Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 07.11.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 565    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпили е въззивна жалба против  решение  № 603/16.07.2013 г. по гр. д. № 5122/2012 г. на Сливенския районен съд, с което  на основание на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК е прието за установено, че ЕТ „Р.М. – Русчуклий” с ЕИК 119033385 със седалище гр. Сливен и адрес на управление ж.к.„Д.” бл. * вх. * ап. *, представляван от Р.М. дължи на  ЕТ „Деница – В.Д.” ЕИК 119040878 със селадище: с. Т., общ. Сливен и адрес на управление: с. Т., ул. „Г.М.” № *, представляван от В.Д. сумата от 1800 лв., представляваща месечен наем, дължим по договор за наем от 12.08.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3681/2012 г. на СлРС като главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от 13.08.2012 г. до окончателното изплащане, като са присъдени и разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения относно съществуващите отношения между страните по повод договора за наем като се прави възражение и за извършените плащания по този договор. Навеждат се доводи по същество за допуснати от съда процесуални нарушения и се иска от тази инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което  да не уважава претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява, явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Законосъобразно съдът е приел, че е бил сезиран с положителен установителен иск за съществуване на парично вземане, за което на ищеца е издадена по-рано на основание чл. 410 от ГПК – заповед за изпълнение. Против последната е депозирано възражение от ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес и това обстоятелство е мотивирало ЕТ „Деница – В.Д.” да предяви в законоустановения едномесечен иск установителен иск за съществуване на вземането, по смисъла на чл. 422 ал. 1, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК. Заявените от ищеца вземания произтичат от договор за наем, който като вид договор  на гражданското ни право е уреден с текстовете на чл. 228 и сл. от ЗЗД. Там са предвидени основните задължения на страните по него, а те са:  наемодателят да предостави на наемателя ползването на обекта, предмет на договора, а наемателят срещу това да му заплаща уговорения наем. Безспорно е обстоятелството по сключването на договора, предвидената месечна наемна цена - 50лв., срока на действие- 3 години и обстоятелството, че ответникът е ползвал през този срок процесното помещение. С това е установено съществувалата  между страните облигационна връзка, възникнала на договорно основание, а също изпълнението на задължението на наемодателя, цитирано по-горе, да предостави на наемателя ползването на обекта, предмет на договора. В тежест на последния е да установи, че е заплащал, редовно, наемната цена. Такива доказателства обаче не са събрани, въпреки дадените в тази насока. Поради това и с оглед правилата на исковия процес съдът законосъобразно и обосновано е приел, че този  факт не е доказан и искът е основателен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 603/16.07.2013 г. по гр. д. № 5122/2012 г. на Сливенския районен съд.

 ОСЪЖДА ЕТ „Р.М. – Русчуклий” с ЕИК 119033385 със седалище гр. Сливен и адрес на управление ж.к.„Д.” бл. * вх. * ап. *, представляван от Р.М. да заплати на  ЕТ „Деница – В.Д.” ЕИК 119040878 със селадище: с. Т., общ. Сливен и адрес на управление: с. Т., ул. „Г.М.” № *, представляван от В.Д. сумата от 300 /триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

 

         ЧЛЕНОВЕ: