Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 305

                                     

                                      гр. Сливен,  21.11.2013г.

 

                  В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 557   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  100/02.08.2013 г. по гр.д. № 225/2011 г. на Районен съд – Котел, с което е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД читалище „Съгласие-Напредък 1870”, рег. по фирмено дело № 635/1997 г. на ОС Сливен, седалище и адрес на управление град Котел, пл. Възраждане 4, представлявано от председателя П.К.Н. и М. Г. Р., заедно и поотделно, да заплати на Е.Н.В., ЕГН ********** *** сумата 3 745.35 (три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и тридесет и пет стот.), представляващи направени от ищцата през лятото на 2004 г. подобрения в кафе - аперитив на адрес град Котел, пл. Възраждане 4, с които ответникът читалище „Съгласие - Напредък 1870” Котел се е обогатил без основание заедно със законната лихва, считано от 06.06.2011 г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 18 024.12 лева отхвърля.      Отхвърлено е искането на ищцата, да ù бъде признато право на задържане върху недвижим имот, представляващ „Кафе-аперитив” на адрес град Котел, пл. Възраждане 4, до заплащане на присъдените ù вземания по пункт първи от настоящото решение и е осъдено читалището да заплати на ищцата направените в производството разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответното читалище, като решението е атакувано в неговата осъдителна част, както и в частта относно присъдените разноски. Релевират се доводи за неправилно прилагане на материалния закон и за необоснованост. Твърди се, че е налице възстановяване на съществуващото преди отдаването под наем и извършените от ищцата подобрения са били за нейна сметка, като се извежда изводът за липсата на обогатяване, тъй като след като е бил разрушена една част от собствеността, следва тя да бъде възстановена в пълен обем. Доводите за необосноваността се свеждат  до неправилното възприемане на събраните по делото доказателства, от които е видно,ч е не е била на лице необходимостта от извършването на ремонтни работи. Поради това се иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени решението в неговите атакувани части и да бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з.  въззивника, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована,  не се явява,  явява се пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска до този размер.

Жалбата е неоснователна. Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е частично основателен. Изложил е съображения, че правоотношенията между собственика и наемателя, който има качеството на държател, за извършени от него подобрения в наетия имот, се уреждат в съответствие с уговорките в договора, а при липса на такива уговорки, съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие или на неоснователното обогатяване, тъй като държателят не може да се полза от правата по чл.71 и чл.72 от ЗС така, както ищцата е претендирала в исковата молба. Правилно е преценено, че в случая не намират приложение правилата на воденето на чужда работа без пълномощие (чл.60 от ЗЗД), тъй като, за да е налице гестия, една от предпоставките ù е интересът, в служба на който гесторът е извършил съответното действие, да е обективно чужд. Реализирането на действия в чужда имуществена сфера, но изцяло в собствен интерес, не се разрешава от закона по аргумент от чл.61, ал.2 от ЗЗД, който допуска извършване на действията без упълномощаване както в чужд, така и в собствен интерес, но не и само в собствен интерес.

Извършените от ищцата строително - ремонтни работи не могат да се квалифицират като необходими разноски, изразходвани за запазване на вещта от погиване и на това основание наемателят да ги иска в пълен размер от наемодателя по реда на чл.231, ал.2 от ЗЗД. Налице са подобрения, за които ищцата, от една страна, е направила разхода, а от друга, тези подобрения са увеличили стойността на подобрения имот. В тази връзка са задължителни указанията, дадени с ППл № 1/1979 г. на ВС, съгласно т.4-та от което неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването - т.е. дължи се по - малката сума между обедняването и обогатяването, като е необходимо да е налице връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а за да е налице такава връзка, и обедняването, и обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Извършените от ищцата подобрения съдът изчислява на стойност 3 745.35 лева като е изложил убедителни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя.

Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Както беше посочено и по-горе, районният съд правилно е установил фактите по делото и аргументирано е обосновал изводите си от тяхната съвкупност. Твърдението, че е налице възстановяване на съществуващото преди отдаването под наем и извършените от ищцата подобрения са били за нейна сметка, също не намират опора в безспорно установеното.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

                                     

 

                                      Р     Е     Ш     И  :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение №  100/02.08.2013 г. по гр.д. № 225/2011 г. на Районен съд – Котел.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

                 

                                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: