Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

ГР.С., 29.11.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МЯРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

                                                                

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 553 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба на адв.Д., в качеството й на процесуален представител на  „ЦЕНТРАЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”И.В.” № * вх.* против решение № 634/29.07.2013 г. по гр.д. № 4933/2012 г. по описа на СлРС, с което въззивникът е осъден да заплати на етажна собственост на бул.„Х.Д.” бл.* вх. * ГР.С., представлявана от председателя й Б. С.Б. ЕГН ********** сумата от 8 800.00 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 08.01.2012 г. до 08.08.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на нотариална показана – 16.08.2012 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна и деловодни разноски в размер на 1052.00 лв. 

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Същото се явявало необосновано и съдът неправилно бил приложил материалния закон. Въззивникът твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Изложено е твърдение за това, че съдът въобще не е изяснил дали договора, който е бил представен от въззиваемата страна е продължавал да действа и за периода, за който се претендира наема. Не бил изяснен и въпроса дали наеманото помещение е обща част на собствениците на бл. * или е и на останалите 4 блока – бл. 31, бл. 33 , бл. 35 и чл. 37. Страната посочва, че за процесния период  от 08.01.2012 г. до 08.08.2012 г. е било налице законно основание /влязло в сила решение на СлОС/, за сключване на анекс към договор за наем и това било така, защото съгласно влязло в сила решение е било прието, че процесното помещение е обща част на петте блока. Именно това било причината да се сключи анекс към първоначалния договор за наем по силата на който наемната цена е била заплащана не само на въззиваемата страна. От друга страна въззивникът твърди, че управлението на процесното помещение (дори да се приеме, че е обща част единствено на бл.39), следва да се извърши от Общо събрание на собствениците на цялата сграда /двата входа/, и че домоуправителя Б., не е имал право да сключва договор за период повече от 3 години, тъй като такъв договор се явява акт на разпореждане. Страната е посочила, че решението в частта на присъдените лихви се явява недопустимо, тъй като те имали характер на обезщетение за забава и моли да бъдат претендирани с отделна искова претенция, след като отговарят на изискванията на чл. 127 от ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С въззивната жалба не са били направени искания за присъждане на разноски.

В законния срок е депозиран отговор от адв.М. - процесуален представител на въззиваемата страна, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната сочи, че при постановяване на решението съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства. Не били представени никакви доказателства за изпълнена престация от страна на наемателя съгласно сключения между страните договор за наем. Страната твърди, че проведеното заседание на така нареченото Общо събрание на петте домсъвета на 11.04.2012 г. е било незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на закона за управление на етажната собственост общото събрание на петте домсъвета не е било регистрирано и не е можело да взема решения. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция. 

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Д. , която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена .Не е претендирала разноски.

За въззиваемите от етажна собственост на чл. 39 вх. * бул. „ Х.Д. „ се явява адв. М. , който оспорва жалбата , поддържа депозирания по нея отговор и моли обжалваното решение да се потвърди .  Претендира разноски.

Въззиваем пореден № 3 Х.Д. поддържа жалбата депозирана от въззивниците, моли решението на СлРС да бъде отменено.

За останалите въззиваеми в с.з. не се явяват представители . същите не изразяват становище по ВЖ.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.08.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.08.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст, наемателят е длъжен да заплаща наемна цена по сключения договор за наем.

В тежест на наемодателя е да докаже факта на съществуване на договор за отдаване под наем на определена вещ , наличието на съглашение между страните относно размера на наемната цена , факта на предоставяне на наеманата вещ от наемодателя на наемателя , фактът , че наемателя е ползвал вещта и на последно място факта , че наемателя не е платил на наемодателя договорения наем.

В настоящия случай съдът намира , че от събраните по делото доказателства е установено безспорно , че между страните – „ ЦЕНТРАЛ „ ЕООД и Етажната собственост на бл. * вх. * находящ се в гр. С. , бул. „ Х.Д. „ съществува договор за отдаване под наем на две помещения находящи се на партерния етаж на жилищната сграда бл. * вх. „*” находящ се в гр. С. , бул. „ Х.Д.”. Договорът е бил подписан на 12.05.2008 г. Като пълномощник на Етажната собственост на бл. * вх. „*” находящ се в гр. С. , бул. „ Х.Д. „ е подписал Б.С.Б.- председател на Управителния съвет на вх. „*”, а за наемател договорът е бил подписан от К.П. М. – управител на ЕТ „ МАГ – ФАРМ – К. М. „ , праводател на „ЦЕНТРАЛ „ ЕООД. За упълномощаването на Банев е било проведено общо събрание на собствениците на вх.”А”от бл. * находящ се в ГР.С. , бул. „ Х.Д.”, така че договорът е бил сключен от лице с надлежна представителна власт.

Първоначално договорът е бил сключен за срок от 3 години- чл.2 от Договора , който срок е изтекъл на 12.05.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал. 2 от Договора , след изтичане на срока му , ако никоя от страните не отправи писмено предизвестие , т.е. не възрази , същият е следвало да се счита за сключен за още три години. Във връзка с тази разпоредба, тъй като никоя от страните не е твърдяла , че е направено такова волеизявление за прекратяване на договора , същият следва да се приеме , че е продължил действието си до 12.05.2014 г.

От представеното споразумение от 05.10.2011 г. е видно , че страните по договора за наем са се споразумели да намалят първоначално определената наемна цена от 1500.00 лв. на 1100.00 лв.

Между страните няма спор относно факта на предоставяне на наеманата вещ от наемодателя на наемателя и факта , че наемателя е ползвал вещта.

Ответникът по иска не е оспорил обстоятелството , че не е заплатил договорената с ищеца наемна цена за процесния период конкретно на ищеца. Като основание за неплащане на наемната цена ответникът е посочил, че във връзка с влязло в сила решение 1067/04.12.2008 г. по гр.д. 2361/2005 г. на СлРС е бил сключен анекс към първоначалния договор за наем , като анексът е бил подписан за наемодател от представители на бл.31,33,35 и 37 и наемът е бил заплащан на тях.

В теорията проф. Сталев излага становище , че както при отмяната на решенията , така и в производството по реда на надзора ( съществуващо по стария ГПК) , при което се е стигнало до отмяна на решение , с действието на постановяване на отмяна се заличават всички правни последици на решението ( сила на пресъдено нещо , изпълнителна сила и конститутивно действие ) и то с обратна сила . На практика след отмяна на решение 1067/04.12.2008 г. по гр.д. 2361/2005 г. на СлРС с решение на ВКС № 263/01.11.2012 г. по к.д.522/2012 г., същото е престанало да се ползва със сила на присъдено нещо и отношенията между етажните собственици от бл.31,33,35 , 37 и 39 са се върнали в изходно положение – в състоянието , което е било преди да влезе решението в сила. По този начин по отношение на етажните собственици от бл.31,33,35 и 37 не е съществувало признато право на собственост над процесния недвижим имот. Те не са можели да сключат договор като собственици на имота . Сключения от тях анекс към договора за наем се явява сключен без те да са собственици на имота , качество с което са се обозначили по анекса. Т.е. те са сключили анекс като собственици без да имат правно основание . Заплащането на наемната цена от ответника на третите лица е било единствено с оглед сключения анекс към договора за наем в качеството им на собственици на имота . След като те са престанали да бъдат собственици на имота плащането на наем като на собственици се явява без правно основание. Наемателят държи заплащане на наемната цена на първоначалния наемодател – Етажната собственост на бл.*вх.”*” от ГР.С. , бул.”Х.Д.”. Тъй като страните са били договорили размер на наемната цена от 1100.00 лв на месец , то за процесния период от 08.01.2012г.  до 08.08.2012 г. дължимата главница е в размер на 8800.00 лева.

По отношение на присъдената мораторна лихва, съдът намира предявения иск за допустим и основателен. След като главницата не е била заплатена в уговорения срок , а ответната страна е изпаднала в забава считано от датата на получаване на нотариалната покана за изпълнение , то от тази дата 06.08.2012 г. ответникът дължи мораторна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемите от Етажна собственост на бл.39 вх.”А” бул.„Х.Д.” гр. С., които са в размер на 700.00 лева заплатен адвокатски хонорар.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №634/29.07.2013 г. по гр.д. № 4933/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЦЕНТРАЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”И.В.” № * вх.* да заплати на Етажна собственост на бл.* вх.*” бул.„Х.Д.” гр. С. сумата от 700.00 (седемстотин)лв. деловодни разноски за въззивна инстанция за заплатен адвокатски хонорар.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.