Р Е Ш Е Н И Е  № 18

 

Гр. Сливен  25.03.2014 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

       

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на…………двадесет и шести февруари.……през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                           Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………П.С.……..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова…….….гр.дело № 548 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 135  ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са кредитори на „Ниро” ЕООД, като същият бил осъден по гр.д.№ 7458/2010 г. на СлРС изменено с решение от 9.11.2011 г. по в.гр.д. № 450 от 2011г. на СлОС, да заплати на И.С.С., сумата 24 000 лева, на П.Г.С. сумата 40 000 лева и на малолетните И.С. и Г.С. сумата от по 52 000 лв. ведно със законната лихва за забава считано от 26.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, като задължението произтича от непозволено увреждане.

Твърди, че с цел обезпечаване на правата по това решение било допуснато обезпечение на предявените искове  чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Ниро” ЕООД и налагане на запор върху притежавани от ответника МПС. Обезпечителната заповед била издадена на 19.01.2011 г. и по нея било образувано и.д. № 24/2011г. по описа на ЧСИ П.Р.. Твърди, че първият от ответниците продал на втория от ответниците на 14.01.2011г. притежаваните от него МПС подробно изброени в исковата молба, върху които бил наложен запор като обезпечителна мярка. Счита, че тези действия ответникът е извършил с цел да увреди ищците като кредитори, поради което моли да бъдат обявените за относително недействителни по отношение на него договорите за покупко-продажба, с които първият от ответниците е продал на втория изброените в исковата молба МПС.

Ответниците са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявения иск, като ответникът „Ниро” ЕООД не оспорва факта, че е длъжник на ищците, осъден по изброените съдебни актове. Твърди, че не е бил собственик на л.а. „Тойота” модел „РАВ” ДК№ СН 55 50 ВВ, за която е имал сключен договор за лизинг и същата вещ е върната на лизингодателя. Ответникът „Изида” ООД твърди, че не е закупувал такава вещ от ответника „Ниро” ЕООД. По отношение на останалите договори за покупко-продажба двамата ответници твърдят, че същите са действителни и извършени във връзка с техни търговски взаимоотношения подробно описани в отговорите, а също така и двамата ответници твърдят, че сделките не са сключени с намерение увреждане на кредиторите, а ответникът „Изида”ООД твърди, че не е знаел за задълженията, които продавачът му е имал към ищците.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В с. з. представителят на ответника „Ниро“ ЕООД, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В с. з. представителят на ответника „Изида“ ООД, моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата И.С.С. е майка, а останалите трима П. Г. С.; И.С.С. и Г.С.С. са законни наследници, съответно съпруга и деца на С.С. С.,***, починал на 26.02.2009 г.

С Решение N 570/19.07.2011 г., по гр. дело N: 7458/10 г. на Районен съд Сливен,  „НИРО" ЕООД, гр. Сливен било осъдено да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди от загубата на техния близък роднина С.С. С. в резултат на настъпилата трудова злополука в размер на 30 000 лева по отношение на И.С.С., в размер на 50 000 лева за П.Г.С. и от по 65 000 лева по отношение на всяко едно от малолетните деца И.С.С. и Г.С.С., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането 26.02.2009 г. до окончателното им изплащане, като са присъдени и съответни такси и разноски. С Решение от 09.11.2011 г., по в. гр. дело N: 450/11 г. по описа на Сливенски окръжен съд, първоинстанционното съдебно решение било изменено, като били определени обезщетения за причинените неимуществени вреди: в размер на 24 000 лева за И.С.С., в размер на 40 000 лева за П.Г.С. и от по 52 000 лева по отношение на всяко едно от малолетните деца И.С.С. и Г.С.С., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането 26.02.2009 г. до окончателното им изплащане, като са присъдени и съответни такси и разноски.

 

Исковата молба по гр.д.№ 7458/2010г. на СлРС е подадена на 29.12.2010г. В нея е направено искане за налагане на обезпечение върху банковите сметки на ответника и запор върху МПС, притежавани от ответника. С Определение от 29.12.2010г. е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника, а с Определение от 18.01.2011г.(след индивидуализирането им) запор върху МПС на ответника. Исковата молба е връчена на ответника на 03.01.2011г.

За налагане на обезпеченията е образувано и.д.№ 835/11 по описа на ЧСИ П. Руйчева на 13.01.2011г. По него съобщението за налагане на обезпечението е връчено на „Ниро „ ЕООД на 20.01.2011г.

С Договор за покупко-продажба на ПС от 07.01.2011г., с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата, „Ниро“ ЕООД продава на „Изида“ ООД, следните ППС – специални автомобили-хладилник:

-Товарен автомобил марка „Мерцедес" 608 Д с ДК N: СН 00 32 СА;

-Товарен автомобил марка „Мерцедес" Л 608 Д с ДК N: СН 00 34 СА;

-Товарен автомобил марка „Мерцедес" 917 с ДК N: СН 30 26 АН;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"814 с ДК N: СН 30 27 АН;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"814 с ДК N: СН 30 28 АН ;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"914 с ДК N: СН 6716 НН ;

          - Товарен автомобил марка „Мерцедес" 609 Д с ДК:СН 67 17 НН, общо за сумата 16 666,67лв.

Между „Изида“ ООД и „Ниро „ ЕООД бил сключен първоначално договор за дистрибуция от 2004г. и последващ такъв от 2009г., по силата на който „Изида“ ООД е следвало да продава продукцията на „Изида“ ООД. За целта били закупени от „Търговия на едро“ ООД процесните употребявани специални хладилни камиони през 2005, 2006 и 2007г. „Търговия на едро“ ООД е търговско дружество, в което съдружници са „Изида“ ООД и М.Д.М., който е съдружник и в „Изида“ ООД.

С уведомление от 01.12.2010г. до „Изида“ ООД, „Ниро „ ЕООД е заявил че прекратява договора за дистрибуция, считано от 31.12.2010г.

На 20.12.2010г. между страните е подписано споразумение за прихващане на насрещни задължения, между дължимите суми от „Ниро „ ЕООД по фактура 1000000141/14.12.2010г. на стойност 26 316лв.и задължението на „Изида“ ООД по фактура 593/20.12.2010г. на стойност 20 000лв. Задължението по последната фактура е от продажбата на процесните 7 бр. превозни средства, описани по-горе, на обща стойност 20 000лв. с ДДС.

По делото, ответникът „Изида“ ООД е представил писмени доказателства, от които е видно, че той е имал сключени договори за дистрибуция и с други дружества ( „Изида- Албени“ ЕООД, „Бояна“ ЕООД, „Симони“ ЕООД и др., на които е продал чрез своето дружество „Търговия на едро“ ООД хладилни камиони. Продадените хладилни камиони са изкупени обратно от „Бояна“ ЕООД от „Изида“ ООД).

Ответникът „Ниро „ ЕООД е ползвал по силата на договор за лизинг лек автомобил марка „Тойота", модел „РАВ", с ДК N: СН 55 50 ВВ, но поради прекратяването на договора за лизинг, вещта е върната на лизингодателя с Протокол от 01.09.2011г.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Представените фактура № 593/20.12.2010г., споразумение за прихващане от 20.12.2010г. и договор от 07.01.2011г. не са оспорени от ищцовата страна, нито относно тяхната автентичност, нито относно датата на съставянето им. 

Ответникът „Изида“ ООД е признал, че факта на станалата трудова злополука му е бил известен, тъй като се е случил на негова база.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл.135 ал.1 от ЗЗД.

Искът с правно основание чл.135 от ЗЗД е предоставен на кредитор за обявяване на недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Предпоставките за уважаване на иска са качеството на кредитор на ищеца по отношение на ответника; наличие на увреждащо действие и знанието на длъжника за увреждането и знание на третото лице за увреждането, ако действието е възмездно.

На първо място е доказано по безспорен начин от събраните доказателства качеството на кредитор на ищците. Същите са кредитори на първия от ответниците, като вземането им е съдебно признато по основание и размер.

Втората предпоставка за уважаването на иска е наличието на увреждащото действие. В конкретния случай увреждащото действие се изразява във възмездно разпореждане, чрез договор за покупко-продажба на превозни средства, притежавани от ответника. Разпореждането е било извършено след възникване на задължението, като е без значение факта дали то е извършено след завеждането на делото пред СлРС или преди това. За да се прецени дали правното действие, изразяващо се в сключването на договора за покупко-продажба е увреждащо за интересите на кредитора следва да се прецени обстоятелството дали то намалява размера на дължниковото имущество до такава степен, че кредиторът да не може да удовлетвори вземането си. Цялото длъжниково имущество според чл.133 от ЗЗД служи за обезпечаване  на вземането на кредитора и неговото отчуждаване макар и възмездно може да бъде преценено като увреждане интересите на кредитора.

За да бъде уважен предявеният иск когато увреждащото действие е възмездно, следва да се налице знание (трета предпоставка)  от страна на длъжника и на лицето, с което той договаря, за увреждането. В конкретния случай, съдът намира, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод, че втория от ответниците – лицето, с което длъжника е договарял е знаело за увреждането. Този извод се налага от факта че това знание следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, от ищците по делото, което им е указано в доклада по делото. Ищците не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърдяното от тях, че ответника „Изида“ ООД е знаел за увреждането. Налице е признание на факт от страна на този ответник, че той е знаел за настъпилата трудова злополука с наследодателя на ищците, но този факт не е тъждествен със знание за увреждане чрез разпоредителната сделка. Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове не е достатъчно. Само проявената от третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава основание за обявяване недействителността на такова действие -  знанието за увреждане трябва да е установено по безсъмнен начин, а доказването на този факт е в тежест на ищеца (Определение № 1061 от 14.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 440/2009 г., IV г. О; Решение № 1698 от 18.V.1959 г. по гр. д. № 2697/59 г., I г. о.).

Двамата ответници са представили доказателства, че с продажбата на процесните движими вещи са уредени имуществени отношения, възникнали между тях по повод дейността им като търговци, целящи да погасят задължение по търговска сделка, а не да увредят ищците като кредитори.  Вторият от ответниците е представил доказателства, че процесните превозни средства са били продадени от друго негово дружество на първия ответник, с цел изпълнение на задълженията по договора за дистрибуция и че при прекратяването на същия са изкупени обратно от него, като със стойността им е погасено част от задължение към него. Представил е и доказателства, че това е негова търговска практика, прилагана и при други дружества –дистрибутори. Ирелевантентно за настоящия спор е обстоятелство дали прехвърлянето е извършено преди или след образуването на гражданското дело за обезщетение, тъй разпореждането при всички случаи е извършено след възникването на задължението – датата на трудовата злополука.

Искът по отношение на обявяване на относително недействителна на разпоредителна сделка с лек автомобил марка „Тойота", модел „РАВ", с ДК N: СН 55 50 ВВ е неоснователен и тъй като тази  вещ не е собствена на ответника и той не се е разпореждал с нея.

С оглед изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на производството ищците дължат на ответниците направените разноски: на „Ниро „ ЕООД в размер на 1 020лв. и на „Изида“ ООД – в размер на 1 200лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.С., с постоянен адрес:***, ЕГН **********; П.Г.С.,*** N: За, ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните деца И.С.С., роден на *** г., ЕГН ********** и Г.С.С., родена на *** г., ЕГН **********, всички чрез адвокат П.С.Н.,***, офис 1 срещу „НИРО" ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността -гр. С., ж.к. „Б.“, бл. *, вх. „*“, ап. *, ЕИК 119082172, представлявано от управителя С.Й.Д., и „ИЗИДА" ООД със седалище и адрес на управление на дейността -гр. Д., ул. „А. С.“ N: *, ЕИК 834009551, представлявано от управителя М.Д.М., иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен договор за продажба на  следните превозни средства: -Товарен автомобил марка „Мерцедес" 608 Д с ДК N: СН 00 32 СА;

-Товарен автомобил марка „Мерцедес" Л 608 Д с ДК N: СН 00 34 СА;

-Товарен автомобил марка „Мерцедес" 917 с ДК N: СН 30 26 АН;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"814 с ДК N: СН 30 27 АН;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"814 с ДК N: СН 30 28 АН ;

- Товарен автомобил марка „Мерцедес"914 с ДК N: СН 6716 НН ;

 - Товарен автомобил марка „Мерцедес" 609 Д с ДК:СН 67 17 НН и лек автомобил марка „Тойота", модел „РАВ", с ДК N: СН 55 50 ВВ ,  от 07.01.2011г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.С.С., с постоянен адрес:***, ЕГН **********; П.Г.С.,*** N: За, ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните деца И.С.С., роден на *** г., ЕГН ********** и Г.С.С., родена на *** г., ЕГН **********, всички чрез адвокат П.С.Н.,***, офис 1 да заплатят на „НИРО" ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността -гр. С., ж.к. „Б.“, бл. *, вх. „*“, ап. *, ЕИК 119082172, представлявано от управителя С.Й.Д., сумата 1 020лв. разноски.  

ОСЪЖДА И.С.С., с постоянен адрес:***, ЕГН **********; П.Г.С.,*** N: За, ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните деца И.С.С., роден на *** г., ЕГН ********** и Г.С.С., родена на *** г., ЕГН **********, всички чрез адвокат П.С.Н.,***, офис 1 за заплатят на ИЗИДА" ООД със седалище и адрес на управление на дейността -гр. Д., ул. „А. С.“ N: *, ЕИК 834009551, представлявано от управителя М.Д.М. сумата 1 200лв. разноски.

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: