Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 07.11  .2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

М. БЛЕЦОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 581    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 28 ал. 6 от ЗЗДт.

Обжалвано е решение № 646/08.07.2013 г. по гр.д. № 1886/2013 г. на СлРС, с което е настанено малолетното дете А.М.М. ЕГН **********, родено на *** г. с родители: майка М.М.А. ЕГН ********** *** и баща неизвестен в специализирана институция ДМСГД ГР.С. ул. „К.” № * за срок от една година, считано от 08.07.2013 г. до настъпване на други основания за изменяване или  прекратяване на мярката за закрила на детето.

Против това решение е постъпила жалба от майката М.М.А. , с която се заявява, че не е съгласна с решението на районния съд постановено по посоченото гражданско дело. Останалите страни в производството не са изложили становище по жалбата.

Настоящият състав намира, че  въпреки бланкетния характер на жалбата, то по аргумент на чл. 28 ал. 2 от ЗЗДт тя следва да бъде разгледана, за да се провери правилността на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  въззивника, редовно призован, се явява лично и моли да бъде отменено решението.

В с.з. за въззиваемата страна,, редовно призовани,  се явява  представител, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че молбата е допустима, а и основателна. От доказателствата по делото не са установени възможности за реинтеграция на детето в семейна среда. Майката, която е единственият му известен родител, не живее в условия, които да осигурят отглеждането на детето в негов интерес и е в трайна невъзможност да полага необходимите грижи за него.Липсват възможности за настаняване на детето в приемно семейство или в семейството на близки или роднини. Поради това напълно обосновано съдът е приел, че в интерес на детето е да бъде настанено за отглеждане в специализирана институция и напълно обосновано е достигнал до извода, че конкретният срок за настаняване следва да бъде за срок от една година.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/08.07.2013 г. по гр.д. № 1886/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: