Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   8

 

гр. Сливен, 23.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №587 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ЕТ „Люпилня Мартиво – Р.К.“*** въззивна жалба против Решение №579 от 05.08.2013 г. по гр.д. №3486/2012г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ЕТ „Люпилня Мартиво – Р.К.“*** против Д.Н.Д. *** искове, както следва: иск с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ за плащане на сумата 2223,50лв., представляваща незаплатена част от продажната цена на 4800 бр. еднодневни пилета, доставени на ответника на 13.06.2009г. в с.Голям Чардак, обл.Пловдив и иск с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ за плащане на сумата 3151,50лв., представляваща незаплатена продажна цена на 4202 бр. еднодневни пилета, доставени на ответника на 06.01.2010г. в с.Голям Чардак, обл.Пловдив, както и е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивникът ЕТ „Люпилня Мартиво – Р.К.“*** твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. От показанията на свид. Маринов се установявало, че е превозвал за ответника около 4500 пилета, от където следвало, че двете сочени доставки са за 9000бр. пилета, което съвпадало с твърденията в исковата молба. Безспорно установения факт на извършените доставки сочел възможния произход на задължението. Представеното писмено доказателство – запис на заповед, всъщност обективирал два документа – запис на заповед и изявление за получаване на доставката. Записът на заповед бил издаден да служи като обезпечение на вземането на ищеца, макар като поемател в него да е посочено физическото лице на търговеца. По делото обаче ищецът не е използвал този документ като менителничен ефект, а е представен като удостоверителен документ, с който Д.Д. писмено удостоверява наличието на парично задължение към К. и посочва произхода на задължението – получените от „Мартиво“ пилета. В своята съвкупност двата документа по категоричен начин установявали размера на задължението на ответника и неговото основание. Единичната цена на доставените пилета можела лесно да се определи като се вземат предвид исковата сума и тази, посочена в исковата молба като платена от ответника, като по този начин се получавала ед. цена в размер на 0,75лв. за 1 брой. Необосновани били изводите на районния съд относно подписа на издателя върху записа на заповед и приемането, че документа не е подписан. Посочва, че документа е подписан, тъй като подписването може да се извърши по три различни начина: чрез изписване на цялото име или на части от него; чрез подпис от типа „параф“ или и двете. Документа в случая е подписан два пъти, макар и по различен начин. Счита, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.327, ал.2 от ТЗ, тъй като сделката е дистанционна. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство Д.Н.Д. чрез процесуалния му представител адв.Д.П., която оспорва въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че ищецът не е изпълнил своето задължение да докаже колко договора са били сключени, на коя дата, при какви клаузи, за каква единична цена с или без ДДС, какви са били уговорените клаузи за плащане. Правилен бил извода на съда, че от документа, наречен „запис на заповед“ не може да се определи за какви точно сделки се отнася описаното в него задължение. Едва с въззивната жалба ищецът посочвал, че сделката между страните е сключена дистанционно, което било недопустимо, тъй като се явявало промяна на основанието на предявения иск.  

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв.Д.Н.Д., който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените от ищеца искове, ведно с последиците относно разноските. 

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен процесуален представител – адв.Д.П., който поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на сумата от 2223,50лв., представляваща незаплатена част от продажната цена на 4800 бр. еднодневни пилета, доставени на Д.Н.Д. на 13.06.2009г. в с.Голям Чардак, обл.Пловдив с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ и иск за заплащане на сумата 3151,50лв., представляваща незаплатена продажна цена на 4202 бр. еднодневни пилета, доставени на Д.Н.Д. на 06.01.2010г. в с.Голям Чардак, обл.Пловдив с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ.

Безспорно по делото е установeно, че страните през процесния период 2009г. – началото на 2010г. са били в търговски отношения по повод продажба и доставка на пилета. Последните две доставки, видно от показанията на свид. Маринов са били на 13.06.2009г. и на 06.01.2010г. По отношение на договорните отношения между страните са приложими разпоредбите на чл.318 и сл. от ТЗ, тъй като се касае за търговска продажба. Договорът за търговска продажба е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден. В случая договорите са сключени в устна форма и ищецът – продавач, е този, който носи доказателствената тежест в процеса с пълно и пряко доказване да установи по безспорен начин точните уговорки между него и ответника – купувач по сключените договори относно доставеното количество пилета, уговорената цена и начина и времето на плащане.

Във връзка с времето на плащане следва да се отбележи, че е налице отклонение от предвиденото в разпоредбата на чл.327, ал.1, предл. първо от ТЗ. Не е приложима и разпоредбата на чл.327, ал.2 от ТЗ, на която се позовава въззивника с жалбата, тъй като в този случай стоката е следвало да се изпрати едва след плащане на цената. В случая е следвало да се установи друга уговорка по смисъла на чл.327, ал.1, предл. второ от ТЗ. Доказателства обаче в тази насока няма ангажирани от страна на ищеца и не е установена уговорката между страните относно времето на плащане.

По отношение на количеството на доставените пилета, съдът споделя напълно изводите на районния съд, че точния брой не е установен по безспорен начин. Свид. Маринов посочва, че всяка една от доставките била за около 4000 – 4500 бр. пилета, т.е. варират в един значително голям интервал и не съвпадат с твърдението на ищеца за доставка първо на 4800бр. на 13.06.2009г. и на 4202бр. пилета на 06.01.2010г. Извън свидетелските показания, които не установяват по безспорен начин подлежащото на доказване обстоятелство, други доказателства по отношение на количеството на доставените пилета не са ангажирани. Съдът не споделя изложеното в жалбата по този въпрос, тъй като това е обстоятелство, което следва да се установи от ищеца с пълно и пряко доказване, а не чрез косвени доказателства и непълно доказване, като не може съдът произволно да определя това количество. Количеството на доставената стока е един от основните факти, които следва да се установят безспорно по делото, с оглед заявените искови претенции.

По отношение на следващия, подлежащ на установяване факт -  договорената единична цена, също следва да се отбележи, че няма ангажирани абсолютно никакви доказателства от носещия доказателствената тежест ищец. Съдът не може произволно да си прави изводи за тази цена по начина, по който е посочил въззивника в жалбата, тъй като най-малко по делото не е установен по безспорен начин точния брой на доставените пилета.

Във връзка с възражението на въззивника, че с представения по делото запис на заповед се установявало задължението на ответната страна, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Действително, ищецът не основава вземането си на менителничния ефект, като посочва, че той служел като обезпечение на налични между страните каузални отношения във връзка с доставката на пилета. Следователно отново основния въпрос, на който следва да се отговори по делото е свързан с установяването по безспорен начин, с пълно и пряко доказване на каузалните отношения – договорите за търговска продажба на еднодневни пилета със съответните им реквизити, посочени по-горе. Самият запис на заповед не съдържа означение, че е издаден като обезпечение на тези договорни отношения и в случая се основава само на твърдението на ищеца. Сам по себе си записа на заповед не доказва подлежащите на установяване каузални отношения, респ. елементите им. Поради това, че исковата претенция не се основава на ценната книга, е безпредметно обсъждането на въпроса дали той отговаря на изискванията на ТЗ, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /с оглед недоказването на предявяването му/ спрямо ответника.  

Следва да се отбележи, че ръкописният текст под записа на заповед е едно изявление, което не съдържа означение за автор. Това, че е изписан в долната, празна част на листа, върху който е възпроизведен и записа на заповед, не обуславя извода, че същият е с автор издателя на ценната книга, т.е. ответника. Освен това изявлението за получени пилета – без автор и количество, не е свързано с поетото с менителничния ефект задължение за плащане на определена парична сума и не може да служи дори и като косвено доказателство, че това е цена за доставени пилета /без посочено количество/. Противните изводи биха били произволни.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че не са установени от ищеца – въззивник основните параметри на сключените договори за търговска продажба на пилета /количество на доставената стока, уговорена единична цена и време на плащане/, поради което предявените от него искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №579 от 05.08.2013г., постановено по гр.д. №3486/2012г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.