Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    41

 

гр.Сливен,  13.02.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                                                                     

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 574 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Р. в качеството му на  пълномощник на Община – Котел против решение № 83/12.07.2013 г. по гр. д. № 817/2012 г. на Котелски районен съд, с което е признато за установено, спрямо въззивника,че Т.И.В. ЕГН ********** ***, е собственица на основание наследство и изтекла в нейна полза придобивна давност на  ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Медвен, общ. Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505 кв.м. , образуващо  УПИ ІV-СМС в кв.24 по устройствения план на с. Медвен. Жалбата е бланкетна, твърди се че първоинстанционното решение е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не са претендирани деловодни разноски.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представляват от адв. Р.,, който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата в съдебно заседание не се явява и не се  представляват. В писмено становище заявява , че поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено . Претендира присъждане на деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От извършената съдебно техническа експертиза се установи, че за процесния имот са действали два кадастрални регулационни плана – първият от 1927 г., а вторият – от 1980 г. И по двата плана имотът е бил в регулацията на с. Медвен, общ. Котел, като статутът на имота е земя в регулация на населено място – урбанизирана територия. Вещото лице не е установило данни, които да сочат, че имотът е попадал в масивите на ТКЗС и АПК.

Установената и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община – Котел, че въззиваемата В. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот парцел ІV-СНС кв. 24 с площ 505 кв.м. по регулационния план на с. Медвен , общ. Котел. За установяването му страната е представила доказателства, които  безспорно сочат, че процесният имот никога не е бил общинска собственост, не е бил част от масивите на АПК и ТКЗС и винаги е бил включен в кадастралните и регулационни планове на с.Медвен, като част от урегулираните поземлени имоти. От друга страна от свидетелските показания, събрани пред първа инстанция се установи, че наследодателят на ищцата е придобил имота на основание давностно владение, а тя го е придобила заедно със своя брат на основание давностно владение и наследство.

По отношение останалата ½ ид.ч. от недвижимия имот има влязло в сила решение на СлОС № 156/19.06.2012 г., с което е потвърдено решението на Котелския районен съд № 6/20.01.2012 г. по гр. д. № 240/2011 г. в частта, с която е признато за установено, че В. И. К. /брат на ищцата/ е собственик на ½ ид.ч. на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот находящ се в с. Медвен, общ. Котел , представляващ незастроено дворно място, състоящо се от 505 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС, в кв. 24 по устройствения план на с. Медвен, община Котел.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 124 от ГПК е безспорно доказан. Въззивната страна не е имала основание да съставя акт за общинска собственост. По природа актовете за държавна и общинска собственост имат констативен характер. Те отразяват фактическото положение. В този случай отразеното в акта за общинска собственост не отговаря на юридическите факти.

Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвъредно.

Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски. С оглед изхода на делото такива следва да и се присъдят за въззивна инстанция , тъй като за първа инстанция са присъдени от РС – Котел . Пред настоящия съд страната е доказала разноски в размер на 150.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и в този размер следва да се удовлетвори претенцията и .

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/12.07.2013 г. по гр. д. № 817/2012 г. по описа на Котелски районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Община Котел да заплати на Т.И.В. ЕГН ********** *** деловодин разносик за въззивна инстанция в размер на 150.00 ( сто и петдесет ) лева.

 

Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.