РЕШЕНИЕ № 15

гр. Сливен, 23.04.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря  П.С.,  като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 583 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 77, пр. 2 вр. чл. 68 от ЗС с цена 18880.10лв.

В исковата молба подадена от адв. Г. М. *** като пълномощник на А.Н.Т. се твърди, че е собственик на недвижим имот с ид. № 67339.359.8 по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31 от 19.04.2006г. на АК, с административен адрес на имота: гр. С., ул. „Х.“ № * с площ от 475 кв.м-., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар пл. № 1870, при граници: имоти с ид. № 67338.593.43, ид. № 67338.539.7 ид. № 67339.539.2, ведно с построените в него: жилищна сграда с ид. № 67338.539.8.1 със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж; 2. Сграда с идентификатор 67338.539.8.5 със застроена площ от 19 кв.м. – друг вид сграда за обитаване. Владението върху имота му е било предадено от бившия собственик – М. Х. А. на 01.01.1988г. след сключване на предварителен договор от същата дата, като и до сега границите на имота не са променяни. Ищецът е извършил подобрения в имота– ограда, овощни дръвчета, прекарана питейна вода и поддръжка на сградите. Повече от 25 години ищецът упражнява непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота заедно с построените в него сгради № 1 и № 5 – подробно описани в исковата молба, като е извършил подобрения в имота – ограда, дръвчета, питейна вода.

Предприел действия за снабдяването си с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като за целта е подал – молба декларация с вх. № 9400 – 9504/05.06.2013г. Във връзка с подадената декларация ответникът е посочил, че е необходимо представянето на редица документи, вкл. за собственост. Считайки, че не дължи представянето им пред общинската администрация е поискал да му бъде отговорено, при което му е издадено удостоверение, че имотът се счита общинска собственост, без посочено основание, без посочен акт за общинска собственост и липсват основания за съставянето на такъв.

С оглед така оспореното право на собственост поддържа, че за него  е налице правен интерес да предяви иск за установяване по съдебен пред на правото си на собственост.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на Община Сливен, че ищецът А. Н. Т. е собственик на недвижим имот с ид. № 67339.359.8 по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31 от 19.04.2006г. на АК, с административен адрес на имота: гр. С., ул. „Х.“ № * с площ от 475 кв.м-., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар пл. № 1870, при граници: имоти с ид. № 67338.593.43, ид. № 67338.539.7 ид. № 67339.539.2, ведно с построените в него: жилищна сграда с ид. № 67338.539.8.1 със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж; 2. Сграда с идентификатор 67338.539.8.5 със застроена площ от 19 кв.м. – друг вид сграда за обитаване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника – Община Сливен възразява относно придобиването на правото на собственост, позовавайки се на изискването за прехвърляне на правото на собственост чрез нотариален акт съгласно чл. 18 от ЗЗД. Извън това възраженията са общи досежно наличието на доказателства и обоснованост на претенцията.

В с.з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. Г. М., който поддържа искане за уважаване на предявения иск досежно владяната от ищеца част от имота, определена и чрез съдебно – техническата експертиза, която отговаря на изискванията за самостоятелен имот съгласно чл. 19 от ЗУТ. Посочва, че по делото не са събрани доказателства, установяващи основание за придобиване на имота от ответната община. Претендира деловодни разноски.

Ответната община Сливен в писмено становище по същество – подадено от пълномощник гл. експерт в отд. „ПНО“ – М. С., поддържа искане за отхвърляне на предявения иск като недоказан и неоснователен. Изложени са аргументите, съвпадащи с тези по подадения отговор на исковата молба

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към предмета на спора се установява от фактическа страна следното:

Между ищецът и М. Х. А. е бил сключен договор, с който втория прехвърля на първия правото на собственост върху ½ и. ч. от „…къща на № 125, състояща се от две стаи, с размери всяка по 12 кв.м., салон – 4.5 кв.м., килер – 2 бр. и дворно място 68 кв.м. за сумата от 3000 лв., находящ се на ул. „Д. е.“ № *-*“ В договора е посочено, че сумата е била заплатена в присъствието на свидетели.

От показанията на разпитаните по делото свидетели: Т.К.К. и И.И. С. се установява, че  от 1988г. ищецът А.Т. живее в процесния имот, находящ се в гр. Сливен, на ул. „Х.“ № * (адресът посочен в в показанията св. К.).  Целия имот е около 500 кв.м. според свидетелите. От този имот  ищецът е придобил чрез продажба имота от предходния собственик на същата част – М., заедно с къща с две стаи и салон. На същия адрес живее и друго семейство – майката на М., но отделно в друга част от имота. Двете части са разделени с ограда, като на място съществуват отделни – самостоятелни входове. От продажбата на имота и до сега ищецът живее необезпокоявано в обособената самостоятелна част, заедно с две от сградите – жилищна и стопанска, като между двете части от имота има ограда. След смъртта на М. свидетелите не са виждали наследниците на това лице. Единствено съпругата на продавача е виждана, която обаче е идвала на посещения при своята свекърва. Свидетелите описват подробно и чрез съвпадащи описания ползвания от ищеца имот и неговите граници от север) свидетелите определят имота на ищеца в дясно, от южна страна – борова гора и от две страни кооперация, като частта която ползва ищеца– с лице към имота от към улицата е в дясно, т.е. западната.

Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена М. Х. А. с ЕГН ********** е имал турско-арабски имена М. Х.А. и е починал съгласно акт за смърт № 207/11.02.2012г.

За да се снабди с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК ищецът е подал заявление № 9400 – 9504/05.06.2013г. за издаване на удостоверение относно собствеността на поземлен имот с ид. № 67338.539.8 стар пл. № 1870, находящ се в гр- Сливен, ул. „Х.“ № *а. В отговор на заявлението от Община Сливен е изпратено до ищеца писмо, с което от него се изискват документи за учредено право на строеж, разрешение за строеж, копие от архитектурни проекти засграда, констативен акт обр. 15. В отговор на това ищецът е подал последващо заявление, в отговор на което му е издадено удостоверение, в окето е посочено, че поземлен имот с ид. № 67338.539.8, стар. Пл. № 1870, с площ от 475 кв.м., адрес: гр. С., ул. „Х.“ № *, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) по КК и КР, одобрени със заповед РД – 18 -31/19.04.2006г-.на и.д. на АК се счита за общинска собственост.

От заключението на в.л. И.Х.И. по назначената по делото СТЕ е видно, че процесният имот е със стар пл. № 1870 – „двор“, който в разписната книга към три КРП на кв. „Клуцохор“, в гр. Сливен от 1982г, 1995г. и 2001г. е бил записан без посочени документи за собственост на името на М.К.Д. (т.5).

В КК и КР на недвижимите имоти на гр. Сливен, одобрени със заповед  № РД – 18 – 31/19.04.2006г. на ИД на АК имотът е с идентификатор № 67338.539.8 като записванията за собственици са направени въз основа на проведено анкетиране. Видно от представената извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти за този имот и скица № 6425/21.07.2008г. като собственици са записани А.Х.М., М. Х. А., Ахмед Х.А. и И.Х. А. за по 1/8 ид.ч. и  А.Н.Т. – ищеца, за ½ ид.ч.. За две от сградите с ид. № 67338.539.8.1 и ид. № 67338.539.8.5 като собственик също е посочен ищеца А.Н.Т..

На място за целия имот вещото лице е установило четири входа – два за източната част и два за западната част – северен от ул. „Харкан“ и южен откъм боровата гора“. Между двете части е обективирана граница, която е проделена на изготвената към заключението скица на вещото лице по линия А – В – С – D  - Е – повдигната с червен цвят. Източната част от имота е с площ от 232 кв.м., а западната – която се ползва от ищеца, и в която се намират записаните на негово име сгради - ид. № 67338.539.8.1 и ид. № 67338.539.8.5 е с площ от 243 кв.м. (т. 2 и т. 3)

Така обособената част от имот с ид. № 67338.539.8 според заключението на вещото лице отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за самостоятелен имот (т.4). Разпитан в с.з. експертът инж. Ив. Х. поддържа, че изискванията на чл. 19 от ЗУТ са налице за реално обособената част – владяна от ищеца, но тези изисквания не са налице за оставащата част от недвижими имот, т.к. е с по-малка площ от изискуемата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният иск е доказан и основателен досежно придобиване на правото на собственост чрез давностно владение за сградите с ид. № 67338.539.8.1 и ид. № 67338.539.8.5. и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, но е неоснователен и следва да се отхвърли досежно придобиването по давност над размера от правото на собственост за 1/2 ид.ч.

Съгласно данъчната оценка и чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК п предявеният иск е подсъден на районния съд като първа инстанция, но предвид времето необходимо за разрешаване на спор по подсъдност и с оглед обстоятелството, че е допустимо разглеждането и от горестоящ в инстанционно отношение съд, то на основание чл. 118 от ГПК съдът намери, че делото му е подсъдно.

Предмет на делото е предявения от ищеца установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 68 ЗС досежно правото на собственост върху недвижим имот с ид. № 67339.359.8 по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31 от 19.04.2006г. на АК, с административен адрес на имота: гр. С., ул. „Х.“ № * с площ от 475 кв.м-., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар пл. № 1870, при граници: имоти с ид. № 67338.593.43, ид. № 67338.539.7 ид. № 67339.539.2, ведно с построените в него: жилищна сграда с ид. № 67338.539.8.1 със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж; 2. Сграда с идентификатор 67338.539.8.5 със застроена площ от 19 кв.м. – друг вид сграда за обитаване.

Правото си на собственост ищецът А.Н.Т. основава на давностно владение, което твърдят, че е упражнявал необезпокоявано за период то повече от 25 години, считано от 1988г.

Давностното владение съгласно чл. 77 от ЗС е оригинерен способ за придобиване на собствеността към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт – държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.

Последната предпоставка и обстоятелството, че ответник и оспорващ правото на собственост на ищеца(, което е представлява и положителна предпоставка за допустимост на предявения иск с оглед наличието на правен интерес) налага на първо място изследване на въпроса относно възможността за посочения период от 1988г. насам имотът да бъде придобит чрез давностно владение.

С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС в различните й редакции от 1951г., които до 1996г. не допускат придобиването на собственост върху имоти – държавна или общинска собственост, а след 1996г. – само върху имоти, които представляват частна общинска собственост, към което се наслагва и разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС с последно изменение в сила от 31.12.2011 г.), според което давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014г., за да може да е придобиван по давност един имот, същият следва да се намира в гражданския оборот и да не е била налице предпоставка за определяне на статута му като общинска собственост.

Нито в отговора на исковата молба, нито в течение на производството и още по-малко във фазата по същество, от ответника не се наведе по делото наличие на нито една от предвидените в закона – чл. 2 от ЗОбС и § 7 от ПЗР на ЗМСМА предпоставки за придобиване на имота като общинска собственост – частна или публична.

Същевременно се установи, че в разписния лист, действал към три от кадастралните планове за имота имотът, макар и без посочени документи за собственост, имотът е бил записан на името на физическо лице, а в КР на недвижимите имоти на гр. Сливен, одобрени със заповед  № РД – 18 – 31/19.04.2006г. на ИД на АК имотът е с идентификатор № 67338.539.8 и като собственици въз основа на извършеното анкетиране са записани А.Х.М., М. Х. А., Ахмед Х.А. и И.Х. А. за по 1/8 ид.ч. и  А.Н.Т. – ищеца, за ½ ид.ч.. За две от сградите с ид. № 67338.539.8.1 и ид. № 67338.539.8.5 като собственик също е посочен ищеца А.Н.Т..

Посочените обстоятелства изпълват фактическия състав на легитимиращо собствеността действие в продължение на повече от 10 години, каквото е имало записването на имота съгласно отменения ЗТСУ, което по аргумент от разпоредбата на чл. 56 ал. 10 от ЗТСУ (отм.) представлява единствен сурогат на нотариалния акт по обстоятелствена проверка.

Следователно и при липсата на каквито и да било други предпоставки относно наличието на статут за имота като общинска собственост, за същия няма пречка за придобиването му от ищеца чрез предвидения в разпоредбата на чл. 77 във вр. чл. 68 от ЗС оригинерен способ на давностно владение.

Наличието на останалите предпоставки, изпълващи фактическия състав на чл. 68 от ЗС упражняването на фактическа власт – държане на вещта и от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице, се установи по отношение на двете посочени в исковата молба сгради с ид. № 67338.539.8.1 и ид. № 67338.539.8.5, както и по отношение на ½ ид.ч. от дворното място.

От показанията на свидетелите наред с представения в писмена форма договор за прехвърляне на правото на собственост се установи несъмнено упражняването на фактическа власт чрез своене на имота от страна на ищеца с начален момент от 1988г. и с продължителност до настоящия момент без прекъсване.

Държането на имота с намерение за своене, обаче, не се установи по отношения на цялото дворно място с площ от 475 кв.м., нито се доказа да е установено по отношение на реална част, по начин, позволяващ съгласно разпоредбата на чл. 200 от, ал. 1 от ЗУТ владяната реална част да бъде придобита и обособена в самостоятелен имот.

С изменението на чл. 59 ЗТСУ - ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г. се предвиди възможност за придобиване чрез давностно владение на реални части от поземлени имоти в границите на населените места, но само ако владяната част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. Правило не се прилага, ако частта се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери или също се присъединява към съседен имот. По същият начин е уреден въпросът и с чл. 200 ЗУТ, вкл. и след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 36/27.04. 2004 г. Следователно ако тези предпоставки са налице, с оглед действащата редакция на чл. 200 ЗУТ реалната част от съседния имот може да се придобие по давност след с десетгодишно владение.

В конкретния случай, както вещото лице посочва в обясненията си дадени в с.з. и какъвто извод следва от установената площ от 232 кв.м. за оставащата – източна част от имота с ид. 67338.539.8 не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Следователно придобиването на западната част като реална с оглед формалната делба на имота чрез поставената ограда също е недопустимо, като освен това приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, позволяващо минимална площ от 240 кв.м. намира приложение при извършването на делба – съдебна или доброволна с участието на останалите съсобственици на имота, какъвто не е настоящия случай.

С оглед установеното владение не само върху сградите, но и върху реална част от имота, за която не са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 във вр. с чл. 19 от ЗУТ да бъде придобита, установеното върху дворното място владение се трансформира като такова за ½ ид.ч., каквото е и отразяването в КР на недвижимите имоти на гр. Сливен, одобрени със заповед  № РД – 18 – 31/19.04.2006г. на ИД на АК имотът е с идентификатор № 67338.539.8.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен в посочените граници и имоти, като в останалата част следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищеца за разноски следва да се уважи съразмерно на уважената част от предявения иск, а именно в размер на 1278.08 лв. от общо заплатените 256.31лв. д.т.; 1100лв. адвокатско възнаграждение е 200лв. разноски за в.л.

Ответната Община Сливен претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, каквото с оглед минималните размери установени в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общата данъчна оценка на имота – 18880.10лв., съразмерно на частта, за която предявения иск да се отхвърли, следва да се присъди в размер на 16.14лв.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН, че А.Н.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адресат: адв. Г.М. ***, офис № 5 е собственик на жилищна сграда с ид. № 67338.539.8.1 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин тридесет и девет точка осем точка едно) със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж и Сграда с идентификатор 67338.539.8.5 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин тридесет и девет точка осем точка пет) със застроена площ от 19 кв.м. – друг вид сграда за обитаване, както и на ½ ид.ч. (една втора идеална част) то правото на собственост върху недвижимия имот, в който са построени, представляващ поземлен имот с ид. № 67339.359.8 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин тридесет и девет точка осем) по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31 от 19.04.2006г. на АК, с административен адрес на имота: гр. С., ул. „Х.“ № * с площ от 475 (четиристотин седемдесет и пет) кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), стар пл. № 1870, при граници: имоти с ид. № 67338.593.43, ид. № 67338.539.7 ид. № 67339.539.2, като

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Т., ЕГН **********, чрез адв. Г.М. *** установителен иск за собственост за останалата част над размера от ½ ид.ч. (една втора идеална част) от правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ поземлен имот с ид. № 67339.539.8 по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31 от 19.04.2006г. целия с площ от 475 кв.м. на АК като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на А.Н.Т., ЕГН **********, направените от него деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1278.80 лв. (хиляда двеста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски до пълния размер от общо1556. 31 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА А.Н.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адресат: адв. Г.М. *** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА СЛИВЕН юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, а именно 16. 14 лв. (шестнадесет лева и четиринадесет стотинка)

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: