РЕШЕНИЕ

гр.Сливен, 28.02.2014 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

 

 

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 555 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Делото е било образувано по искова молба на И.Г.Ф. *** *-*-* против ЕТ „Кондев - С.К." със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. Д.“ *-*. По исковата молба било образувано гр.д. № 5746/2010 г. по описа на Сливенски районен съд.Цената на предявения иск първоначално е била в размер на 50 000.00 лв. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени на ищеца в резултат на трудова злополука, която трайно, тежко е увредила здравето и живота му. Било е направено искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 07.05.2010 г. С исковата молба е бил предявен и иск за заплащане на сумата 2 000.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от датата на увреждането 07.05.2010 г. до 01.08.2011 г., която претенция по - късно е била увеличена на 8100.00 лв. Докладчикът по делото приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 200 от КТ . В този смисъл бил изготвеният от него доклад от 07.12.2010 г. Страните по делото приели правната квалификация определена от съда. По делото било постановено решение № 851/08.02.2012 г., с което били уважени исковите претенции за заплащане на сумите 24 000.00 лв.по предявения иск по чл. 200 от КТ за обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 4212.00 лв. за претърпени имуществени вреди, като остатъкът до пълния претендирай размер от 8 100.00 лв. бил отхвърлен. Съответно са били присъдени законни лихви и деловодни разноски.

Решение № 851/08.02.2012 г. било обжалвано и по въззивната жалба било образувано в.гр.д. № 225/2012 г. по описа на СлОС. По него било постановено решение № 128/01.06.2012 г., с което първоинстанционното решение на СлРС било отменено в обжалваните части и частично уважените искове на ищеца били отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Решението на СлОС било обжалвано пред ВКС и по него било образувано к.гр.д. № 984/2012 г. По касационното дело било постановено решение № 287/01.10.2013 г. В мотивите си ВКС посочва, че няма спор относно факта, че между страните не е налице трудов договор сключен в писмена форма и не е възникнало валидно трудово правоотношение, но следва да се прецени дали не е възникнало друго гражданско правоотношение, тъй като в изложението на исковата молба и от доказателствата по делото се съдържат данни за такова правоотношение. В решението на ВКС е посочено, че следва да се изследва въпроса дали ищецът Ф. е получил физическите си увреждания вследствие на това, че обектът от който е паднал, не е бил обезопасен, като е посочил, че ако е съществувала възможност за обезопасяване , отговорността за физическите увреждания, които е получил следва да бъде търсена по реда на чл. 49 от ЗЗД ,а ако не съществува възможност за обезопасяване на сградата - отговорността следва да се търси по реда на чл. 50 от ЗЗД. Във връзка с това са дадени задължителни указания на въззивния съд при новото разглеждане на делото да разпита свидетели и евентуално да изслуша експертни заключения по въпросите за състоянието на сградата, от която е паднал ищеца и на която са работили работниците, както и дали са предприети действия по обезопасяване на работата.

В изпълнение на задължителните указания, дадени от ВКС , при повторното разглеждане на делото пред СлОС по в. гр. Д. № 555/2013 г. са били разпитани свидетелите Г., К., Н., Б.Ф., Г. и Г.. От техните показания , както и от показанията на свидетелите разпитани пред първоинстанционния съд, се установява, че ремонтираната сграда не е била пригодна за съхранение на зърно, което е наложило предприемане на действия за извършване на ремонт на покрива й. Няма данни обаче тя сама по себе си да е представлявала заплаха за живота и здравето на някого. Установи се също така, че стълбата, която водела към покрива на сградата, е била обезопасена с метални скоби, които са пречели на лицата, които се качват и слизат по нея да паднат. Същата е била сигнализирана с бяла и червена лента от тиксо по време на ремонта от началото на извършването му. В този смисъл са показанията на свид. И.Г., който абсолютно не е заинтересован от изхода на делото, както и на свидетелите В. Т. и С.Н., които в деня на инцидента са работили на обекта, придобили са лични впечатления, а към настоящия момент вече не са работници на ответника. Свидетелите Б.Ф. и Х.Г. посочват, че сградата не е била обезопасена и сигнализирана, но съдът счита, че свид. Ф. е заинтересовано лице, тъй като е брат на ищеца, поради което не дава вяра на показанията му. Съдът счита, че не следва да се даде вяра и на показанията на свид.Г. в тази насока, тъй като същите противоречат на показанията на останалите трима свидетели - Г., Т. и Н., а самият той посочва, че е работил на около 40-50 м. от ремонтирания обект, като при първоначалните си показания е посочил, че не е имал пряка видимост към него. От свидетелските показания се установява, че самите работници на ответника са били осигурени с въжета и колани, като те са дали обяснения, че по време на ремонтните работи, които по същество се състояли в замяна на стари ламаринени плоскости с нови, поради което е необходимо шпилките на старите да бъдат изрязани , за да могат да се сменят те с нови, са ползвали и дървени скари за по-безопасно придвижване по покрива. Че са били осигурени предпазни средства за работниците свидетелства и свид. Х.Г., който посочва, че след като си е тръгнала линейката е взел участие в премахването на кабели, макари и въжета, които са били на работещите на покрива.

Като се вземе предвид установеното от фактическа страна със свидетелски показания, твърдението в исковата молба, че ищецът е започнал работа при ответника / без обаче да е конкретизирано дали се касае за трудови правоотношения или за възложена работа по граждански договор/, както и задължителните указания дадени от ВКС, съдът счита, че първоначално дадената правна квалификация на иска по чл. 200 от КТ е неправилна. Същият би следвало да се квалифицира като предявен иск по чл. 49 от ЗЗД. Квалифицирайки обаче така иска, би следвало исковата молба да бъде оставена без движение и ищецът да бъде задължен да внесе съответна държавна такса. От друга страна обаче искът по чл. 49 от ЗЗД е подсъден като първа инстанция в настоящия случай пред СлОС, тъй като цената на предявените искове е 58 100.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК на Окръжен съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000.00 лв.

В разпоредбата на чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК е посочено, че когато въззивният съд установи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е била налице неподсъдност на спора, той следва да обезсили решението и да изпрати делото на компетентния съд. В настоящият случая въззивният съд констатира, че Сливенският районен съд в качеството си на първоинстанционен съд се е произнесъл по неподсъден родово на него иск, тъй като иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД и цена на иска в размер на 58 100.00 лв. следва да бъде разгледан като първа инстанция от Сливенския окръжен съд. Съдът счита, че в настоящия случай не сме изправени пред хипотезата на чл. 270 ал. 4 от ГПК, съгласно която решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Тя би била налице ако предявеният иск е бил подсъден на районен съд, а го е разгледал окръжния съд като първа инстанция. В настоящият случай хипотезата е обратна -районният съд е разгледал подсъдно на окръжен съд дело. Въззивният съд не би могъл в настоящия етап от развитие на делото да даде тепърва правна квалификация на страните по предявения иск , да предприеме действия по събиране на държавна такса и размяна на книжа между страните и да се произнесе с решение по същество , тъй като ще е в противоречие с разпоредбата на чл. 270 ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното следва първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото следва да се изпрати за разглеждане по компетентност на търговска колегия в Сливенски окръжен съд.

 

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 851/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 5746/2010г. по описа на Сливенския районен съд като процесуално недопустимо.

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 555/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

 

 

ИЗПРАЩА въззивно гр.д. № 555/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд по компетентност на Търговска колегия при Сливенски окръжен съд.

 

 

Решението в частта, с която е обезсилено решение №851/08.02.2013г. по гр.д. № 5746/2010 г. на Сливенския районен съд подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария, а в частта за прекратяване на производството на в.гр. д. № 555/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд - подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

ЧЛЕНОВЕ: