Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №29

 

гр. Сливен, 11.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       М. БЛЕЦОВА        

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №544 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №613/22.07.2013г. по гр.д.№227/2013г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „Армеец“ да заплати на М.В.Г. сумата от 4300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило произшествие на 09.04.2012г. в гр.Сливен, на ул.“Цар Симеон“ в близост до общински пазар – Сливен, както и сумата от 29лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.04.2012г. до окончателното им изплащане, като исковете до пълните им претендирани размери съответно от 24000лв. за неимуществени вреди и 1000лв. за имуществени вреди са отхвърлени. Присъдени са съответно разноски на страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство М.Г. чрез пълномощника адв.С. частично – в частта, с която са отхвърлени исковите й претенции над уважените до пълните претендирани размери и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивницата Г. твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и несправедливо. Счита, че присъденото обезщетение не е определено по справедливост и е прекалено занижено по размер, предвид претърпяната от ищцата телесна повреда и последващите усложнения, които са в пряка и непосредствена връзка след ПТП. Усложненията се изразявали в хронифицирана болка във врата с изтръпване по дясната плешка и на дясната ръка; главоболие и впоследствие установено приплъзване между 3-ти и 4-ти шиен прешлен, дискова херния между 5-ти и 6-ти шиен прешлен, приплъзване между 5-ти и 6-ти шиен прешлен, което се лекувало само по оперативен начин. Посочва, че многократно е постъпвала на лечение в болнично заведение и почти през цялото време е в болнични, тъй като изпитва силни болки и страдания, които в определени дни били непоносими и продължавала да се лекува с медикаменти в домашни условия. Освен това била хипертоничка и от приеманите обезболяващи медикаменти започнала да вдига много стойностите на кръвното налягане, което налагало допълнителен прием на лекарства, посещение на бърза помощ и настаняване в болницата за по-интензивно лечение. Въззивницата посочва, че само за операцията са й необходими между 13000лв. и 15000лв., отделно от причинените й болки и страдания, трайни увреждания, причинена трайна неработоспособност и пропуснати ползи, които били пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане в продължение на повече от година и половина. Районният съд не обсъдил и не взел под внимание необходимостта от скъпоструващото оперативно лечение. Присъденото обезщетение било несправедливо и крайно недостатъчно за провеждане на необходимото й оперативно лечение и за обезщетяване на търпените от нея многобройни социалнопсихологически и физически травми, негативни изживявания, стрес, болки и страдания, неудобства, досада от бездействието, което е принудена да търпи, поради болките, физическото безсилие да се грижи за малкото си дете, чувство за непълноценност и нереализиране, които и до момента продължават. Въззивницата посочва, че движейки се на юг, тя не е била длъжна и не е имала възможност да прецени, че водачът на автомобила изведнъж ще спре и ще предприеме маневра назад срещу движещи се МПС по еднопосочната улица. Посочва, че направеното от застрахователя плащане на сумата от 1799,36лв. умишлено е направено след подаване на исковата молба и тя на 27.03.2013г. е върнала получения превод. Поради това, въззивницата Г. моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове в пълен размер. Претендира присъждане на направените и пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. ЗАД „Армеец“, гр.София оспорва подадената от М.Г. въззивна жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на СлРС в обжалваните от Г. отхвърлителни части – потвърдено. Посочва, че по делото от събраните доказателства се установил механизма на ПТП, като е установено, че ищцата е можела да следи движенията на автомобила, освен това тя е предприела пресичане на необозначено място, където е имало и поставена метална ограда, ограничаваща действията на пешеходци в района. Единствената травма, която може да бъде свързана с произшествието е мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма. По делото липсвали доказателства относно хронифицирала болка на врата, както и причинна връзка с процесното ПТП. Липсвали доказателства относно твърдяното увреждане на шийните прешлени, както и относно единствения оперативен вариант за лечение и стойността му. Счита, че оперативната намеса се отнася за повреди, които не могат да бъдат свързани с произшествието. Във връзка с плащането на застрахователно обезщетение посочва, че същото е определено въз основа на подадено от ищцата заявление и при отказ от нейна страна за сключване на споразумение, на 04.02.2013г. с банков превод по открита на името на ищцата банкова сметка ***, а преписа от исковата молба са получили на 21.02.2013г., т.е. след заплащане на обезщетението. Признава, че с превод от 27.03.2013г. ищцата е върнала изплатената й сума от 1799,36лв.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, гр.София, което обжалва решението частично – в частта, с която е уважен предявения от Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4300лв. Счита, че иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не бил доказан от ищцата, като по делото липсват всякакви доказателства относно твърдените от ищцата болки и страдания. Не са ангажирани доказателства относно претърпените от ищцата увреждания и налице ли е причинна връзка между тях и процесното произшествие. Счита, че посочените в исковата молба увреждания не са в резултат на произшествието, а са в резултат на възрастови изменения в организма на ищцата. Неправилно районният съд е обсъдил експертиза, която не е назначена по делото и не е изслушана по реда на ГПК. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС в частта, с която е осъден да заплати обезщетение в размер на 4300лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2012г. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от М.Г., която оспорва същата като неоснователна. Посочва, че към делото са приложени множество медицински документи и копие от болничен картон, от които е видно от кога датират уврежданията и честотата и интензитета на причиненото й увреждане. Посочва, че освен болки и страдания, тя е изпитала и множество морални и психологически травми и силно негативни изживявания, които следвало да бъдат адекватно и справедливо компенсирани.

В с.з., въззивницата М.Г., редовно призована, се явява лично и с пълномощник - адв.С., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Оспорва насрещната въззивна жалба на застрахователя и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззивното дружество ЗАД „Армеец”, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните му части, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да ДОПЪЛНИ фактическата обстановка с обстоятелства, установяващи се от събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства, както следва: На 16.07.2013г. М.Г. е претърпяла оперативна интервенция: „Nucleotmia percutanea c4/c5 coblativa“, във връзка със заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ в „СБАЛ – Гръбначен център“ АД – София, като престоя в болничното заведение е в периода от 15.07.2013г. до 18.07.2013г. Заплатена е за престоя в болничното заведение потребителска такса в размер на 17,40лв. На 18.11.2013г. М.Г. е претърпяла оперативна интервенция: „Nucleotmia percutanea L3/L4 sin. manualis“, във връзка със заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ в „СБАЛ – Гръбначен център“ АД – София, като престоя в болничното заведение е в периода от 17.11.2013г. до 20.11.2013г.

По отношение събрания от районния съд и кредитиран доказателствен материал, следва да се отбележи, че неправилно районният съд се е позовал в мотивите си и е ценил съдебно-медицинска експертиза №77/2012г. на д-р Стойков – назначена и приета в ДП №754/2012г. на РУП – Сливен, пор.№651/2012г. на РП – Сливен. Това доказателствено средство е събрано по реда на НПК за нуждите на досъдебно производство и същото не може да бъде взето предвид от гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Това процесуално действие на СлРС е в грубо нарушение на принципа на непосредственост в гражданския процес, тъй като не е събрано от решаващия съд по реда на ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете, с които първоинстанционния съд е бил сезиран са: пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 24000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 09.04.2012г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 1000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 09.04.2012г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

По въззивната жалба, подадена от М.Г.:

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за разликата над присъдените до пълните претендирани размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

Съдът намира въззивната жалба на Г. за неоснователна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

            По делото е установено, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Роувър 400”, с рег.№СН 2145 КК /участник в ПТП на 09.04.2012г./ в ответното дружество ЗАД „Армеец”, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от водача на застрахования автомобил Милен Вълков Боев на 09.04.2012г. в гр.Сливен, на бул.Цар Симеон“, в близост до Общински пазар - Сливен пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила при движение на заден ход блъска преминаващата зад него пешеходка М.Г., при което е причинени леки телесни повреди на ищцата Г.. Леките телесни повреди се изразяват в следното: контузия в областта на главата със сътресение на мозъка без открита вътре-черепна травма и малка разкъсно-контузна рана с охлузени ръбове в областта на дясната вежда. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза, се установява вината /във формата на непредпазливост/ и причинната връзка между деянието и причинените на ищцата, описани по-горе увреждания. Установено е, че водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди маневрата „движение назад“ се убеди, че няма да създаде опасност за пресичащата зад автомобила пешеходка. Освен това следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на законоустановената презумпция.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в резултат на деянието, извършено от застрахования Милен Вълков - причинено пътно-транспортно произшествие на 09.04.2012г., ищцата е получила увреждания на здравето, изразяващи се в: контузия в областта на главата със сътресение на мозъка без открита вътре-черепна травма и малка разкъсно-контузна рана с охлузени ръбове в областта на дясната вежда. В резултат на тези увреждания Г. е търпяла болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, изразяваща се в посочените увреждания, установена от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. материалите по ДП №754/2012г. на РУП – Сливен.

Следва да се отбележи, че извън тези увреждания /мозъчното сътресение и контузната рана на дясната вежда/, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, носеща доказателствената тежест, относно установяването по пътя на пълното и пряко доказване на твърдените с исковата молба увреждания на шийните прешлени и последващите усложнения, както и усложненията, свързани с високото кръвно налягане на ищцата и причинната им връзка с въпросното ПТП и деянието на застрахования водач. От представените по делото писмени доказателства – епикризи и МРТ – изследване, се установяват съответните дегенеративни промени и заболявания, но не се установява по никакъв начин причинната връзка между заболяванията /артериална хипертония и увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел/ и деянието – ПТП от 09.04.2012г. С оглед неизпълнението на основното процесуално задължение, ищцата следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за ненастъпили неустановените по пътя на пълно и пряко доказване обстоятелства, т.е. приема, че посочените увреждания и усложнения в здравословното състояние на ищцата, не са обусловени, не са във причинна връзка с ПТП от 09.04.2012г. Поради това търпените в резултат на тях неблагоприятни последици като болки и страдания не подлежат на репатриране от ответния застраховател. Друг е въпроса, че ищцата не е ангажирала и абсолютно никакви доказателства относно търпените от тези увреждания болки и страдания. По делото пред районния съд гласни доказателства не са събирани, като ищцата не е направила такова искане, а пред въззивната инстанция това доказателствено искане вече е било преклудирано и като такова е оставено без уважение от съда с нарочно определение.

Съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищцата в първоинстанционното производство е насочила претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установения факт, че на М.Г. в резултат на деликта са причинени две леки телесни повреди, изразяващи се в контузия в областта на главата със сътресение на мозъка без открита вътре-черепна травма и малка разкъсно-контузна рана с охлузени ръбове в областта на дясната вежда, съобрази възрастта й, оплакванията, отразени в епикризата от 11.04.2012г. на Отделението по неврохирургия при МБАЛ „Иван Селимински“ АД – гр.Сливен – главоболие, гадене и световъртеж, които постепенно отзвучали. Извън епикризата, други доказателства относно търпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност няма ангажирани. Всички останали писмени доказателства касаят увреждането на шийните прешлени и хипертонията, за които, както бе отбелязано по-горе няма доказателства, че са причинени, обусловени, респ. усложнени в резултат на деликта и не могат да бъдат взети предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не са в пряка и непосредствена последица от деянието. Съдът приема, с оглед отразеното в епикризата на неврологичното отделение, че оплакванията, изразяващи се в главоболие, гадене и световъртеж са отзвучали в рамките на указания едномесечен срок за наблюдение и контролни прегледи.

Следва да се отбележи, че не са ангажирани абсолютно никакви доказателства от ищцата относно твърдените от нея психологични травми, негативни изживявания, болки и страдания, стрес и неудобства и връзката им с деликта.

Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3000лв. 

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че ищцата следваше по пътя на пълното и пряко доказване да установи по безспорен начин причинените й вследствие на деликта имуществени вреди – твърдените от нея разходи за медикаменти, болничен престой, изследвания и транспортни разходи. Доказателства в тази насока няма ангажирани с изключение на документ за платена такса за болничен престой в размер на 29лв., която сума й е присъдена от районния съд като обезщетение за претърпяна имуществена вреда. 

Пред настоящата инстанция е представено доказателство за платена такса за болничен престой в размер на 17,40лв. в „СБАЛ – Гръбначен център“ АД – София за периода 15-18.07.2013г., но както бе отбелязано по-горе по делото не е установена причинната връзка между заболяването, за което е болничния престой – увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел и ПТП от 09.04.2012г., поради което съдът приема, че този разход не е пряка и непосредствена последица от деликта и не подлежи на обезщетяване по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.223, ал.2 от КЗ от застрахователя.

С оглед на това, въззивният съд намира, че не са установени по безспорен начин имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежащи на обезщетяване, извън тези, за които е присъдено обезщетение от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, съдът намира въззивната жалба на Г. за изцяло неоснователана. Не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от Г. искове като неоснователни и недоказани. Решението в тези части следва да се потвърди.

Следва да се отбележи, че определеното от застрахователя и заплатено от него обезщетение по образуваната при него преписка по щета не следва да се има предвид, с оглед неспорния факт, че същото е върнато от Г..

По отношение на насрещната въззивна жалба, подадена от ЗАД „Армеец“ – София:

Насрещната жалба е само в частта, с която е присъдено на ищцата М.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4300лв.

Съдът намира насрещната въззивна жалба за частично основателна.

Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно и доказано. Безспорно от заключението по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд съдебна авто-техническа експертиза се установява, че в зоната на местопроизшествието няма пешеходни пътеки и една от техническите причини за произшествието е поведението на пешеходката – ищцата Г., която в необозначено за това място преминава зад спрял автомобил без да се съобрази с неговото бъдещо движение назад. Освен това на мястото на инцидента има метална ограда от дясна страна на платното за движение, която ограничава движението на пешеходци към пазара и направлението на ищцата е косо, попътно в тази посока, с цел влизане към входа на пазара, който е на около 30м. от мястото на удара. Поради това съдът приема, че ищцата със своето поведение е допринесла за увреждането и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимото обезщетение за причинените на ищцата вреди следва да се намали с 30%.

По-горе съдът е определил дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 09.04.2012г./ след преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищцата обстоятелства в размер на 3000лв. С оглед наличието на съпричиняване това обезщетение следва да се намали с 30 на сто, като на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2100лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 24000лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 09.04.2012г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска по чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 2100лв., при уважен от районния съд размер от 4300лв. и наличие на насрещна въззивна жалба в тази част, въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е уважен над размера от 2100лв. до присъдения размер от 4300лв. и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 2100лв. до 4300лв.

В частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 2100лв. решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 29лв. и в тази част същото е влязло в сила.

По отношение на решението на районния съд в частта относно разноските, следва да се отбележи, че същото е обжалвано в тази част само от М.Г.. С оглед изхода на спора обаче на нея не се дължат допълнителни разноски, извън присъдените й с първоинстанционното решение. Застрахователното дружество не е атакувало с насрещната въззивна жалба решението в частта относно разноските, поради което същото не следва да бъде изменяно в тази му част.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неуважаване на същата, на въззивницата Г. не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция.

С оглед частичната основателност на насрещната въззивна жалба, на въззивното застрахователно дружество следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 250,70лв., в т.ч. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгл. разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №613 от 22.07.2013г., постановено по гр.д. №227/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е осъдено ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. К.“ №*, представлявано от изп. директор Р.Г. да заплати на М.В.Г. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 09.04.2012г. произшествие в гр.Сливен, на ул.“Цар Симеон“ в близост до общински пазар – Сливен над размера от 2100лв. до размера от 4300лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.В.Г. с ЕГН ********** *** против ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. К.“ №*, представлявано от изп. директор Р.Г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 09.04.2012г. пътно-транспортно произшествие в гр.Сливен, на ул.“Цар Симеон“ в близост до общински пазар – Сливен с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ над размера от 2100лв. до размера от 4300лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №613 от 22.07.2013г. по гр.д.№227/2013г. на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“С. К.“ №*, представлявано от изп. директор Р.Г. сумата от 250,70лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.