Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  255

 

гр. С., 17.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 549 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 673/19.07.2013 г. по гр.д. № 1627/2013 г. на СлРС, с което е изменена определената със съдено решение № 434/15.04.2003 г. по гр.д. № 2085/2002 г. на СлРС издръжка, която Б.Н.К. ***, район М., жк. „Г.”, ул. „В.П.” № *, следва да заплаща на Т.Г.Г., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Н.Б.К., ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. *, ап.*, като я увеличава от 30 лв. на 150 лв., считано от 16.05.2013 г. до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 200 лв., като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението в частта му над 80 лв. е неправилно, необосновано, несъобразено с доказателствения материал и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че има нарушение на процесуалните правила, тъй като Дирекция „Социално подпомагане” не е била призована и не е взела участие в производството. Излагат се подробни съображения относно неоснователността на претенцията над сумата 80 лв. месечно. Сочат се обстоятелствата, свързани с доходите на въззивника. Така при постановяване на решението съдът не се съобразил с възможностите на лицето, дължащо издръжка по закон. На второ място се сочи, че освен възможностите на ответника, не са изследвани и потребностите на детето, като се излагат и съображения в тази насока и се достига до извода за неоправдан завишен размер на дължимата издръжка. Твърди се, че въззивникът като баща винаги е отделял средства за детето, които е изплащал извън издръжката му. При постановяване на решението съдът не е взел предвид здравословното състояние на въззивника, както и реално получаваните от него доходи. Оспорват се и присъдените съдебно деловодни разноски и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се излагат съображения за тяхната прекомерност. Иска се да бъде отменено решението над размера от 80 лв. до присъдения 150 лв. и да се съобразят съдебно деловодните разноски и адвокатски хонорар съобразно присъденото. Евентуално се иска, поради допуснатото процесуално нарушение, делото да бъде върнато на първоинстанциионния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Моли се да бъде дадена възможност да бъдат ангажирани доказателства, с оглед евентуалните твърдения, възражения и доказателства, ангажирани от насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Съдът задълбочено е анализирал всички събрани по делото доказателства и ги е съотнесъл към правната норма. Определената месечна издръжка в размер на 300 лв. отговаря на потребностите на детето. Излагат се съображения в тази насока, както и по отношение на разпределението на издръжката между родителите. Оборват се наведените в жалбата твърдения във връзка с доходите на въззивника, като се извежда извода, че той е по-висок от твърдяния. Сочи се, че заплащането на месечен наем не може да се конкурира със законовото задължение за заплащане на издръжка. Поради това размерът на присъдената издръжка от 150 лв. е правилен и законосъобразен и се иска потвърждаване на решението. По отношение на твърдяното процесуално нарушение се сочи, че жалбата е бланкетна и не е посочено коя точно процесуална правна норма е нарушена и откъде произтича задължителното призоваване и участие на Дирекция „Социално подпомагане” в първоинстанционното производство. Претендират се разноски и не са направени нови доказателствени искания.

 

 

 

В с.з.  въззивникът, редовно призован, се явява лично и с представител представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява  представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на периода от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

        Законосъобразно и обосновано, съобразявайки се с възрастта на детето, неговите нужди, възможностите на родителите, РС е приел, че необходимата ежемесечна издръжка за детето е в размер на 300 лв. Съобразил е обстоятелството, че то е ученик и е във възраст, характеризираща се с висок интензитет на физическо израстване и освен, че са необходими средства за учебни пособия, облекло и други консумативи, се нуждае от пълноценна храна. Съдът, съобразявайки се с доходите и възможностите на двамата родители, и като е преценил, че въззивникът е трудоспособен, правилно е преценил, че всеки от родители следва да заплаща по 150 лв. издръжка за детето, като се е съобразил и с обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. Неоснователни са наведените в жалбата възражения за прекомерност на присъдената издръжка. На първо място тя е съобразена с доходите на въззивника и с възможностите му да получава такива. На второ място, както беше посочено и по-горе, размерът на издръжката е съобразен и с възрастта на детето, с необходимостта да осигури неговото правилно и хармонично физическо и духовно израстване. Без значение е дали в случая  извънсъдебно, въззивникът е предлагал и желаел да се сключи споразумение относно размера на дължимата издръжка, както и обстоятелствата, свързани с това.

        Не е допуснато нарушение, свързано с непризовавне на Дирекция Социално подпомагане, тъй като в случая не е налице непосредствено засягане на права или интереси на дете, свързани с условията, в които то живее, расте и се възпитава, а се касае за законово задължение на родителя, свързано със заплащане издръжката на детето.

Основното по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, поради което не може реалната и действителна, житейски обоснована необходимост, да бъде превърната в механично съотношение между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че 150 лв. е непосилен и висок за него размер на издръжката. Ответникът не е доказал наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти - като заболяване, неработоспособност или намалена такава. Обстоятелството, че живее в жилище под наем не може да се противопостави на задължението за заплащане на издръжка.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 150 / сто петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 673/19.07.2013 г. по гр.д. № 1627/2013 г.  на Сливенския районен съд.

        

   ОСЪЖДА Б.Н.К. ***, район М., жк. „Г.”, ул. „В.П.” № * да заплати на Т.Г.Г.,*** сумата от 150 / сто петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: