуването на съпружеска общност между страните. Данните по делото касаещи начина, по който са заплащани кредитните вноски засягат други облигационни отношения съществуващи между страните, но не и придобиването на имота в режим на СИО.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемите. Пред въззивна  инстанция деловодни разноски е доказал въззиваемият ЕТ”Електра - И.Д.” в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати тази сума. 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 644/23.07.2013 г. по гр.д. № 5837/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Т.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ „Електра – И.Д.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д.Г.” *-*-* сумата от 600.00 /шестотин лева/ лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок  от съобщаването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.