Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 9

 

гр.Сливен, 12.02.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в откритото съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

При секретаря И.К. и в присъствието на прокурора…, като разгледа докладваното от Сн. Бакалова,  в.гр.д. № 586 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на С.Т.Ч. против решение №335 от 29.08.2013 г. по гр.д. № 966 от 2012г. по описа на СлРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от С.Ч. иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете В.В.П. с ЕГН ********** и е предоставил упражняването на родителските права върху същото малолетно дете на бащата В.Ж.П.. Определил на майката режим на лични отношения с детето три последователни дни от всяка първа и трета седмица на месеца, не съвпадащи с почивните дни на бащата, по предварително определен между страните график от 9.00 ч. на първия ден до 17.00 ч. на третия ден. Постановил В.П. да живее при баща си, осъдил С.  Ч. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска, до настъпването на законни причини за изменението и прекратяването и присъдил разноски.

Производството е образувано по редовна въззивна жалба, в която С.Ч. твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд не е направил съответните на събраните доказателства правни изводи, като е извел изводи, които не съответстват на събраните писмени доказателства и разпита на свидетелите. Твърди, че преценката на районния съд по отношение на интереса на детето е в противоречие със задължителните постановления на Върховния съд 4/6.12.1962 г. и постановление № 1 от 12.12.1974г. Твърди, че интереса на детето, което е на ниска възраст, е този да живее при майка си и същата е в състояние да създаде нормални условия за неговото отглеждане, като при постановяване на решението, съдът не е съобразил обстоятелството, че ответникът не е в състояние да се грижи непрекъснато за детето, тъй като работи на смени и че непосредствените грижи за същото ще бъдат поемани от майката на ответника. Счита, че районния съд неправилно е коментирал показанията на свидетеля д-р Марков, както и тези на разпитаната свидетелка – майка на ответника. Моли съдът да отмени обжалваното решение и постанови такова в обратен смисъл, като предостави упражняването на родителските права на нея и определи режим на лични отношения с ответника. Претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна е депозирала в срок писмен отговор, в който твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства, не противоречи на задължителната практика на Върховния съд цитирана в жалбата и изводите на съда съответстват на събраните доказателства.  Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски.

В с.з., въззивницата лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.

Въззиваемият, лично и чрез процесуалния си представител моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Сочи нови доказателства.

Тъй като при въззивното разглеждане на делото са представени нови доказателства, които са допустими, настоящата инстанция намира че следва да изложи самостоятелни фактически констатации. От събраните по делото пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото С.Т.Ч. и В.Ж.П. са родители на детето В.В.П., родена на ***г.

Двамата нямат сключен граждански брак. Живели са на семейни начала до месец 12 януари 2012г. Първоначално живеели на квартира, а в последствие, при родителите на ищцата Ч.. Детето В. се отглеждало от майката, която ползвала отпуск поради бременност и раждане в дома, в който живеели нейните родители  - общинско жилище, за което заплащали наем. Докато живеели заедно, ответникът работел и осигурявал средства за издръжката на семейството. След тяхната раздяла, възникнали конфликти по повод обстоятелството, че ищцата не давала на ответника да вижда детето, за което сигнализирал Агенция за закрила на детето. След  намесата на социалните  служби, ищцата не препятствала контактите на бащата с детето. 

В хода на настоящото производство на 29.05.2012г., страните са постигнали споразумение, относно прилагане на привременни мерки по отношение на местоживеенето не детето и грижите за него. Постигнато е съгласие детето да живее при майката и режим на лични отношения с бащата – три дни всяка седмица, извън дните , в които бащата е на работа. Ответникът по първоначалния иск е поел ангажимент да заплаща месечна издръжка в размер на 70лв., считано от 01.06.2012г.

Това споразумение са спазва между страните до настоящия момент.

Видно от представените социални доклади по делото, ищцата Ч. живее в родителите си в двустайно жилище, под наем от Община Сливен, в което обитава с детето една стая,  в която има условия за отглеждането на детето. Бащата на ищцата е пенсионер по болест, а майка й не работи и е негов личен асистент. При първоначалното посещение на адреса от социален работник жилището е заварено с незадоволителна хигиена. В последствие, ищцата е извършила освежителен ремонт и се спазва по-добра хигиена.

До навършването на двегодишна възраст на детето, ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на детето и е получавала обезщетение в размер на 270лв. месечно. За периода от 29.10.2013г. до 29.01.2014г. е работила по срочен трудов договор с осемчасово работен ден. Възнаграждението й е било в размер на 410лв. месечно.

Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния – живее при родителите си. Първоначално тримата са обитавали двустайно жилище под наем, в което майката на ответника, свид. И. е упражнявала шивашка дейност. В последствие тя е преместила ателието си. Към момента на приключване на устните състезания ответникът с родителите си , живеят под наем в къща, състояща се от кухня, хол, две спални и сервизни помещения. И двете жилища на ответника е поддържана добра хигиена и са осигурени условия за отглеждането на детето В., когато то пребивава при ответника.

Ответникът работи, като месечното му трудово възнаграждение е в размер на 310лв. Графикът, по който работи е:  два дни - дневна смяна, един ден – нощна смяна и три дни почивка.

От показанията на свид. Д-р М., личен лекар на детето В. се установява, че детето не боледува често. Редовно е водено от майката на профилактични прегледи и ваксинирано.

От 07.06.2012г. детето В. посещава детска ясла №15 в кв. „Българка“ гр. Сливен. Видно от представеното удостоверение от ръководството на детското заведение, детето се е адаптирало бързо, развива се с темповете присъщи на възрастта си, с изключение на речниковия запас и не отсъства често по болест, като за месец декември 2013г. е отсъствало един ден поради заболяване, а през месец януари 2014г. – три дни.

През лятото на 2013г. е констатирано че дете страда от гинекологично заболяване,  лечението на което се нуждае от  стриктна хигиена и периодични грижи. Ответникът е инициирал изследвания във връзка със заболяването през месец януари 2014г. и го е консултирал със специалист. По същото време е открил и признаци на херния, като отново е извършена консултация със специалист.

В представените социални доклади и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че детето В. има речников запас по-беден от децата на нейната възраст. От събраните доказателства (показания на свид . М. и представения психологически доклад) се установява че това изоставане не е патологично, а специфика на развитието на конкретното дете и може да бъде преодоляно с подходящи грижи. 

От изброените доказателства се установява и факта, че детето показва симптоми на несигурна привързаност и нестабилност в изграждането на базисно доверие към другите хора и света. Обстоятелството че често сменя дома си, непостоянния начин на грижа, противоречивото настройване на детето към единия или другия родител се отрязват директно върху неговото емоционално развитие и върху начина по който изгражда привързаност. Според психолога, изготвил представения доклад, е необходимо на детето да бъде изградена постоянна и сигурна среда на отглеждане, както и стабилна емоционална връзка с възрастен. От показанията на свид. д-р М., също се установява, че детето е станало нервно, когато и двамата родителите са започнали да се грижат за него през различни интервали от време.

От свидетелските показания се установява, че детето има дрехи и играчки и при двамата родители и те се сменят, в момента , в който то е при съответния родител.

От показанията на свид. Т. се установява, че ищцата полага грижи В. да е чиста, спретната и нахранена. От показанията на свид. Димитрова се установява, че бащата е в състояние да се грижи добре за детето В..

Горните фактически констатации съдът направи въз основа на събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в частите, в които те не си противоречат и са подкрепени и от други събрани доказателства. Показанията на свид. И., майка на ответника, съдът кредитира доколкото те не противоречат и се подкрепят и от други доказателства по делото, тъй като счита че у същата е налице заинтересованост от изхода на делото, с оглед близката й родствена връзка с ответника.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд, правилно е квалифицирал предявените насрещни искове, като такива по чл. 127 ал.2 от СК. Правилно е определил подлежащите на доказване факти и разпределил доказателствената тежест.

Въз основа, обаче, на събраните доказателства пред двете инстанции, настоящата инстанция прави други правни изводи: намира за основателен и доказан предявения първоначален иск.

При определянето на кой от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, водещ мотив следва да бъде интереса на детето. Този интерес, както е посочено в трайната съдебна практика, е конкретен и се изразява в установяването на обстоятелството, кой от двамата родители притежава по-добри родителски качества и ще задоволи в по-голяма степен нуждите на детето.

В конкретния случай се събраха доказателства, че и двамата родители притежават добри родителски качества. До момента детето В. е живяло преимуществено при майката, която е полагала ежедневни, непрекъснати и непосредствени грижи по неговото отглеждане. Детето е на възраст, на която то не може самостоятелно да се грижи за себе си, трябва му непрекъсната грижа от родителя за всички житейски ситуации. Детето е привързано към майката, която му осигурява тези непосредствени грижи.

В емоционално отношение, стабилността на детето е била разклатена от раздялата на родителите, факта че трябва да прекарва времето си в дома, в който е свикнало да живее и три дни от седмицата в друг дом. Смяната на обстановката, дрехите, играчките, в никакъв случай не е допринесла за установяването на емоционален комфорт на детето, а напротив повлияла е негативно върху емоционалното му развитие – направила го е нервно, несигурно и до известна степен агресивно.

За да достигне до извода, че бащата е по-пригодния родител, СлРС е приел че той проявява по-висока степен на загриженост за задоволяване на физическите и емоционални нужди на детето. Тези си констатации е основал на показанията на свид. И., майка на ищеца. Не е коментирал, обаче, че липсват доказателства, че майката не задоволява адекватно същите нужди на детето, а напротив от показанията на свид. Т. се установява че тя полага всички необходими грижи за детето. Следва да се отчете и обстоятелството, че грижите от майката са полагани от раждането на детето да момента, тя не го е изоставила, нито се е дезинтересирала от грижите за него. Грижите, които е полагал бащата са по време на режима на лични контакти и е логично той да ги полага, доколкото в този момент той единствения родител, който се грижи за детето.

Следващият извод, направен от СлРС, е че бащата разполага с по-добри финансови и жилищни възможности и ще бъде в интерес на детето да живее при него. Действително ищцата е не работи на постоянен трудов договор. След изтичането на отпуска за отглеждане на дете, тя е започнала робата по срочен трудов договор, чийто срок е изтекъл, но очевиден е факта че тя търси възможност да си осигури доходи от трудова дейност, което я прави също толкова пригоден родител, колкото и този който работи по постоянен трудов договор.

И двамата родители живеят при своите родители и разчитат на помощта им, както за заплащане на наема, така и при нуждата от помощ за детето.

Установи се, че първоначално майката е препятствала контактите на бащата с детето, но в последствие е коригирала поведението си и в момента режима на лични отношения се изпълнява безпроблемно.

Ответникът твърди, същото така, че ищцата не полага достатъчни грижи за здравословното състояние на детето, като не спазва хигиена, която решаваща за хроничното  му заболяване и не открила заболяването от херния. Липсват доказателства, че ищцата не спазва необходимата хигиена. Такива са събрани само от показанията на майката на ответника, които по изложените по-горе съображения съдът не кредитира. От разпита на свидетеля – личен лекар на детето е видно, че майката е положила необходимите грижи по лечението на детето. Факта че хроничното заболяване не е отшумяло  не е установено че са дължи на лоша хигиена.

Въз основа на събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че решаващо за предоставянето на родителските права са възрастта на детето, което е на ниска възраст и обстоятелството, че до този момент грижите по неговото отглеждане са полагани от майката и те са задоволявали неговите потребности. Прекъсването на ежедневната връзка между майката и детето в такава ниска възраст би довело до неблагоприятни последици за психическото развитие на детето.

С оглед изложените съображения намира, че следва да отмени атакуваното решение, като постанови ново по съществото на спора, с което предостави упражняването на родителските права на майката.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения в рамките на обичайния такъв. Спазвания до този момент разширен режим на лични отношения /детето да прекарва три дни от всяка седмицата в дома на бащата/  е неблагоприятен за развитието на детето. Видно от събраните доказателства – представеното психологическо изследване и показанията на личния лекар тази честа смяна на обстановката и на лицата, които се грижат за детето води до емоционална и психическа нестабилност и противоречи на основните потребности на детето в тази възраст от сигурност и стабилност. Режимът на лични отношения следва да бъде съобразен работното време на бащата и факта че неговите почивни дни са по график.

Ответникът следва да заплаща издръжка в минимален размер, с оглед минималните му доходи и ниската възраст на детето  - сумата 85лв., считано от влизане на решението в сила, тъй като до този момент е определена издръжка с определението по привременни мерки.

Предявеният несрещен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски за двете инстанции в размер на 395лв. Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 115,20лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

         ОТМЕНЯ  Решение № 335/29.08.2013 г. по гр.д. № 966/2012 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на  родителските права върху малолетното дете В.В. П. ЕГН ********** на майката С.Т.Ч. ЕГН **********, като определя на бащата В.  Ж.П. ЕГН ********** следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, по два последователни дни, в които бащата почива, по предварително уточнен график, от 9.00часа на първия ден до 17.00. часа на втория ден.

ПОСТАНОВЯВА детето  В.В. П. ЕГН ********** да живее при майката С.Т.Ч. ЕГН ********** на адрес ***.

ОСЪЖДА В.  Ж.П. *** да заплаща на С.Т.Ч. ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете В.В. П. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 85/осемдесет и пет/ лева, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.  Ж.П. ЕГН ********** срещу С.Т.Ч. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127 ал.2 от СК, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.В. П. ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА В.  Ж.П. *** да заплати на С.Т.Ч. ЕГН ********* направените разноски в размер на 395лв.

ОСЪЖДА В.  Ж.П. *** да заплати по сметка на СлОС, държавна такса в размер на 115,20лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на  чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: