Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 11

 

Сливен, 05.03.2014 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на шести февруари  през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………Р.Г.…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………..…гр.дело № 591  по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си  основание в  чл. 45 от ЗЗД.

          Ищцата Ш.Х.А., твърди в исковата си молба, че ответникът Е.Х.И. се признал за виновен в това, че през периода от началото на м. юни 2008г. до края на м. 08.2012г. в с. Н., община Сливен, в условията на продължавано престъпление, набирал и транспортирал до гр. Дортмунд, Германия лицето Ш.А., като я превел през границата на РБългария с целта по чл.159а ал.1 от НК, а именно: да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й - престъпление по чл. 159б ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което се съгласил да изтърпи определеното му наказание по НОХД № 1883/2012г. на СлРС, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 години и „Глоба” в размер на 10 000 лв. в полза на държавата. Твърди, че в резултат на извършеното престъпление изтърпяла болки и страдания, като многократно й бил нанасян побой от ответника и е заплашвана и унижавана. Твърди, че ответникът я третирал като робиня и до настоящия момент тя продължава да търпи последиците от това му отношение като е стресирана и изпада в нервни кризи. Твърди, че физически се чувства изтощена, емоционално изчерпана и неспособна на положителни емоционални чувства. Счита, че са налице условията на чл.45 от ЗЗД, поради което моли да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на извършеното непозволено увреждане в размер на 90 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск. Твърди, че не е налице причинна връзка между посоченото в исковата молба деяние и търпените неимуществени вреди, описани от ищцата, тъй като престъплението, което е извършено от него е за превеждане на ищцата през границата на РБългария, за да бъде използвана за развратни действия, но от доказателствата по делото е видно, че това е само със съгласието на ищцата. Твърди, че не са верни твърденията, че е нанасял побой на ищцата, че я унижавал и заплашвал. Твърди, че през посочения период в исковата молба приоритетно е бил в България и не е бил в състояние да принуждава ищцата да бъде сексуално експлоатирана. Счита също така, че искът е предявен в изключително завишен размер, ако евентуално се приеме, че са налице болки и страдания от непозволено увреждане. Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.

          В съдебно заседание, ищцата, чрез своя пълномощник поддържа иска си. Претендира разноски.

          Ответникът, чрез пълномощника си оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.11.2012г. в производството по НОХД № 1883/2012г.,ответникът Е.Х.И. се признал за виновен в това, че през периода от началото на м. Юни 2008г. до края на м. Август 2012, в село Н., Община Сливен и гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, набирал и транспортирал до гр.Дортмунд, Германия, отделно лице- Ш.Х.А., като я превел през границата на Република България с целта по чл.159а ал.1 от НК, а именно да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието - престъпление по чл.159б ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. На подсъдимия Е.Х.И. за извършеното от него деяние на основание чл.159б ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 от НК, било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от пет години,  както и наказание „глоба" в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

          Е.Х.И. е Ш.Х.А. живели на съпружески начала, като от съжителството си имат родено едно дете през 2005г. За периода от месец юни 2008г. до месец август 2012г., Е.Х.И. многократно превел ищцата през граница, с цел да проституира в град Дортмунд, ФРГермания. Първоначално ищцата не се противопоставяла открито на ответника, но в последствие го уведомила че вече не иска да проституира и желае да се прибере в България. Нито близките на ищцата, нито тези на ответника знаели с какво се занимава ищцата в Германия. През описания период тя се прибирала неколкократно. През първите години от престоя си в Германия, ответникът бил непрекъснато с нея и прибирал спечелените от нея пари, но през последната година тя била сама, като му изпращала парични преводи. В моментите, в които ответникът не е бил при ищцата, тя била контролирана от неговите братовчеди.

През 2010г. , ищцата установила интимна връзка със свидетеля Д., който в този момент живеел в гр. Дортмунд. От неговия телефон тя се обаждала на брат си, тъй като ответника не й позволявал. Този свидетел уведомил брата на ищцата с какво се занимава тя в Германия и че е бита от ответника.

През 2012г., Ш.Х.А. заявила на ответника, че не желае повече да проституира и желае да се прибере в България. Той й нанесъл побой и двамата се прибрали. Ищцата разказала  на свид. Д. и Ш., че ответника й е направил порно снимки и я изнудвал, че ако не продължи да работи и не му прехвърли нейната част от съсобствения имот, ще разпространи снимките чрез интернет. Следите от побоя били видени от брат й свид. Ш.. Двамата подали сигнал в полицията, по повод на който е образувано описаното наказателно производство.

Според показанията на разпитаните свидетели М., Д., ищцата била неспокойна, потисната, непрекъснато плачела. След завръщането си в България се оплаквала че не можи да спи. След като станало ясно с какво се е занимавала в Германия, тя се притеснява де се появява в с. Н..

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. и Ш., макар и те да са в близки отношения с ищцата, тъй като те съответстват на показанията на свид. М., който не е в близки отношения с ищцата. Показанията на свид. И. и Г., съдът не кредитира, тъй като те са неотносими към предмета на доказване. Двамата свидетели познават много бегло ищцата и са били в контакт с нея изключително рядко, поради което не могат да имат преки впечатления от нейното състояние. Относно обстоятелството дали ищцата е държана в подчинение със заплаха за разпространяване на нейни снимки, съдът намира че това обстоятелство се доказа от събраните гласни доказателства, макар и в наказателното производство да не се били открити тези снимки.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице е противоправно деяние, извършено виновно от ответника. По отношение на тези факти, настоящия състав е обвързан от задължителната сила на споразумението (имащо характер на присъда по отношение на последиците си) на основание чл. 300 от ГПК.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея страдания – извършване на дейност против нейната воля ( в периода след 2010г.), несигурност, притеснение, срам от хората от близкото й обкръжение и от съселяните й.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В конкретния случай следва да се вземе предвид следното: Противоправното деяние на ответника е транспортирането на ищцата през граница с цел извършване на развратни действия, независимо от нейното съгласие. Българският наказателен закон е приел, че това деяние представлява престъпление против личността на транспортирания (независимо от неговото съгласие), тъй като то ограничава неговото признато право да се придвижва по собствена воля, да  определя местоживеенето си и работата, която да извършва. То поставя това лице в състояние на подчинение и зависимост от извършителя на престъплението, който ограничава неговата свободна воля.  В този смисъл, след като с това деяние са нарушени права на ищцата тя е търпяла неимуществени вреди. Тези вреди, доколкото са пряка и непосредствено последица от деянието,  подлежат на обезщетяване. Не подлежат на обезщетяване други вреди (напр. от нанесен побой), причинени на ищцата от други деяния на ответника, тъй като те не са претендирани отделно от вредите от престъплението, за което е осъден.

Съдът намира, че при отчитане на всички обстоятелства, изложени по-горе, справедливият размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 10 000лв. Искът до пълния ме размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Отчетено е обстоятелството, че ищцата е била в това състояние на зависимост за период от около четири години. Съдът отчита и показанията на свидетелите за интензитета на търпените неимуществени вреди търпени конкретно от ищцата, за което се събраха доказателства – стрес, унижение и емоционални травми. Съдът съобрази и съществуващата съдебна практика за размера на обезщетението за неимуществени вреди от този вид престъпление (влязла в сила Присъда № 9 от 11.01.2012 г. на РС - Плевен по н. о. х. д. № 491/2011 г.).

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 400 лв.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 228лв.

Ответникът не е претендирал разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ОСЪЖДА Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен адрес - с. Н., община Сливен да заплати на Ш.Х.А. , ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съд. адрес гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № *, офис *, чрез дав. М.Д. сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2008г. г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 228 лв., представляваща направените в производството разноски.

ОСЪЖДА Е.Х.И., ЕГН **********, с постоянен адрес - с. Н., община Сливен  да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 400 лв.

          ОТХВЪРЛЯ иска до пълния ме размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :