Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 326

 

гр.Сливен, 13.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  четвърти декември, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 578 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П.С.К. ЕГН ********** ***-А-8 против решение № 138/09.08.2013 г. по гр. д. № 130/2013 г. по описа на НЗРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против  Ц.Г.К. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 856.86 лв., от които 427.90 лв. главница, 124.00 лв. възнаградителна лихва, начиная от 20.06.2008 г. до 17.10.2008 г. , 159.78 лв. мораторна лихва, начиная от 11.07.2008 г. до 02.09.2011 г., както и 125.00лв. разноски. Исковете са били отхвърлени като неоснователни и недоказани, въззивницата К. е била осъдена да заплати на въззиваемата К. деловодни разноски в размер на 220.00 лв.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Страната заявява, че съдът не се е съобразил с представените по делото доказателства, като не е взел предвид свидетелските показания на свид. Б., които потвърждават изнесените от нея факти в исковата молба за това, че е дала заем на въззиваемата К.. Страната заявява, че съдът неправилно не се е съобразил с показанията на въззиваемата, които са направени в досъдебното производство пред РП – Нова Загора, за това че е взела 800.00 лв. заем от нея, както и че неправилно е върнал материалите от досъдебното производство по делото, които първоначално е бил приел като доказателствен материал. Въззивницата твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като е налице противоречие между диспозитива и мотивите на решението, като от мотивите приема , че кредитира като достоверни показанията на свид.Б., а с диспозитива отхвърля предявения от нея иск.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се деловодни разноски. Страната е направила доказателствени искания , по които съдът се произнесъл с определение от 22.10.2013 г. в закрито с.з., като ги е отхвърлил като недопустими.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Б., в качеството й на пълномощник на Ц.Г.К., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната е възразила по направените доказателствени искания, като посочва, че същите са преклудирани съгласно разпоредбата на чл. 266 от ГПК.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивницата К. се явява лично, като моли да бъде уважена исковата молба и въззиваемата К. да бъде осъдена да заплати 800.00 лв. получен от нея заем, както и 175.00 лв. разноски по жалбите.

В съдебно заседание въззиваемата К. не се явява. Представлява се от адв. Б., която моли въззивната жалба да се остави без уважение, да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100.00 лв.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 26.08.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.08.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст, ако длъжникът не е изпълнил точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Въззивницата е основала своята искова претенция на сключен между нея и въззиваемата К. устен договор за заем. Тя е твърдяла, че за да услужи на К. е изтеглила заем в размер на 800.00 лв. от дружеството „Джеткеш”, които й е предала. Твърди също, че въззиваемата К. е поела ангажимент тя да връща сумите по вноските на кредита. Договорката била К. да заплаща лично вноските. Тези твърдения на ищцата изцяло се потвърждават от събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Очевидно е, че при устен договор, сключен само между двете страни няма как  да са налице и други свидетели, но доказателствата в подкрепа на твърдяното от въззивницата К. са безпротиворечиви. На първо място, са свидетелските показания на свид. Б., който е абсолютно незаинтересовано лице и съдът изцяло може да се довери на казаното от него. Той категорично заявява, че лично пред него К. е признала, че К. е изтеглила паричен заем, за да даде парите на нея като по този начин й е услужила. Във връзка с това, К. е казала, че е изплащала сумите по кредита и че за в бъдеще ще плаща, както кредита, който е изтеглен на нейно име, така и кредита, който е изтеглен на името на К.. Пред длъжностни лица, К. е потвърдила, че подписите, положени  в дневника за погасяване на вноските по кредита на свидетелката К., са полагани от нея. Това обстоятелство се установява от Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 29.05.2012г. на РП Нова Загора, което е официален свидетелстващ документ за изявленията, обективирани в него.  

Съдът намира, че предявеният от въззивницата иск е основателен и доказан. Като се има предвид нейното изявление направено в съдебно заседание пред настоящата инстанция на 04.12.2013г., че иска да й бъде възстановена сумата от 800.00 лв. по кредита, съдът намира, че нейната искова претенция следва да бъде уважена до сумата от 800.00 лв.

С оглед уважената част от иска, следва да бъдат присъдени и направените от страните разноски. Тъй като първоначалната искова претенция е била в размер на 1214.05 лв., а се уважава до размер от 800.00 лв., то дължимите разноски на ищцата – въззивница в производството са в размер на 117,47 лв. На ответницата следва да бъдат уважени деловодни разноски в размер на 108.00 лв. След като двете суми бъдат взаимно приспаднати, на ищцата следва да бъде присъдена  сумата от 8,67 лв.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 138/09.08.2013 г. по гр.д. № 130/2013 г. по описа на Новозагорския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплати на П.С.К., ЕГН ********** ***, сумата от 800.00 /осемстотин лева/ лв., получен паричен заем.

 

ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН ********** ***, да заплати на П.С.К., ЕГН ********** ***, сумата от 8,67 /осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. деловодни разноски за двете инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.