Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.03.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 568 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Пред Сливенския окръжен съд е била депозирана въззивна жалба от адв.Д., в качеството й на пълномощник на М.А.С. ЕГН ********** ***-А-1 против решение № 434/03.07.2013 г. по гр. д. № 5/2010 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата С. против Д. Т.Д. ЕГН ********** ***-* иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000.00лв., представляваща част от общо вземане за неустойка начислявана за периода от 20.08.2008 г. до 15.02.2009г. по чл. 27 от Договор за извършване на СРР от 17.05.2008 г. Първоинстанционното решение е било обжалвано и в частта, с която е уважен искът на ответника Д. против въззивницата С. по чл.266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6088.00 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2010 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява останала незаплатена от въззивницата част от уговореното с договора от 17.05.2008 г. възнаграждение за труда на Д. в качеството му на изпълнител на СРР. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивницата С. е осъдена да заплати на въззиваемия Д. сумата от 541.55 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2010 г.до окончателното изплащане с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД, представляваща стойността на допълнително възложени от С. СРР по сключен устен договор за изработка. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта за присъдените на двете страни разноски.

         Жалбоподателката твърди, че в по-горе посочените части обжалваното решение  на СлРС е неправилно и незаконосъобразно.

         По отношение отхвърления иск за заплащане на сумата от 6000.00лв., представляваща неустойка по договора за извършване на СРР, въззивницата посочва, че правните изводи на съда за липса на съдействие от страна на кредитора са неправилни. Страната посочва, че възложителката е осъществявала контрол върху работата по договора за изпълнение посредством своя син и че същата е щяла да организира приемането на обекта в случай, че от страна на длъжника СРР са били извършени. Излагат се твърдения за това, че от събраните по делото доказателства било безспорно установено, че към датата, на която е следвало да бъдат приключени СРР ответникът по иска не ги бил приключил, поради което не е било възможно и ищцата да ги приеме. Предвид изложеното въззивницата намира, че безспорно е доказано изпадането в забава на ответника по иска, но не и на ищцата, поради което предявеният иск се явявал основателен и следвало да бъде уважен.

         По отношение предявения иск по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6000.00 лв., представляваща останала незаплатена част от договореното възнаграждение за труд, жалбоподателката посочва, че изводът на съда че не е било налице разваляне на договора за изработка с оглед разпоредбата на чл. 87 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. Твърди се , че качествено извършената работа е била много по-малко в сравнение с некачествено извършената и въобще неизвършената работа, поради което договорът следва да се счита за развален. За развалянето на договора е било изпратено и уведомление до изпълнителя, получено от него на 16.02.2009г., в което въззивната страна му била посочила, че за нея вече е безполезно изпълнението на работата. По отношение на тази част от обжалваното решение страната е изложила аргументи в насока, че не се дължи заплащане на претендираната сума с оглед на това, че между страните не е бил съставен констативен протокол за извършената работа, съгласно който да се определи размера на втората вноска, която е следвало да се плати при завършване на дейността на 20.08.2008 г.

Въззивницата С. е направила възражение и по отношение осъждането да заплати сумата от 541.55 лв., представляваща стойността на допълнително възложени СРР, като посочва че по делото няма събрани доказателства за сключване на допълнителен договор за СРР по отношение  момент на сключване, страни по договора, параметри на постигнати договорки.

Моли се обжалваното решение в тези части да бъде отменено, да бъде уважен предявения частичен иск за заплащане на сумата от 6000.00 лв. част от общо възнаграждение за неустойка, да бъдат отхвърлени предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

                Пред Сливенския окръжен съд е била депозирана насрещна въззивна жалба от Д. Т.Д., чрез пълномощника му адв. Р., против решение №434/2013 г. по гр. д. № 5/2010 г. на СлРС. В насрещната въззивна жалба се сочи, че първоинстанционното решение в частите си, с които Д.  е осъден по предявения иск по чл. 261 от ЗЗД да заплати сумата от 3298.93 лв., представляваща стойността необходима за отстраняване на некачествено извършени СРР, в частта с която е отхвърлен  предявеният иск по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на допълнително възложени СРР за разликата над 541.55 лв. до пълния размер от 992.00 лв., както и в частта, с която Д. е осъден да заплати на С. 535.92лв. направени от нея разноски по делото е неправилно и необосновано.

         Страната намира, че по отношение осъждането му да заплати сумата от 3298.93 лв. , представляваща стойността необходима за отстраняване на некачествено извършени СРР първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изготвени експертизи и свидетелски показание и че ако бил взел предвид всички данни по делото е щял да стигне до извода, че обемът на некачествено извършените от Д. СРР  са тези, които той е посочил в отговора на исковата молба по вид и по стойност. Страната прави оплакване, че съдът неправилно е приложил принципа на диспозитивното начало като е присъдил на първоначалната ищца непретендираната от нея сума по позиции изложени в исковата молба, а сумите установени в експертното заключение – без първоначалната ищца да е направила изменение на иска си.

         В насрещната въззивна жалба по отношение на частично отхвърлената сума над 541.55 лв. до пълния претендиран размер от 992.00 лв. въззивникът е посочил , че решението е неправилно.  Тъй като вещото лице било пропуснало в заключението си относно допълнително възложените работи да отчете средствата необходими за заплащане на мазилка над новоположените електрически кабели, като е отчел единствено електротехническата част. Сочи се, че след полагане на кабели е необходимо същите да бъдат скрити, за което следва да бъде заплатено възнаграждение. От друга страна въззивникът излага мнение, че най-малкото съдът е следвало да се съобрази с устната договорка между страните, че стойността на тези работи ще е в размер на 684.00 лв.

         Страната твърди, че неправилно са били присъдени деловодните разноски и че същите следва да бъдат коригирани в тяхна полза.

Моли се след като съдът се убеди в основателността на насрещната въззивна жалба, същата да бъде уважена и първоинстаниционното решение в обжалваните части да бъде отменено, като съдът изцяло отхвърли първоначалния иск предявен против ответника, въззивният съд да уважи изцяло предявените насрещни искове и да присъди деловодни разноски за двете инстанции в пълен размер.

По депозираната въззивна жалба от М.С. е депозиран отговор от адв. Р., пълномощник на Д. Д., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че в обжалваната от С. част на първоинстанционното решение, същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изложено е становище, че след като ищецът не е бил  в процесния апартамент на 20.08.2008 г., той не е оказал като кредитор необходимото съдействие за приемане на работата, е правилно, съдът е приел, че е изпаднал в забава и следва да се приложи разпоредбата на чл. 96 от ЗЗД. От друга страна е посочено, че първоинстанционният съд неправилно не бил разгледал възражението на ответника за нищожност на разпоредбата на чл. 27 от договора поради противоречие с добрите нрави, което възражение било направено с отговора по исковата молба.

Моли се въззивната жалба депозирана от М.С. да бъде оставена без уважение.

В законния срок е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба, депозиран от Д. Д.. Отговорът е депозиран от адв. Д. – пълномощник на М.С.. Със същия ищцата по първоначалните искове заявява, че въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Страната посочва, че съдът е обосновал решението си със заключението на неоспорена от страните експертиза по делото, която посочва по вид и стойност некачествено извършените работи от страна на ответника, както и изобщо неизвършени СРР. Съдът правилно бил кредитирал всички доказателства по делото и е взел под внимание свидетелските показания на свид. А. Д., който имал непосредствени впечатления от всички извършени работи на обекта.

Моли се да се постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в частите, в които същото се обжалва от Д. Д..

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата М.С., редовно призована, се представлява от адв. Д., която поддържа депозираната от страната въззивна жалба, оспорва насрещната въззивна жалба и заявява, че моли първоинстанционното решение да бъде решение в частите, в които е обжалвано от нея. Претендира деловодни разноски.

Въззивникът Д. Д., редовно уведомен в съдебно заседание се представлява от адв. Р., който оспорва въззивната жалба на М.С., поддържа насрещната въззивна жалба и моли тя да бъде уважена като да не се уважава въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата С. на 08.07.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.07.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Д. на 30.07.2013г. и в рамките на законоустановение четиринадесет дневен срок на 13.08.2013 г. /ПК/ е била депозирана въззивната му жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се явяват частично основателни.

Ищцата по първоинстанционното производство е била предявила два иска. Първият за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 4003.78 лв. представляваща обезщетение за сумата необходима за отстраняване на некачествено извършени от изпълнителя СРР по договор за извършване на СРР, сключен между нея и ответника Д. на 17.05.2008г. Вторият иск е бил предявен като частичен, исковата претенция се е основавала на разпоредбата на чл.27 от Договора и е за сума в размер на 6 000 лв., представляваща част от дължима договорна неустойка за забава на изпълнението за периода от 20.08.2008г. до 15.02.2009г. възлизаща на обща стойност от 36 622.61 лв.

Ответникът по първоначалната искова молба е бил предявил искове за заплащане на сумата от 6000.88 лв. – неизплатена част от уговореното възнаграждение за СРР, както и иск за заплащане на сумата от 992.00 лв., представляваща стойността на допълнително извършените от него СРР, възложени му от ищцата С. по допълнителна устна уговорка.

На първо място следва да бъде разгледан въпросът кога процесния договор сключен между страните е бил прекратен. Страните са договорили с изрична клауза в разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Договора хипотезите за прекратяването му. Общият случай, който страните са възприели е , че договорът е със срок и същият изтича на 20.08.2008 г. и това е срокът , в който договорът се счита за прекратен съгласно чл. 29 т. 1. В разпоредбата на чл. 29 т. 2 , 3 и 4, както и в чл. 30 от Договора са предвидени други хипотези за прекратяването му, но тълкувайки го във връзка с първата разпоредба приета от страните, съдът стига до извода, че те касаят случаи на предварително извършена работа договорена по договора ( с оглед срока му ), предварително настъпване на взаимно съгласие на страните по договора, преди изтичане на неговия срок, настъпване на обективна невъзможност за изпълнение – също преди изтичане на крайния срок, както и констатиране на явна невъзможност договорът да бъде изпълнен в срок. Последната хипотеза по чл. 30 от Договора дава една правна възможност, но не и задължение за възложителя да прекрати договора, ако изпълнението на възложената работа стане ясно, че ще бъде просрочено с повече от 20 дни.

Възложителката е твърдяла в исковата си молба, че е прекратила договорните правоотношения с изпратено  до ответника Уведомление от 15.02.2009 г. Същата е посочила, че с това уведомление договорът е бил развален  на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД поради безполезност на забавеното изпълнение, считано от 15.02.2009 г. Съдът намира,че договорът не е можел да бъде развален на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, считано от 15.02.2009 г., тъй като той вече е бил прекратен на основание чл. 29 т. 1 от Договора. Съответно не могат да се проведат правните последици, които са свързани с разваляне на договора от изправната страна. Съдът счита, че договорът не следва да се счита и развален и поради факта, че по.-голямата част от уговорените СРР видно от изготвените по делото експертизи към 15.02.2009 г. вече са били извършени.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесният договор е бил прекратен на 20.08.2008 г. и същият не е бил прекратен с изпратено уведомление от възложителката до  изпълнителя от 15.02.2009 г.

По първия предявен иск с правно основание чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. за заплащане на сумата от 4003.78 лв., представляваща стойността необходима за отстраняване на некачествено извършените СРР, съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Съответно в тази част счита, че въззивната жалба, депозирана от С. е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД, ако при извършване на работата, изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. При предявяването на ищеца следва да установи, че изпълнената работа е имала недостатъци, както и какъв е бил размера на разходите, които той е осъществил за поправка на некачествено извършената работа.

Няма спор, че страните са се били договорили за подробно описани СРР към договора за извършване на СРР от 17.05.2008г., Възложителката С. е била задължена по силата на договора да заплати на изпълнителя Д. сума в размер на 10 287.25 лв. Няма спор, че първоначално е била заплатена сума в размер на 3087.00 лв., т.е. остатъкът, който би следвало да бъде заплатен за качествено извършени СРР, би бил в размер на 7200.00 лв. Ответникът в отговора на исковата молба е признал, че част от извършените от него СРР не са били качествени и тяхната стойност е в размер на 1186.27 лв.  От извършената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза се установило, че към 20.08.2008 г. датата на която изпълнителят е следвало да е извършил всички СРР и да предаде обекта, част от СРР не са били изпълнени, а друга част са били изпълнени, но некачествено. Вещото лице е посочило, че стойността на некачествено извършените СРР, за които е признал в отговора на исковата молба ответника Д. е в размер не на 1186.37 лв., а на 1508.27 лв. Вещото лице е установило, че освен признатите от ответника СРР некачествено са били извършени и други СРР като тяхната обща стойност е в размер на 711.09 лв. По този начин общата стойност на всички некачествено извършени СРР /признати от ответника и установени от вещо лице/ са в размер на 2219.36 лв. Вещото лице в заключението си е посочило, че сумата за отстраняване на тези недостатъци, както е по исковата претенция на ищцата, възлиза в размер на 3298.93 лв. Именно в тази част иска следва да бъде уважен. За тази сума той е и бил признат от Районен съд – Сливен.

По предявения от ищцата иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. да заплати сумата в размер на 6000 лв. частичен иск от сумата в размер на 36 622.61 лв., договорена неустойка за забава в размер на 2 % върху цената на договора за всеки просрочен ден, считано от 20.08.2008г. до 15.02.2009г. съдът намира иска за основателен в предявения размер.

По отношение претенцията за заплащане на неустойка следва да се има предвид, че неустойката представлява едно акцесорно съглашение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя обезпечава изпълнението на задължението . Размерът на неустойката трябва да е определен или поне определяем и страните трябва да са уговорили кое главно задължение се обезпечава с неустойката, както и каква е формата на неизпълнение по главното задължение, което я прави изискуема. За да бъде търсена неустойка следва да е настъпила изискуемост на главното задължение. Длъжникът по главното задължение трябва да не е изпълнил. Фактът на неизпълнение сам по себе си прави задължението за неустойка изискуемо. Кредиторът трябва да докаже само неизпълнението, той не е длъжен да доказва нито че е претърпял вреди, нито размерът на вредите, които е претърпял от неизпълнение на договора.

В настоящия случай страните по договора са уговорили клауза за неустойка в чл. 27 от Договора. В тази разпоредба е посочено и главното задължение, във връзка с което се дължи неустойка и това е  завършване и свързаното с това продаване на СРР по договора. Определен е и размерът на неустойката, а именно 2% от общата цена за всеки просрочен ден. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка и със следващата разпоредба на чл. 29 от Договора в смисъл, че след датата на изтичане на срока му, ако продължат СРР, изпълнителят дължи неустойка за всеки просрочен ден до приключването им. Няма спор по делото, че към датата, в която договорът е следвало да бъде изпълнен - 20.08.2008 г., договорените СРР не са били изпълнени и изпълнителят е продължил да ги извършва и след тази дата. Тоест изискуемостта на главното задължение по договора е настъпила на 20.08.2008 г. и от тази дата е станала изискуема и договорената между страните неустойка. Тя следва да се начислява до датата , на която СРР са изпълнени.

Съдът счита, че уговорената неустойка в размер на 2% дневно от общия размер на СМР, не е нищожна като противоречаща на морала. Когато неустойката е договорена между страните по един доброволно сключен между тях договор, в тяхна власт е да определят нейния размер. Когато той е прекомерен, съществува възможност договорената неустойка да бъде намалена. За да е налице основание за дължимост на неустойката е необходимо тя да е била уговорена от страните, да е налице неизпълнение на главното задължение на длъжника и кредиторът да е поискал изпълнението и . Съответно ще се преценя дали една неустойка е прекомерна като се вземе предвид дали тя е несъразмерно голяма в сравнение с претърпените вреди. В настоящия случай страните са били уговорили изричен краен срок, в който СРР да бъдат изцяло приключени и този срок е 20.08.2008г. На тази дата всички СРР е трябвало да бъдат изпълнени и то качествено. Няма спор по делото, че към 20.08.2008г. не всички СРР са били изпълнени. Ответникът е признал това като е признал също, че част от извършените СРР са били некачествено осъществени. По този начин ответникът – изпълнител по договора, е изпаднал в състояние на забава по него. Съдът не може да приеме, че е била налице забава у кредитора, тъй като той не се е явил на 20.08.2008г. да приеме извършените СРР и по този начин се осъществила хипотезата на чл. 95 предл.2 от ЗЗД, а именно не е оказал необходимото съдействие. За забава на кредитора в хипотезата на неоказано съдействие може да се говори само тогава, когато неговото съдействие, което се очаква е такова, че без него длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Липсващото съдействие на кредитора трябва да бъде единствената причина за неизпълнението на главното задължение по него. При договор за извършване на СРР неявяването на възложителя за приемане на работа не е действие, което пречи тя да бъде осъществена в договорения срок. Изпълнителят е можел в конкретния случай спокойно да осъществи всички СРР в договорения между страните срок и възложителят по никакъв начин не му е отказал съдействие, за да може той да извърши строителните дейности.  

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че претенцията за заплащане на неустойка е основателна по основание. Тя е била договорена между страните и длъжникът не е изпълнил задължението си да извърши СРР в срок. Съдът намира обаче направените възражения за прекомерност на неустойката за основателни. От заключението на вещото лице е видно, че неизпълнени или некачествено изпълнени СРР са били в размер на 3298.93 лв. За периода, за който се търси неустойка – 20.08.2008 г. до 15.02.2009г. при договорената между страните размер на неустойка от 2% от цената на договора /10 287.25 лв./ за всеки просрочен ден, общият размер на неустойката би възлязъл на 36 622.61 лв. Очевидно е, че размерът на неустойката е значително по-голям от действително нанесените щети. Ето защо, съдът намира, че следва да намали договорената между страните неустойка от 2% за всеки просрочен ден от цената на договора на 0,5% от стойността на договора по чл.3 /10 287.25 лв./ за всеки просрочен ден. Следва да се посочи, че съдът приема, че по договора е било възможно да се извършват СРР до момента , в който длъжникът е бил уведомен , че кредиторът е изгубил интерес от изпълнението му - 15.02.2009г. Ето защо, цялата дължима неустойка за периода от 20.08.2008г. до 15.02.2009г. би била в размер на 9 156.32 лв. Тъй като исковата претенция е частична за сумата от 6 000 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6 000 лв. дължима по сключения между тях договор за СРР неустойка. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде изменено.

По отношение обжалването на първоинстанционното решение, с което е уважен искът на  ответника за заплащане на сумата от 6 000.88 лв., представляваща дължим остатък от уговореното възнаграждение по процесния договор, съдът намира въззивната жалба на М.С. за неоснователна. По делото се установи, че договорената цена за изцяло и качествено извършени СРР по договора е била в размер на 10 287.25 лв. От свидетелските показания и извършените съдебно-технически експертизи по делото се установи, че една част от възложените по договора СРР въобще не са били изпълнени и тяхната стойност е била в размер на 1 683.15 лв., а друга част са били изпълнени, но некачествено и тяхната стойност е в размер на 2 219.36 лв. По този начин дължимата и незаплатена част от договорената сума за СРР възлиза в размер на 6 384.74 лв., тъй като обаче исковата претенция е била в размер на 6 088 лв., то същата следва да бъде уважена единствено до тази искова претенция.

По отношение на депозираното възражение от С., в частта с която е уважен искът по чл. 266 ал. 1 от ЗЗД на ответника Д. за заплащане на сумата от 541.55 лв., ведно със законната лихва за забава, която сума представлява стойността на допълнително възложените от С. СРР, съдът счита същото за неоснователно. От представените по делото писмени  доказателства- договор, план-сметка за СРР, както и от обясненията дадени от свидетелите С., С., С. С. и А. Д., се установява че синът на  възложителката А. Д. е дал устни указания за извършване на допълнителни СРР, които не са били предвидени по първоначалния договор. Договорът за изработка /в частност СРР/ е неформален, поради което не необходимо и упълномощаването за сключването му по него да бъде извършено в особена форма. Показанията на свид. А. Д. са ясни и категорични, че той е получил указания от своята майка – възложителката С., да възложи извършването на допълнителни СРР, тези допълнителни СРР се явяват на практика нов договор между страните и същите са били качествено извършени. Ето защо следва да бъде уважена и исковата претенция за заплащането им. Съгласно заключението на вещото лице стойността им включително с 20% ДДС и 10% печалба е в размер на 541.55 лв. За тази сума следва да бъде уважена исковата претенция.Такова е и първоинстанционното решение.

По предявените насрещни искове се дължи присъждане на законна лихва, считано от  датата на която те са предявени, а именно 23.02.2010 г.

С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени деловодните разноски извършени от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството, и възнаграждения за един адвокат се заплащат от ответника с ъразмерно с уважената част от иска. Тъй като в настоящото производство са били двама ищци, то техните разноски следва да бъдат уважени съобразно уважената част от исковите претенции. Пред първоинстанционния съд въззивницата С. е извършила деловодни разноски в размер на  1 150.15 лв. С оглед уважената част от исковете й Д. Д. следва да бъде осъден да й заплати разноски в размер на 1 069.64 лв. Съответно за въззивна инстанция при извършени деловодни разноски от С. в размер на 665.02 лв., Д. следва да бъде осъден да й заплати разноски в размер на 618.47лв.

Д. Д. пред първоинстанционния съд е извършил деловодни разноски в размер на 1 740.04 лв. С оглед уважената част от исковата му претенция М.С. следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на 1 635.64 лв. За въззивна инстанция тя следва да бъде осъдена да му заплати деловодни разноски в размер на 649.52 лв., предвид разходите извършени от него в размер на 650.98 лв.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта му за разноските. Тъй като Д. Д. е бил осъден да заплати деловодни разноски за първа инстанция на М.С. в размер на 535.92 лв., той следва да бъде осъден да й заплати допълнително разноски в размер на 533.72 лв. разноски за първа инстанция.Предвид на факта, че М.С. е била осъдена да заплати на Д. Д. разноски за първа инстанция в размер на 2 381.10 лв., а с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на него му се дължат разноски за първоинстанционното разглеждане в размер на  1 740.04 лв. първоинстанционното решение за сумата над 1 740.04 лв. следва да бъде отменено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде частично отменено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 434/03.07.2013 г. по гр.д. № 5/2010 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.А.С. ЕГН ********** *** против Д. Т.Д. ЕГН ********** *** предявеният с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 27 от Договор за извършване на СРР от 17.05.2008 г.частичен иск с цена 6 000.00 /шест хиляди лева/ лв., представляваща част от общо вземане на ищцата за неустойка начислена за периода от 20.08.2008 г. до 15.02.2009 г.

 

в частта, с която

 

М.А.С. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Д. Т.Д. ЕГН ********** *** деловодни разноски за първоинстанционно производство в размер на 2 381.10 /две хиляди триста осемдесет и един лв. 0.10 ст./  лева за сумата над  1 740.04 /хиляда седемстотин и четиридесет лв. 0.04 ст. / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това  постанови:

 

 

ОСЪЖДА Д. Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати на М.А.С. ЕГН ********** *** сумата от  6 000.00 /шест хиляди лв./ лева, частичен иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и чл. 27 от Договор за извършване на СРР от 17.05.2008 г. представляваща част от общо вземане на ищцата за неустойка в размер на 9 156.32 лв. начислена за периода от 20.08.2008 г. до 15.02.2009 г.

 

 

ОСЪЖДА Д. Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати на М.А.С. ЕГН ********** *** сумата от 533.72 /петстотин тридесет и три лева 0.72 ст./ лева / част от 1 069.64 лв./ разноски за първа инстанция.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА  решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д. Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати на М.А.С. ЕГН ********** *** сумата от 618.47 /шестстотин и осемнадесет лева 0.47 ст./ лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА М.А.С. ЕГН ********** *** да заплати на Д. Т.Д. ЕГН ********** *** сумата от 649.52 /шестстотин четиридесет и девет лв. 0.52 ст./ лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.