Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 307

 

гр. Сливен,  26.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 556   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение № 101/08.09.2013 г. по гр.д. № 126/2012 г. на Районен съд – Котел, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД предявен от читалище „Съгласие-Напредък 1870”, рег. по фирмено дело № 635/1997 г. на ОС Сливен, седалище и адрес на управление град К., пл. „В.” *, представлявано от председателя П.К.Н. и м. Г. р.,  против Е.Н.В., ЕГН ********** *** за сумата 8 750 лв., представляващо обезщетение за времето от 14.04.2009 г. до 10.02.2012 г., през което ответницата е ползвала недвижим имот, обособен като кафе-аперитив след прекратяване на договор за наем на имота и въпреки противопоставянето на ищеца в качеството му на наемодател по прекратения договор за наем. Със същото решение е отхвърлена и претенцията за  заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата.

          Постъпила е въззивна жалба от  ищеца, в която  се твърди, че решението е неправилно. На първо място се сочи, че то е неправилно, тъй като не е приложен материалния закон за отговорността на наемателя, а от друга страна решението е необосновано въпреки наличието на приетите неоспорени писмени доказателства. Излагат се съображения във връзка със задълженията по  сключен наемен договор и се сочи, че е налице неизпълнение на тези задължения от ответника. Неправилно съдът не е ценил представената справка от ищеца, която има характер на счетоводна такава.  Поради това се иска да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена претенцията. Направени са и доказателствени искания за приемане на писмени доказателства 58 бр. фактури за периода от 11.04.2004 г. до 11.02.2009 г., както да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Тези искания обаче са направени несвоевременно, тъй като писмените доказателства са били у ищеца и съгласно разпоредбата на чл.266 ал. 2 от ГПК не сочат на нови обстоятелства и не са такива, които са нововъзникнали. Освен това не се сочи и че първоинстанционният съд е отказал събирането на тези доказателства, за да може да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение и страната да се възползва от процесуалната възможност на чл. 266 ал. 3 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призовани,  се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована,  не се явява, явява се пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение .

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

         

          Жалбата е основателна. За да отхвърли претенцията, Районният съд е приел, че е безспорно доказано и не се спори между страните, че между тях е бил сключен договор за наем, който е бил прекратен на 14.04.2009г. и през посочения в исковата молба период, ответницата е била държател на имота, предмет на договора за наем. Съдът обаче е достигнал до извода, че ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже каква е била уговорената по договора за наем цена и дали тя е в размер на твърдяната в исковата молба. Приел е, че изготвената и представена по делото справка за изплатени наеми не представлява документ по смисъла на ГПК, тъй като не носи белезите нито на официален нито на частен документ. Този извод на съда обаче е неправилен. Безспорно е, че е била представена от ищеца справка относно изплатени наеми от ответницата за периода от 14.04.2004г. до 30.03.2009 г., която изхожда от читалището и е подписана от секретаря. По делото тази справка не е била оспорена с отговора от другата страна, която единствено е направила възражение, че средно пазарната наемна цена за подобни помещения е значително по-ниска от 250.00 лв. месечно. Така, след като е налице справката и не се спори, че между страните и съществувал договор за наем на въпросното помещение, то следва да се приеме, че наемната цена на помещението е в размер на 250 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 236 ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването, въпреки противопоставянето на наемодателя, то той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая е безспорно установено противопоставянето от страна на наемодателя, което е видно от представените по делото протоколи, които сочат на образувано изпълнително дело за изваждането от имота на наемателя. Последният, в хипотезата на чл. 236 ал.2 от ЗЗД не дължи вече наем, защото страната е престанала да бъде наемател, а обезщетение за вредите, които с неправомерното си поведение е причинил. Наемодателят е бил лишен от възможността да отдаде имота под наем или да го ползва. Наемът, цената на ползването, е минималният размер на щетата, която наемодателят е понесъл по вина на бившия наемател. Именно тази сума наемателят му дължи при всички условия. В последната си задължителна практика ВКС се придържа към становището, че размерът на обезщетението по  чл. 236, ал. 2 ЗЗД не съставлява аритметична величина, изчислена като стойността на последната наемна вноска по договора, умножена по броя на месеците, за които се претендира обезщетението. То се определя в зависимост от вида на засегнатото благо и може да има различни по естеството си стойности. Но от друга страна приема, че обезщетението за ползването на имот след прекратяването на наемен договор е в размер на пазарния наем освен ако той е по-нисък от уговорения наем. Това обезщетение се дължи независимо от това дали е имало реална възможност за отдаване под наем имота на трето лице, тъй като наемателят е продължил да ползва имота и наемодателят е бил лишен от възможността да извлича ползи от него. / Решение № 144 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2010 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 18 от 5.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 527/2009 г., I т. о., ТК/. Следователно обезщетението в хипотезата на чл.236 ал.2 от ЗЗД е най – малко в размер на уговорения наем между страните по прекратения наемен договор. Така, в случая е налице безспорното установяване на обстоятелството, че между страните, в качеството на наемодател и наемател, са съществували наемни отношения за отдаване на помещението под наем при определена от тях месечна наемна цена в размер на 250.00 лв. Поради това, ответницата като наемател на въпросното помещение, която е продължила ползването му, дължи заплащането на обезщетение в размер на наемната цена. Безспорно е, че ползването на това наемно помещение е продължило за срок от  35 месеца, считано от прекратяването на договора за наем на 14.04.2009г. до 10.02.2012г. Ето, защо настоящият съдебен състав намира, че претенцията за заплащане на наемната цена с общ размер на 8750.00лв. се явява основателна и следва да бъде уважена. С оглед на това обстоятелство, основателно се явява и претенцията с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1263 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, равняващо се на законната лихва, считано от изискуемостта на всяко от месечните плащания до 10.02.2012г., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

  

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него  - постановено ново, с което искът да бъде уважен.

 

Страната е претендирала разноски за двете инстанции и с оглед изхода на процеса такива трябва да й бъдат присъдени в размер на 1244, 26 лева, представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 101/08.08.2013 г. по гр.д. № 12682012г. на Районен съд – Котел изцяло, като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА Е.Н.В., ЕГН ********** *** да заплати на  читалище „Съгласие-Напредък 1870”, рег. по фирмено дело № 635/1997 г. на ОС Сливен, седалище и адрес на управление град К., пл. „В.” *, представлявано от председателя П.К.Н. и м. Г. р.,  сумата от 8 750.00 лв., представляваща обезщетение за времето от 14.04.2009 г. до 10.02.2012г., през което Е.Н.В. е ползвала недвижим имот, обособен като кафе-аператив в гр. котел, пл. „Възраждане” № 4 след прекратяване на договор за наем на имота и въпреки противопоставянето на наемодателя по прекратения договор за наем, както и да заплати сумата от 1263 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, равняващо се на законната лихва, считано от изискуемостта на всяко от месечните плащания до 10.02.2012г., както и да заплати законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА Е.Н.В., ЕГН ********** *** да заплати на  читалище „Съгласие-Напредък 1870”, рег. по фирмено дело № 635/1997 г. на ОС Сливен, седалище и адрес на управление град К., пл. „В.” *, представлявано от председателя П.К.Н. и м. Г. р.,  сумата 1244, 26 лева / хиляда двеста четиридесет и четири лева и 26 ст/ представляваща заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

                 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: