Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 20.11.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесети ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 569 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

   

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 112/29.08.2013г. по гр.д. № 3419/12г. на СлРС, с което са допуснати до делба между М.Р.Г. и М.М. Д., при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч., следните движими вещи: Товарен автомобил, марка „Фиат” модел „Дукато” рег.№ СН 77 05 ВВ, рама № ZFA28000000398218, с година на производство 1987г., цвят бял, закупен през 2008г., телевизор, марка „Сони”, модел „Тринитрон”, цвят черен, с обикновен екран, видео, марка „Сони”, еднокасетъчно, цвят черен, уредба, марка „Филипс” двукасетъчна, с три диска, две тонколони, с мощност 800V, готварска печка, марк „Волтел”, двукотлонна на газ и двукотлонна на ток, с фурна, цвят бял, електрическа печка, марка „Раховец”, двукотлонна с фурна, цвят бял, хладилник марка „Беко”, клас „А”, цвят сив, с допълнителна камера, фризер-ракла, марка „Океан”, с вместимост 380 литра, цвят сив, абсорбатор, цвят „мръсно бяло”, кухненско обзавеждане, състоящо се от четири стенни шкафа и мивка с четири чекмеджета, пералня, марка „Индезит”, бяла на цвят, отхвърлен е като недоказан и неоснователен предявения от М.Р.Г. иск до делба с М.М. Д., при равни квоти от правото на собственост, по ½ ид.ч., да бъдат допуснати следните  движими вещи: компютър, модел „ASUS”, сериен № B7M0CS409540, цвят черен, електрически бойлер, марка „Дипломат”, с вместимост 80 литра, вертикален, холова гарнитура, състояща се от диван, разтегателен, два фотьойла, две табуретки и обслужваща масичка, претапицирани в лилав цвят, холова секция, цвят черен, състояща се от гардероб, витрина и четири шкафчета с по две вратички, изработена от талашит и дърво, газова отоплителна печка, цвят сив, марка „Плам” с три горивни камери и две газови бутилки по 15 литра, ъглова спалня с размери 190/90 см, цвят светло кафяв, марка „Приста”, състояща се от две части и ракла, с повдигаеми се матраци, хладилник „Мраз” и черно бял телевизор „Юност” и е отхвърлено като недоказано твърдението на М.М. Д. за настъпила по време на брака й с М.Р.Г. трансформация на лични нейни средства при закупуването на заявения от Г. за делба хладилник марка „Беко”.

Против това решение са постъпили две въззивни жалби от всяка от страните в първоинстанционното производство – въззивна жалба от ищеца и насрещна въззивна жалба от ответницата, като всяка страна е подала и писмен отговор срещу жалбата н адругата.

Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираното решение ЧАСТИЧНО и то само в отхвърлителната му част за допускане на делба, само по отношение на следните движими вещи :  компютър, модел „ASUS”, сериен № B7M0CS409540, цвят черен, електрически бойлер, марка „Дипломат”, с вместимост 80 литра, вертикален, холова гарнитура, състояща се от диван, разтегателен, два фотьойла, две табуретки и обслужваща масичка, претапицирани в лилав цвят, холова секция, цвят черен, състояща се от гардероб, витрина и четири шкафчета с по две вратички, изработена от талашит и дърво, газова отоплителна печка, цвят сив, марка „Плам” с три горивни камери и две газови бутилки по 15 литра, ъглова спалня с размери 190/90 см, цвят светло кафяв, марка „Приста”, състояща се от две части и ракла, с повдигаеми се матраци. Въззивникът твърди, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че за да не допусне до делба заявения от ищеца компютър, модел „ASUS”, първоинстанционният съд е приел, че след като е бил закупен от съпрузите, компютърът е бил дарен от тях на синовете им, като в тази връзка от една страна е дал вяра единствено на показанията на свид.Д., а от друга погрешно е разтълкувал показанията на свид.Г.. Счита, че този извод на съда е неправилен и необоснован. В случая е игнорирано напълно обстоятелството, че още при размяната на книжата по делото, ищецът изрично е заявил, че е закупил въпросния компютър за семейството без намерение да го дарява на децата си и че никога не е афиширал такова намерение. В подкрепа на това са и показанията на свид.Г., която категорично заявява, че „компютърът е закупен за децата, но не им е подарен”, и: „М. го купи за децата, за вкъщи”, което означавало, че този компютър е закупен за дома, с предназначение да се ползва основно от децата, да се обучават те на него, да го експлоатират свободно по всяко време, да боравят с него както си пожелаят и когато си поискат и нищо повече, защото това е една вещ, която е закупена от родителите им за семейството, в режим на СИО. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че „щом вещта е закупена за децата, то това означава, че тя е тяхна собственост, ако не по силата на договор за дарение, то поне по силата на договор в полза на трето лице”. С оглед липсата на намерение у въззивника-ищец да предостави другиму собствеността върху компютъра, в случая не може да се приеме, че децата са станали негови собственици по силата на договор за дарение, а още по-малко по силата на договор в полза на трето лице. Предвид изложените съображения счита, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от делбената маса заявения от ищеца компютър, модел „ASUS”, сериен № B7M0CS409540. по-нататък въззивникът твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че не следва да бъде допуснат до делба и заявения от него електрически бойлер, марка „Дипломат”, с вместимост 80 литра, вертикален, като в тази посока е приел за достоверни единствено показанията на свид.Д. и е игнорирал напълно безпротиворечивите и взаимно допълващи се показания на свид.Г. и свид.Г.. Те били категорични в показанията си, че след като старият бойлер в семейното жилище на страните е изгорял, същите за закупили нов бойлер, като свид.Г. е пояснил, че той е бил с вместимост 80 литра, а свид.Г. е посочила неговата марка, заявявайки че бойлерът е бил „Дипломат”, т.е. двамата свидетели са индивидуализирали бойлера така, както същият е посочен в молбата за делба. Първоинстанционният съд обаче е пренебрегнал изцяло тези точни и взаимно допълващи се показания и не е допуснал до делба процесния бойлер, единствено защото според съда свид.Д. е заявил, че „той лично е закупил бойлера и то марка „Теси”, но в действителност той е направил друго изявление: „старият бойлер изгоря и аз поставих бойлер „Теси”. Въззивникът счита, че при положение, че това твърдение на свид.Д. не се е подкрепило с нито едно доказателство по делото и като се имат предвид безпротиворечивите показания на свид.Г. и свид.Г. относно процесния бойлер, то първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че звещта не е закупена от страните по време на брака им и не следва да бъде допусната до делба. Също така във въззивната жалба  се твърди, че мотивирайки се също с противоречие в показанията на свидетелите ангажирани от двете страни първоинстанционният съд е приел, че и заявените за делба от ищеца „холова гарнитура” и „холова секция” не са закупени от страните по време на брака им. Въззивникът заявява, че и този извод е неправилен и необоснован. В случая съдът не е подложил на задълбочен и обстоен анализ всички свидетелски показания относно процесните „холова гарнитура” и „холова секция”, обърнал е внимание само на това показание на свид.Г., с което той уточнява, че когато страните са влезли в семейното жилище в хола имало секция и холова гарнитура, без да вземе предвид другата част от показанията, че когато бащата на ответницата се е изнесъл от апартамента, страните са си закупили ново обзавеждане, което обяснява закупуването на холовата гарнитура и холовата секция, които са се намирали в семейното жилище на страните към момента на развода им и които за заявени от ищеца за делба. Абсолютно същото в тази посока е и твърдението на свид.Г.. въззивникът счита, че първоинстанционният съд е следвашло да вземе предвид точно тези изцяло припокриващи се твърдения за причината, наложила закупуването на нови „холова гарнитура” и „холова секция” и след като съобрази обстоятелството, че и двамата горепосочени свидетели без всякакви колебания индивидуализираха тези вещи напълно както са заявени за делба, да приеме че същите са закупени по време на брака между страните и ги включва в делбената маса. Неравилно и необосновано РС, пак поради противоречие в свидетелките показания, е приел, че заявената от ищеца „газова отоплителна печка” не следва да бъде включена в делбената маса. Установено е, че тя е била подарена от лелята на ответницата на сватбата на страните, като свид.Г. е дал показание, че тя е била подарена на „младото семейство”, а свид.Д. - че е подарена лично на ответницата. Въззивникът се оплаква, че решаващият съд не е подложил на анализ показанията, дадени от свид.Г., която е заявила, че печката е подарена на сватбата от лелята на ответницата „която сега е тук”, т.е. това е разпитаната като свидетел по делото Д.М.Ж., а същата, предупредена за наказателната отговорност, която носи в това си качество, не е подкрепила показанието на свид.Д., че печката е подарена от нея лично на ответницата. Фактът че свид.Ж. не е отрекла твърдението, че е подарила процесната печка на „младото семейство” логично навежда на извода, че „газовата отоплителна печка” действително е дарена на двамата съпрузи по повод сключването на гражданския им брак, което обуславя и включването на въпросната печка в делбената маса. На последно място въззивникът заявява, че не споделя и извода на първоинстанционният съд, че страните не са придобивали по време на брака си „ъглова спалня”, тъй като тази вещ категорично е идентифицирана от свидетелите Г. и Г.. Двамата свидетели без колебание са посочили, че „ъгловата спалня” е закупена от страните по време на брака и на нея са спели децата, независимо от различните семантични изрази, използвани от тях да обозначат вещите. С оглед показанията на горепосочените свидетели, въззивникът счита, че е вън от всякакво съмнение, че „ъгловата спалня” е закупена от сраните след като е продадена старата спаля и че тя е била монтирана в детската стая. Свид. Г.  посочва, че той е участвал в сглобяването й, а свид.Г. уточнява, че е закупена преди около 7-8 години, което съвпада с времето на закупуване, посочено от ищеца. Поради тези съображения счита, че заявената за делба „ъглова спалня” неправилно е изключена от делебената маса.

Предвид всичко изложено първият въззивник моли настоящата инстанция да постанови решение с което да се отмени решението на СлРС в обжалваната му част, като вместо това се постанови ново, с което да бъдат допуснати до делба между М.Р.Г. и ответницата М.М. Д. при равни квоти от правото на собственост по ½ ид.ч., следните движими вещи: компютър, модел „ASUS”, сериен № B7M0CS409540, цвят черен, електрически бойлер, марка „Дипломат”, с вместимост 80 литра, вертикален, холова гарнитура, състояща се от диван, разтегателен, два фотьойла, две табуретки и обслужваща масичка, претапицирани в лилав цвят, холова секция, цвят черен, състояща се от гардероб, витрина и четири шкафчета с по две вратички, изработена от талашит и дърво, газова отоплителна печка, цвят сив, марка „Плам” с три горивни камери и две газови бутилки по 15 литра, ъглова спалня с размери 190/90 см, цвят светло кафяв, марка „Приста”, състояща се от две части и ракла, с повдигаеми се матраци. Няма искане за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли да не бъде уважавана. Заявява, че по повод компютъра „ASUS”, съдът правилно е приел, че е собственост на децата на страните, тъй като макар и закупен по време на брака, е закупен за тях и им е дарен от техните родители. Твърди, че те са помагали в отглеждането на животни и баща им е обещал да им купи компютър, това е било подарък за децата, защото нито въззиваемата, нито съпругът й са можели през 2011г. да работятна компютър и такъв не им е бил необходим. Относно бойлера, който се претендира да бъде допуснат до делба, марка „Дипломат”, заявява, че такъв бойлер не са ритежавали никога и не притежават в момента. Това че брата и майката на ищеца са или, че в жилището има такава вещ, не означава, че такава съществува. Оносно холовата гарнитура и холовата секция, въззиваемата по тази жалба  счита, че правилно съдът не ги е допуснал до делба, защото тези вещи са закупени още от нейните родители, преди да познава въззивника. По-нататък в отговора тя заявява, че от показанията на свид.Д. и свид.Ж. се установява, че семейството се е преместило да живее в апартамента, находящ се в ГР.С., бул.”Х.Б.” БЛ.* през 1994г., когато жилището било обзаведено изцяло с черна секция, черна холова гарнитура (впоследствие претапицирана в черно и лилаво) от диван, два фотьойла и две табуретки, маса ниска холна със стъклен плот, голяма маса за хранене разтегателна, в банята – бойлер м.”Теси”, автоматична пералня м.”Инедизт”, хладилник м.”Мраз”, фризер м.”Океан”, телевизор, видео, кухненска маса, ъглово канапе, кухненски столове, газова печка (подарък лично на ответницата), спален комплект м.”Чайка” от гардероб, витрина и две легла. Твърди, че баща й, свидетелят Д., е живял в апартамента заедно до 1996 г., с тях, след което сключил брак и заживял в друго жилище. Със себе си е взел само хладилник м.”Мраз”, а страните имали друг хладилник, същата марка, подарен им от чичото на ищеца за сватбата. Ответницата заявява, че нищо друго освен хладилника м.”Мраз” не е изнасяно от жилището, когато баща й го е  напуснал, всички вещи стоят в апартамента, така както са закупени от нейните родители, за това свидетелства и свид.Ж., че в хола и в детската стая не е подменяно нищо. Относно газовата отоплителна печка счита, че правилно съдът не я е допуснал до делба, защото тя е подарена от нейната леля по повод на завършването на средното й образование през м.май 1989г. и е лично нейно имущество. Относно ъгловата спалня м.”Приста, счита че правилно съдът не е допуснал делба на тази вещ, защото такава мебел страните никога не са притежавали. Заявява, че спалнята им  е марка „Чайка” и е закупена през 1980г. от родителите й,  не е подменяна от никого и в момента се ползва от двамата им сина. С оглед изложеното въззиваемата по тази жалба счита същата за неоснователна във всичките й части, поради което моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Няма нови доказателствени искания.

В същия срок е подадена насрещна въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираното решение ЧАСТИЧНО само в уважителната част, с която са допуснати до делба движими вещи. Предмет на насрещната жалба са телевизор м.”Сони”, видео м.”Сони”, музикална уредба м.”Филипс”, готварска печка м.”Волтел”, електрическа печка м.”Раховец”, хладилник м.”Беко”, фризер м.”Океан”, абсорбатор, кухненско обзавеждане от четири стенни шкафа и мивка с четири чекмеджета, пералня м.”Индезит”.

Насрещната въззивница твърди, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че електрическа печка м.”Раховец” никога не са притежавали и в момента също нямаме такава печка. Всички други изброени по-горе вещи не са съсобствени между страните по делото, и неправилно са допуснати до делба. Твърди, че от показанията на свид.Д. и свид.Ж. се установява, че семейството се е преместило да живее в апартамента, находящ се в ГР.С., бул.”Х.Б.” БЛ.* през 1994г., когато жилището е вече обзаведено изцяло с черна секция, черна холова гарнитура (впоследствие претапицирана в черно и лилаво) от диван, два фотьойла и две табуретки, маса ниска холна със стъклен плот, голяма маса за хранене разтегателна, в банята – бойлер м.”Теси”, автоматична пералня м.”Инедизт”, хладилник м.”Мраз”, фризер м.”Океан”, телевизор м.”Сони”, видео м.”Сони”, кухненска маса, ъглово канапе, кухненски столове, газова печка /подарък на ответницата/, спален комплект м.”Чайка” от гардероб, витрина и две легла.  Твърди, че телевизорът м.”Сони”, видоекасетофона м.”Сони” пералнята м.”Индезит” са вещи собственост на нейните родители и са закупени още преди да се преместят в апартамента на родителите й. Баща й - свидетелят Д. живял в апартамента заедно със семейството им до 1996 г., след което сключил брак и заживял в друго жилище, със себе си е взел само хладилник м.”Мраз”, но семейството вече имало хладилник същата марка, подарен от чичото на ищеца за сватбата. Насрещната въззивница твърди, че баща й  си е закупил с негови средства и готварската печка м.”Волтел”, тя е негова и неправилно е допусната до делба. Също така той заплатил за закупуването на нова мивка с нови кухненски шкафове, платил със свои пари за закупуване на кухненско обзавеждане – кухненски шкафове, веднъж 700 лева и втори път 1100 лева. Покупката и монтирането на кухненското обзавеждане – кухненски шкафове и мивка било направено от баща й за собственото му жилище и не е било подарък за семейството, а е негова собственост. Въззивницата заявява, и че от показанията на баща й - свид.Д. се установява, че музикалната уредба м.”Филипс” е закупена от страните по делото, и подарена на големия им син Р., когато бил първокласник и поради това е негова собственост и не следва да бъде включена в масата на делбеното имущество, придобито в режим на СИО. Хладилникът м.”Беко”, закупен през м.август 2011г., е лична нейна собственост, защото е закупен от средства, получени от трансформация на лично имущество – златни накити: ланец, обици два чифта, брошки и седем пръстена. Когато притежавания от страните хладилник м.”Мраз” се развалил, ищецът взел нейните златни накити и ги заложил в заложна къща, а с получените пари закупил хладилника м.”Беко”. След това той не откупил златните накити от заложната къща, поради което въззивницата счита, че получените средства представляват трансформирана стойност на нейните златни накити. Поради това моли да бъде прието, че хладилникът м.”Беко” е лично нейно имущество и да бъде отменено решението в частта, в която то се допуска до делба. На следващо място насрещната въззивница заявява, че неправилно съдът не е разгледал възражението й, направено в писмено становище, че в продължителен период от 1989г. до 2004-2005г. само тя е работила и е осигурявала издръжката на семейството, като първо е  коментирал, че не съм работила в периода от 1989г. до 1996г.  и неоснователно е приел, че дали са работили със съпруга й или не и какви доходи са имали, е ирелевантно за делото. Счита и, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите Г. и Г. и е показал пристрастие при преценка на доказателствата. Събраните доказателства са ценени неправилно и непълно, съдът не е съобразил, че е била в отпуск по майчинство и е получавала обезщетения за отглеждане на децата, което обезщетение е доход, внесен в семейството. Същевременно не е коментирал  възражението й, че бившият й съпруг не е работил от сключването на брака през 1989г. до 2004 или 2005г., през тези години – 15-16 години, тя е издържала семейството с помощта и на своите родители. Въззивницата твърди още, че по делото са събрани противоречиви и взаимно изключващи се свидетелски показания, и съдът неправилно е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели М. Г. и Д. Г., които са вътрешно противоречиви, а в някои части и житиейски невероятни. Относно животните за които тези свидетели твърдят, че са отглеждани от ищеца в период от 1998 до 2012г. се формират противоречия: - свид.Г. твърди, че са гледани през 1998-1999г. 20-30 прасета, след това около 20 крави, което е осигурявало доход от 2000 лева месечно на ищеца и на баща му, а този доход се е разделял помежду им. Тази свидетелка излага твърдения, че по време на брака между страните те са разполагали с пари и то с не малки суми, въпреки че ответницата не е работила в продължение на 10 години. От своя страна тези твърдения се оборват от представените 2 трудови книжки на ответницата, от които е видно, че тя не е била без работа в такъв продължителен период. Според свид.Григорова първоначално животните са били над 100 прасета, които са били на бащата на ищеца, а през 1990г. той ги е предоставил само на него, а през това време той не е делял печалбата с никого, баща му е имал отделно няколко крави. Всички разходи, свързани с отглеждането на животните, са били заплащани от свид.Г. по неговите твърдения, а цялата продажна цена от животните е получавана само от ищеца. Според него ищецът е печелел по около 12 000 лева на година от животните през целия период. Докато страните са били семейство според този свидетел са имали финансови затруднения. Насрещната въззивница заявява, че не е житейски правдоподобно през период от около 20 години свид.Г. доброволно да поеме ангажимент да закупува храна и гориво за отглеждането на животните, които са собственост на неговия брат, а последният да получава изцяло средства от продажбата на животни за отглеждането на които брат му е поел всички разноски. Също не звучало правдоподобно и твърдението на свидетелите Г. и Г., както и твърдението на ищеца, че доходът му през последните около 20 години е бил все постоянен, в размер на около 1000 лева месечно. Изложеното вътрешно противоречие в показанията и противоречието им с представените писмени доказателства, дават основание според въззивницата да не се дава вяра на показанията на свид.Г. и Г. във всичките им части.

С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните от нея части и да отхвърли иска за допускане до  делба на следните вещи: телевизор м.”Сони”, видео м.”Сони”, музикална уредба м.”Филипс”, готварска печка м.”Волтел”, електрическа печка м.”Раховец”, хладилник м.”Беко”, фризер м.”Океан”, абсорбатор, кухненско обзавеждане от четири стенни шкафа и мивка с четири чекмеджета, пералня м.”Индезит”.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната инстанция.

Другата страна е подала писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорва изцяло, като неоснователна. Първият въззивник заявява, че предвид събраните по делото доказателства, решението на СлРС в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което подадената от ответната страна въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена с произтичащите от това законови последици.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че изброените по-горе движими вещи са придобити в режим на СИО и следва да бъдат допуснати до делба, както и правилно не е кредитирал показанията на свидетелите Ж. и Д. относно тези вещи, защото  техните показания в това отношение не са точни и конкретни, разминават се и не се допълват взаимно и в крайна сметка съвсем не подкрепят изложените от ответницата твърдения относно допуснатите до делба движими вещи. Ответницата твърди, че част от допуснатите до делба движими вещи не представляват СИО, тъй като са били собственост на нейните родители, а някои от тях са били лична собственост на нейния баща. Но точно нейният баща - свид.Д., не е посочил поотделно годините, в които е закупил тези вещи и не успял да отговори на въпроса дали има документи за закупуването на тези вещи. Заявява, че естеството на тези вещи е такова, че при закупуването им неминуемо се издава документ, удостоверяващ кога, на каква стойност и на чие име са закупени. По делото обаче не е бил представен нито един такъв документ, нито от ответницата, нито от нейния баща, който само по този начин можеше да установи твърдението си, че е собственик на въпросните вещи, защото в противен случай всеки друг със същия успех може да претендира собственост върху тях. След като липсват убедителни доказателства за това, че някои от процесните вещи са чужда собственост, въззиваемият по насрещната въззивна жалба счита, че правилно съдът е отхвърлил това твърдение и ги е включил в делбената маса. Правилно съдът е включил в делбената маса и хладилника марка „Беко”, като не е приел, че същият е закупен от ответницата със средства, придобити в резултат на трансформирация на нейни лични средства. За да се установи трансформация на лично имущество е необходимо да се представят неоспорими и категорични доказателства в тази посока, докато в случая такива не са били представени. По отношение на твърдяната от ответницата трансформация е налице само нейното твърдение и противоречиви показания на свид.Д., който заявява, че е научил за трансформацията от самата ответница, без да има непосредствени впечатления в това отношение и на свид.Ж., която също заявява, че е чула за заложените злата от ответницата, но е била категорична, че с получените пари страните са закупили, не хладилника „Беко”, а фризера. Така, поради липсата на убедителни доказателства, удостоверяващи твърдяната от ответницата трансформация на лично имущество, осигурила средства за зазкупуването на хладилник марка „Беко”, въззиваемият счита, че правилно съдът го е допуснал до делба. Твърди и, че правилно са допуснати до делба и останалите движими вещи, за които ответницата заявява, че не са придобити в режим на СИО, тъй като действително не са били ангажирани убедителни доказателства в тази посока. Що се отнася до залегналото в жалбата твърдение, че показанията на свидетелите Г. и Г. са били противоречиви по съдържание, счита че то е несъстоятелно, защото точно тези двама свидетели са индивидуализирали процесните вещи детайлно, без колебание, противоречие и подсказване, за разлика от свидетелите на ответницата.

С оглед всичко това, първият въззивник счита, че подадената от ответната страна насрещна въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Няма нови искания.

В с.з., първият въззивник, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК е подал писмена молба, с която поддържа въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба, оспорва насрещната въззивна жалба и отговора на неговата въззивна жалба. Моли съда да уважи неговата жалба и отхвърли тази на насрещната страна, като потвърди решението в обжалваната от ответницата част, а го отмени в обжалваната от него и вместо това постанови ново, с което допусне делба на изброените във въззивната му жалба движими вещи. Не са претендирани разноски.

В с.з. въззивницата по насрещната въззивна жалба, редовно призована, не се явява и не се представлява.

 Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваните части от атакуваното решение са и правилни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд,

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната и насрещната въззивна жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивната инстанция напълно споделя правните изводи на РС както относно недопускането на делба на подробно описаните от първия въззивник движими вещи, така и относно допускането на делба на подробно описаните от насрещната въззивница движими вещи.

Първоинстанционният съд в действителност е анализирал систематично, задълбочено и прецизно свидетелските показания, касаещи вещите, въведени като предмет на исканата делба. Взел е предвид както факта, че всички свидетели се намират в някаква степен на родство с всяка от страните, което предполага форма на пристрастност, така и  това, че именно пък поради тази причина те имат сравнително точна и непосредствена представа относно спорните вещи.

С оглед това е ценил показанията основно според това, доколко те възпроизвеждат лично възприети от свидетеля обстоятелства и събития в които сам е взел участие, или цитират чуто от страна или трето лице, и доколко има съвпадение в интерпретацията на повече от един свидетел. При противоречие между показанията не е дал вяра на изолираните твърдения, а се е опирал на  тези, които се подкрепят и от други доказателствени средства.

Въззивният съд счита за правилни и почиващи на установените факти, изводите на решаващия съд, касаещи придобиването в режим на съпружеска имуществена общност на вещите, предмет на въззивната жалба на ответницата – телевизор „Сони, видео „Сони”, музикална уредба „Филипс”, готварска печка „Волтел”, електрическа печка „Раховец”, хладилник „Беко”, фризер „Океан”, абсорбатор, кухненско обзавеждане от 4 стенни шкафа и мивка с 4 чекмеджета и перална машина „Индезит”.

В нейна тежест бе да установи по несъмнен начин положителните факти, от които черпи изгодните за себе си правни последици - изключването от делбената маса на част от вещите. Ответницата следваше да докаже твърденията си, че вещите са придобити с нейни лични средства или чрез трансформация на такива, но тя не е ангажирала убедителни доказателства в тази насока.

Настоящият състав счита, че не е убедително доказано от страна на ответницата, че телевизорът, видеото и абсорбаторът са принадлежали на нейните родители, а от съвпадащите свидетелски показания може да се направи извод, че тези вещи са закупени от двамата съпрузи по време на брака, както и електрическа печка „Раховец”, готварска печка „Волтел”, фризер „Океан” и перална машина „Индезит”. Съдът счита за вътрешнопротиворечиви и неясни показанията на свидетеля Д. относно придобиването на пералната машина и готварската печка от него, тъй като има разминаване относно периода на закупуването, на ползването, марката, момента на замяната на старата вещ или оставянето на новата, поради което не може да приеме за доказано, че те представляват дарение от негова страна, при това – направено единствено и само на дъщеря му. Показанията на този свидетел не подкрепят и твърдението, че фризерът също е бил негова и на починалата му съпруга собственост, още повече, че закупуването на такива вещи в предхождащ сключването на брака между страните момент, би следвало да се установи с писмени доказателства, които се очаква да се намират у ответницата, с оглед това, че се касае за нейните родители. Закупуването на хладилник „Беко” само с лични средства на ответницата също не е еднозначно и категорично доказано – показанията в тази насока, освен че са противоречиви, възпроизвеждат чуто от ответницата изявление и не са конкретни относно времето и стойността на твърдяната трансформация на лични вещи в пари. Поради това въззивният съд приема, че и хладилникът е закупен от съпрузите с общи средства. Съдът споделя и извода на РС относно семейния характер на музикалната уредба „Филипс”, тъй като превес имат показанията на свидетелите, че вещта е била закупена от и предназначена за тях. На последно място относно кухненското обзавеждане настоящият състав приема, че то също попада в режим на СИО, с оглед еднопосочните показания на няколко свидетеля, че то е поставено по време на брака, а средства са давани и от родителите на двете страни - „за семейството”, тоест не може да попадне в категорията лична собственост.

Що се отнася до възражението в насрещната жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство, касаеща доходите на ищеца през годините на брака, въззивният съд счита, че те не могат да отнемат характера на съпружеска общност на изброените по-горе вещи. Установено е, че и двамата съпрузи спорадично са оставали без работа по трудово правоотношение, не са имали високи или силно различаващи се, доказани надлежно в това производство, доходи, взимали са заеми и са приемали често помощ от родители и роднини. Така, щом не е доказано ясно и недвусмислено дарение на средства  конкретно за единия от съпрузите, следва да се заключи, че това е сторено за двамата и придобитото с тези средства става семейно имущество по смисъла на СК.

По отношение на недопуснатите до делба вещи, предмет на първата въззивна жалба, подадена от ищеца – бойлер „Дипломат”, компютърна конфигурация „ASUS”, холова гарнитура /диван, 2 фотьойла, 2 табуретки и масичка/, холова секция /гардероб, витрина и 4 шкафчета/, газова отоплителна печка „Плам” с 2 газови бутилки, ъглова спалня „Приста”,  въззивният съд също споделя изводите на РС, че тези вещи са или лична собственост на ответницата, или принадлежат на трети лица, или изобщо не съществуват, и като такава следва да бъдат изключени от делбената маса.

Настоящият състав счита, че действително компютърната конфигурация, макар и закупена от съпрузите, е собственост на техните деца, с оглед еднозначните изявления в тази насока на свидетелите и на двете страни. Тълкуването на представата на свидетелката Г. относно това как се извършва „подаряване” на вещ, е без значение, след като тя също заявява, че компютърът е закупен „за децата”, каквото е и изявлението на свидетеля Д. – това обективира анимуса на съпрузите, намерението им вещта не просто да се ползва, а да принадлежи на децата. Противоречивите показания, касаещи претендирания бойлер марка „Дипломат” не позволяват на съда да приеме, че такава вещ действително е закупувана от съпрузите и се намира в наличност, същото се отнася и за спалнята „Приста”, която с ангажираните доказателствени средства нито е индивидуализирана точно и еднозначно по вид и марка, нито съвпада с описаните от свидетелите мебели в детската спалня. Настоящата инстанция счита, че е безспорно доказано и обстоятелството, че холовата гарнитура и холовата секция са принадлежали на родителите на ответницата, намирали са се в жилището, когато съпрузите са се нанесли и са им били дадени за ползване, а газовата печка „Плам” с 2 бутилки е била подарена на ответницата преди сключването на брака между страните. В тази насока несъстоятелен е доводът на въззивника, че свидетелката Ж., която я е подарила, не е отрекла твърдението на свидетеля Г., че я е подарила на „младото семейство”, тъй като по време на разпита на последния, тази свидетелка не е присъствала в съдебната зала. По този повод следва да се отбележи и, че при конкуренция на две противоречиви показания, съдът дава вяра на тези, които са по-точни, конкретни и подробни, както е сторил по въпроса за газовата отоплителна печка.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции по въпросите, поставени за разглеждане във въззивната и насрещната въззивна жалби са идентични, въззивният съд счита, че двете жалби са неоснователни, липсват отменителни основания и атакуваното пешение се явява правилно и законосъобразно в обжалваните си части, поради което следва да бъде потвърдено в тях.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция остава в тежест на всяка страна, а за първата следва да бъде разпределена при приключване на производството по делбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 112/29.08.2013г. по гр.д. № 3419/12г. на СлРС  В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: