Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.11.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември , през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 564 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.С., в качеството му на пълномощник на С.А.М. ЕГН ********** и Т.И.М. ЕГН ********** *** против решение № 132/29.07.2013 г. по гр.д. № 4244/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивниците против въззиваемата С.М. *** иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в хипотезата на отпаднало основание за връщане на даренията им с оглед на предстоящо сключване на граждански брак между сина им А. А.  и Е. , движими вещи 1 бр. златна гривна, 1 бр.златен пръстен, 2 бр.обици, златно колие, златни пендара  22 карата с тегло 7,21 грама на обща стойност 1043,70 лв. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да заплатят на въззиваемата Е. деловодни разноски за първа инстанция в размер на 250.00 лв.

         С жалбата решението е обжалвано изцяло като неправилно , незаконосъобразно и немотивирано. Страната сочи, че съдът не е изложил мотиви, които да обосноват правния му извод за неоснователност на предявения иск. Подробно са анализирани събраните пред първа инстанция доказателства, като изводът на страната е, че безспорно от тях се установявали факта на извършено годежно тържество , както и постигането на съглашение между А. и Е. за бъдещо сключване на брак, във връзка с което са били извършени даренията от златни накити. Въззивниците твърдят, че след като бракът не е бил осъществен, то получените във връзка с това накити се явяват неоснователно получени и въззиваемата следва да върне това, с което неоснователно се е обогатила. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците С. и Т. М. редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. С. , който поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде уважена .

Въззиваемата страна Е., редовно призована не се явява и не се представлява .

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 05.08.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.08.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне. В конкретния казус се твърди, че подарените на въззиваемата Е. златни накити са били дарени във връзка с предстоящ брак между нея  и свид.А.. За доказване на така предявения иск ищците е следвало да представят доказателства, че са подарили на въззиваемата Е. златни накити, които са били тяхна собственост и са извършили този дарствен акт във връзка с това, че са очаквали Е. да сключи брак с техния син.

По отношение твърдението за собственост на накитите от страна на въззивниците, съдът счита, че следва да вземе предвид,  както  представените писмени доказателства - сертификат за покупка на златно колие, така и свидетелските показания на разпитаните пред Районния съд свидетели. В тази насока  показания са дали свид.А. и свид.Ю.. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид.А., доколкото те са в синхрон с останалите доказателства по делото, тъй като макар да е син на ищците, той е разполагал с възможност непосредствено и лично да възприеме фактите касаещи покупката на накитите и тяхното даряване. С оглед на тези доказателства, съдът намира, че по делото безспорно е доказан факта на закупуване на дарените 1 бр. златна гривна, 1 бр. златен пръстен, 2 бр. златни обици, 1 бр. златно колие и 1 бр. златна пендара със средства на въззивниците М.. Няма значение кой фактически е извършил покупката, свидетелските показания са несъмнени в посока, че закупуването на накитите е станало със средства на въззивниците, тъй като сина им свид.А. не разполага с лични средства,тъй като е безработен. В този смисъл следва да се вземе предвид и становището на ответницата Е., която в отговор на исковата молба е посочила, че е получила от ищците малък пендар, а другите накити е закупувала лично или със свид.А. със средства, които той й бил давал като „подарък”.

Съдът намира, че по делото е доказан и фактът, че златните накити са били дарени на въззиваемата Е. с оглед на предстоящо сключване на брак между нея и свид.А.. Житейски логично е, че никой не извършва дарения на златни накити, които са на значителна стойност на лице, което му е абсолютно чуждо. В този смисъл твърденията на въззиваемата Е. за получени дарения без причина от страна на въззивниците М. се явяват нелогични. Съдът следва да прецени всички данни по делото, за да направи своя извод за това, дали е било постигнато съгласие за сключването на бъдещ брак. Всички разпитани по делото свидетели, свидетелстват за това, че на 8 март 2012 г. в дома на въззивниците М. е било проведено тържество, за отбелязване на сключения годеж между свид.А. и въззиваемата Е.. Обичаите, за които споменават свид.С. и свид.Ю. /пиенето на „сладка ракия”, закичването с накити от близък, чиито родители са живи/ се свързват именно с традиции във връзка с извършването на годеж, който предхожда сключването на брак. Обстоятелството, че накитите не са били закачени на въззиваемата Е. лично от въззивниците се обяснява от свидетелските показания с традициите, които се спазват при такива ритуали, а именно те да бъдат поставени от бъдещия съпруг на булката, както и от лице, чиито родители са живи.

На последно място следва да се отбележи, че няма спор между страните относно факта на неосъществения брак между свид.А. и въззиваемата Е..

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД се явява основателен и доказан. На въззиваемата Е. са били дарени златни накити по време на годежно тържество с оглед на сключване на бъдещ брак между нея и свид.А. и след като този брак не е осъществен, то извършените във връзка с това дарения се явяват като извършени при отпаднало правно основание, поради което Е. следва да бъде осъдена да върне златните накити, това с което неоснователно се е обогатила. Трайната практика на ВКС е в същия смисъл ( Р 1212/03.02.1994 г. по гр.д. 2305/93 г. , ІV г.о.).

Тъй като въззиваемата Е. е посочила, че е отчуждила  /продала/ златните накити, то същата следва да бъде осъдена да заплати исковата претенция в размер на 1043,70 лв. Тя не е оспорила цената на златните накити, която е посочена от въззивниците и други доказателства в тази насока не са събирани.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззивната страна. Пред първа инстанция въззивниците са доказали деловодни разноски в размер на 200.00 лв., от които 50.00 д.т., 150.00 лв. адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 25.00 лв. За платена държавна такса. Общо въззиваемата Е. следва да бъде осъдена  да заплати деловодни разноски в размер на 225.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 132/29.07.2013 г. по гр.д. № 4244/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА С. А.ова Е. *** да заплати на С.А.М. ЕГН ********** и Т.И.М. ЕГН ********** *** по предявения иск по чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД сумата от 1043,70 лв., представляваща стойността на 1 бр. златна гривна, 1 бр. златен пръстен, 2 бр. златни обици, 1 бр. златно колие и 1 бр. златна пендара, подарени и във връзка със сключването на бъдещ граждански брак с А. А., с която неоснователно се е обогатила.

 

ОСЪЖДА С. А. Е. *** да заплати на С.А.М. ЕГН ********** и Т.И.М. ЕГН ********** *** сумата от 225.00 лв. деловодни разноски, от които 200.00 лв. разноски извършени пред първа инстанция и 25.00 лв. държавна такса заплатена пред въззивната инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.