Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 06.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                    М. БЛЕЦОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 552  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 691/16.07.13г. по гр.д. № 334/13г. на СлРС, с което, по искане на ответника,  е допълнено по реда на чл. 250 от ГПК, решение № 402/30.04.13г. по гр.д. № 334/13г. на СлРС, като с него съдът е постановил отхвърлителен диспозитив касаещ останалата част от претандирания пълен размер на предявените искове над присъдените суми и е преразпределил тежестта за разноските съразмерно на отхвърлената и уважената част от исковете.

 Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство, който заявява, че атакува допълнителното решение и в двете му части, то е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон в частта, с която е допълнен отхвърлителен диспозитив, а в частта, относно разноските, имаща характер на определение, счита, че то е недопустимо, евентуално – неправилно. Развива детайлни съображения, като основните му възражения касаят несъобразяването на съда с направеното в съдебно заседание изменение на иска, неотразяването на изявлението по чл. 214 от ГПК в протокола, което представлява процесуално нарушение, довело до неправилни правни изводи. Съдът е следвало да вземе предвид  волята на страната и при това положение исковете й следва да се считат за изцяло уважени, а не частично. С допълнителното решение необосновано и неправилно РС е приел, че исковете са частично основателни и това е довело и до неправилно разпределение на тежестта за разноските. В тази част решението му има характер на определение и то е недопустимо /евентуално – неправилно/, тъй като, ако се приеме, че неправилно е допълнено решението с отхвърлителен диспозитив, то не следва да се преизчисляват разноските. Освен това, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът е следвало да присъди само тези разноски, които са действително платени, а надлежни доказателства за плащане на адвокатския хонорар липсват. Развива доводи относно липсата на договор за правна помощ и анализира правното значение на формата и съдържанието му. На последно място въззивникът заявява, че тъй като не е представен от ответника и списък са разноските по чл. 80 от ГПК, той няма право да иска не само изменение на решението в частта за разноските, но и изобщо присъждането им. Счита, че има и ОФГ в допълнения диспозитив на решението, тъй като вместо да постанови намаляне до определен размер на разноските на ищеца, съдът е  посочил „……….ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и недоказани, както и сумата от 1073, 66 лв., представляваща част от адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, съобразно уважената част от исковете.”, а от цялото решение, от житейската и правна логика следвало, че волята на съда е именно присъжданетона ищеца на разноски, макар и в намален размер. С оглад изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени като неправилно решението за допълване на съдебното решение в частта, с която се отхвърлят исковете му, да го обезсили в частта, имаща характер на определение за разноските, или, евентуално – да го отмени като неправилно в същата част. Не е претендирал разноски за това производство.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, излага подробни съображения, с които оборва последователно и детайлно всички наведени оплаквания. Моли въззивния съд да потвърди като правилно атакуваното решение и й присъди разноските за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Против решение № 402/30.04.13г. по гр.д. № 334/13г. на СлРС няма подадени въззивни жалби.

В с.з., въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Допълва петитума си с молба за поправяне на очевидна фактическа грешка, ако се счете за правилно решението, като се уважи сумата 1073, 66 лв., представляваща част от адвокатския хонорар на пълномощнике на ищеца, съобразно уважената част от исковете. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба, подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и изложените в него доводи, моли да се потвърди атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени или процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, намира, че обжалванотно решение като краен резултат е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Решение № 402/30.04.13г. по гр.д. № 334/13г. на СлРС не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила. Обжалвано е само решение № 691/16.07.13г. по същото дело, с което е допълнено решение № 402, тъй като с него съдът не се е произнесъл по цялото искане. С диспозитива си е присъдил суми по обективно съединените претенции, но тъй като те не са уважени в пълните им претендирани с исковата молба размери, е пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив за разликите. С атакуваното решение по чл. 250 от ГПК СлРС е допълнил диспозитива на основното решение, като е отхвърлил исковете над присъдените суми и, съответно, е коригирал присъдените на ищеца разноски съразмерно на уважената част и е присъдил на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Съдът е бил сезиран с няколко кумулативно обективно съединени искове, като ищецът е посочил точния размер на всеки от тях. След като е преценил за какви суми са основателни претенциите, както и, че те са по-малки от заявените, съдът е бил длъжен с акта си да обхване цялото искане, като постанови осъдителен диспозитив относно уважените части  и отхвърлителен – относно останалите части от исковете. За да се счете, че исковете са изцяло основателни и да се постанови само уважителен диспазитив, е било необходимо надлежно десезиране на съда – или чрез способа на частичното оттегляне/отказ от исковете, или чрез изменение на същите чрез намаляване на размерите им. Тези процесуални действия са изрично регламентирани в ГПК, правната норма ги свързва с определени срокове и поставя определени условия за извършването им. Те са изцяло в дискресията на ищеца, който единствен е овластен да определя рамките и обема на търсената от съда защита и всяко отклонение от тях, направено от съда без това да е било поискано от страната, е недопустимо.

В случая, след като в хода на процеса при събиране на доказателствените средства ищецът е установил, че исковете му така, както са били първоначално предявени, не са изцяло основателни, е следвало да предприеме някое от посочените действия, за да може да се ползва от привилегията, която законът му осигурява при пълно уважаване на претенциите – заплащане на разноските му от другата страна в пълен размер, съответно – снемане от него на тежестта за разноските на последната. Само при положение, че той остане процесуално изряден и вземе надлежни и своевременни  мерки да десезира съда в хода на процеса веднага щом искът стане неоснователен изцяло или отчасти, тоест – стесни пределите на търсената защита и те съвпаднат с преценената от съда като дължима такава, ищецът може да претендира и пълно възстановяване на разноските по делото.

В настоящия случай несъмнено се установява, че ищецът не е предприел никое от посочените процесуални действия, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по цялото искане, както е било предявено с исковата молба, във всичките му части. Липсва дори устно изявление в с.з., което да касае оттегляне или намаляване на претенциите, а изявлението в защитата по същество, че иска да му се заплати сумата „съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза” в никакъв случай не може да се приеме за надлежно извършено действие в тази насока. Отразяването на изявленията на страните в протокола от съдебното заседание следва да се приеме за вярно, с оглед характера му на официален удостоверителен документ, който не е бил поправен по предвидения в ГПК ред. Освен това дори в писмената защита /когато правото за това вече е било преклудирано/, ищецът нито адресира, нито потвърждава вече адресирани /както се обосновава във въззивната жалба/ до съда изявления по чл. 214 ал. 1 от ГПК, чл. 232 от ГПК или чл. 233 от ГПК.

Поради това правилно решаващият съд е уважил искането по чл. 250 от ГПК на ответната страна, и при формирани и влезли в сила фактически констатации и правни изводи, касаещи съществото на спора, които не биха могли да бъдат вече изменени от него, е допълнил акта си, като се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран, отхвърляйки претенциите над уважените, до пълните им предявени размери.

В съответствие с това, е допуснал и изменение  на решението си в частта, касаеща разноските на страните, и е присъдил в полза на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете и е намалил присъдените в пълен размер разноски на ищеца до сумата, съразмерна на уважената част от исковете.

Въззивният съд не намира за основателни инвокираните с въззивната жалба доводи относно недължимостта на разноските, направени от ответника поради неплащането им и непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК. От една страна в представеното по делото пълномощно по чл. 33 вр. с чл. 32 т. 1 от ГПК е инкорпорирано изявление на процесуалния представител на ответника, че посочената в него като възнаграждение сума е вече платена. Няма изискване за форма както на самото адвокатско пълномощно, така и на документа, с който се удостоверява плащането на такава сума, нито има императивно изискване договорът за правна помощ и упълномощителната сделка да са обективирани в два отделни документа. От друга страна изискването за представяне на списък с разноските на ответника е спазено, с оглед това, че адвокатското възнаграждение е единственият му разход и документът, който удостоверява извършването му може да се приравни по значение на списъка по чл. 80 от ГПК. На последно място, въпреки, че във въззивната жалба няма наведено такова оплакване, може да се отбележи и, че искането за намаляне на размера на адвокатския хонорар на ответника като завишен, е направено едва с отговора на молбата по чл. 250 от ГПК, тоест не следва да се взима предвид, тъй като по отношение на него е настъпил ефектът на ранната преклузия.

Що се отнася до допълнената в обжалваното решение фраза „…………, както и сумата от 1073, 66 лв., представляваща част от адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, съобразно уважената част от исковете.”, въззивният съд счита, че тя се отнася като допълнение към главното изречение „Осъжда „Або Гранити” ООД……… да плати на Я.С.Я.…………./изброяване/…………..”, и в този смисъл правилно РС е приложил правилата за разпределяне на разноските с оглед изхода на процеса. Но, доколкото ищецът изпитва затруднения със семантичното и граматическото й осмисляне, може да поиска тълкуване от съда, който е постановил решението, по реда на чл. 251 от ГПК. Следва да се отбележи и, с оглед допълнението, направено с писменото становище, че поправка на евентуална очевидна фактическа грешка се извършва само от съда, допуснал грешката.

С оглед всичко изложено, настоящият въззивен състав намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното решение за допълване на съдебно решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемия в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 691/16.07.13г. по гр.д. № 334/13г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Я.С.Я. да заплати на „АБО Гранити” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., бул. „М.” № *, ет. *, офис * направените разноски по делото във въззивната инстанция в размер на 300 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: