Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 329

 

гр. Сливен, 12.12 .2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 595  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е решение №233/29.08.2013г. по гр.дело №1871/2012г. на Сливенския районен съд, с което са осъдени С.И.Б. ЕГН ********** и И.С.Б. ЕГН ********** *** да заплатят в условията на солидарност на основание на чл.50 вр. с чл. 53 от ЗЗД на Н.З. И. ЕГН ********** *** сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за нанесени на последния неимуществени вреди в резултат на ухапване от куче, като искът до пълния претендиран размер от 2000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва решението в неговата отхвърлителна част. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Размерът на присъденото обезщетение е нисък и неотговарящ на критерия за справедливост. Поради това се иска отмяната на съдебния акт в тази част и постановяване на ново решение, с което да се уважи претенцията изцяло.

          В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. Твърди се, че тя е бланкетна. Не се сочи практика в подкрепа на твърденията за несправедливост, а и въззивникът не е посочил в какво се състои порочността на обжалваното решение. На второ място се твърди, че съдът правилно е достигнал до извода, че причиненото от ухапването на кучето разстройство на здравето е било временно и неопасно за живота и не са настъпили усложнения, което е довело до бързо възстановяване. Излагат се съображения относно интензитета на претърпените от пострадалия болки и страдания и се иска да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

          В с.з.  за въззивникът, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е принципно правилно, но определеният справедлив размер на обезщетението е занижен.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска, но е определил занижен размер.

Настоящият състав, въпреки че приема фактическата обстановка такава, каквато смята за установена Районния съд, все пак счита, че е правилно да се отбележат показанията на свидетеля П.М.Н., от които е видно, че въпросното куче е било вътре в двора на къщата и едва след като е била отворена вратата, е излязло навън.

        За да присъди обезщетението в размер по-нисък от претендирания, на първо място районният съд е преценил, че този размер е прекалено завишен, което се споделя и от настоящата инстанция. Освен това е преценил, че ухапването е причинило разстройство на здравето, което е временно, не е било опасно за живота, не са настъпили усложнения за пострадалия и здравословното му състояние се е възстановило сравнително бързо, поради което съдът е преценил , че справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е в размер на 300 лв. Настоящият състав обаче, намира че районният съд не е преценил уплахата, която е преживял ищецът, за което има доказателства по делото, което е довело до поставянето му в стресова ситуация и това е също елемент от претърпените от него неимуществени вреди. Така справедливият и по-адекватен размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в цялост настоящият състав преценява в размер на сумата от 500 лв. Поради това решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхъврелен като неоснователен и недоказан иска за разликата над 300 до 500 лв., както и в частта за разноските, които следва да си заплатят страните съобразно на уважената и на отхвърлена част от иска.

        Така  ищецът следва да заплати на ответната страна разноски за двете инстанции в размер на сумата от 407,50 лв. представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, а на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 174,32 лв. представляващи направените от него разноски пред двете инстанции.

                 

   Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ОТМЕНЯ решение №233/29.08.2013г. по гр.дело №1871/2012г. на Сливенския районен съд, в частта,  с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.З. И. ЕГН ********** *** против С.И.Б. ЕГН ********** и И.С.Б. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдената от 300 лева до 500 лева както и в частта за разноските като вместо това постановява:

        

         ОСЪЖДА С.И.Б. ЕГН ********** и И.С.Б. ЕГН ********** *** да заплатят в условията на солидарност на основание на чл.50 вр. с чл. 53 от ЗЗД на Н.З. И. ЕГН ********** *** и  разликата в размер на 200 /двеста/ лева над присъдените 300/ триста/ до размера на сумата от 500 /петстотин/ лева.

        

         ОСЪЖДА С.И.Б. ЕГН ********** и И.С.Б. ЕГН ********** *** да заплатят на Н.З. И. ЕГН ********** *** сумата от 174,32 лв. /сто седемдесет и четири лева и 32 ст./ представляваща направените от него разноски пред двете инстанции съобразно уважената част от иска.

        

ОСЪЖДА Н.З. И. ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Б. ЕГН ********** и И.С.Б. ЕГН ********** *** сумата от 407,50 лв. / четиристотин и седем лева и 50 ст./ представляваща направените от тях разноски пред двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение №233/29.08.2013г. по гр.дело №1871/2012г.   на Сливенския районен съд в останалата част.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: