Р Е Ш Е Н И Е  452

Гр. Сливен, 02.12.2013 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на…втори декември……………..…………………………

през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря и с участието на прокурора…………………..като разгледа докладваното от ………….…съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 600 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на  С.И.П. против действията на ДСИ – при СлРС по изп.д. № 322/2012г изразяващи се в Постановление от 17.10.2013г., с което й е наложена глоба на основание чл. 527 ал.3 от ГПК в размер на 400лв.

В жалбата си твърди че постановлението на ДСИ е незаконосъобразно, тъй като по никакъв начин не е препятствала режима на лични контакти с децата; през последната година взискателя не ги е търсил по никакъв повод и тъй като при налагане на глобата ДСИ не е съобразил нейните обяснения и по никакъв начин не се е убедил, че тя действително е препятствала контактите на бащата с децата. Моли да бъде отменено Постановлението, като незаконосъобразно и необосновано.

Взискателят е депозирал в срок възражение, с което оспорва основателността на жалбата.

Съдебният изпълнител в съответствие с разпоредбата на чл.436 ал.3 предложение последно от ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия.

Жалбата е допустима на основание чл. 435 ал.2 пр. първо от ГПК. Разгледана по съществото си жалбата е основателна.

Производството по изп.д. № 322/12 по описа на ДСИ при СлРС е образувано по молба на Д.К.Д. от 30.05.2012г., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 5587/2010г. на СлРС, с който на Д.К.Д. е определен режим на лични отношения с децата П.Д.Д. и К.Д. Д.  - свободен и задължителен такъв: всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа –събота до 19.00 часа – неделя, с преспиване и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск и пет дни по коледните празници, при предварително съгласуване за тези дни между двата родители.

След образуването на делото на длъжницата С.П. е изпратена покана за доброволно предаване на дете, със съдържанието по чл. 528 ал.1 от ГПК, като не е посочена изрична дата и място на която следва да се  предадат децата на бащата за осъществяване на режима на лични отношения. Поканата е получена на 04.06.2012г. лично от длъжницата.

На 11.10.2013г., взискателят Д. е подал до ДСИ молба, с която е поискал налагане на глоба на С.П. за неизпълнение на режима на лични контакти с децата. В молбата е описано че през месец септември (без да е посочена дата), посетил дома на бившата си съпруга, позвънил но никой не му отворил вратата. Преди това разговарял с дъщеря си по телефона и тя му казала че ако майка им разреши ще отидат при него. Твърди че майката спира децата да се виждат с него и ги заплашва. Моли същата да бъде санкционирана. Към молбата е добавено и изречение със следното съдържание „Последен отказ беше на 05.10.2013г.“ , като не са изложени обстоятелства при които длъжницата е отказала изпълнението на режима на лични контакти с децата.

При така изложената обстановка, ДСИ е постановил обжалваното постановление от 17.10.2013г., като е приел че П. не е изпълнила задължението си даде възможност на бащата да види децата през месец септември 2012г. и на 05.10.2013г., поради което й е наложил на основание чл. 527 ал.3 от ГПК, глоба в размер на 400лв.

Постановлението за глоба е незаконосъобразно.

Принудителното изпълнение на задължението на  родителя на ненавършили пълнолетие деца, който упражнява родителските права, да осигури режим на лични контакти с другия родител (определени в съдебното решение) се изпълнява по реда на чл. 528 от ГПК. Касае се за принудително изпълнение на специфично задължение, касаещо не само правата на страните в изпълнителното производство, но и най-вече интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Тази специфика на производството е мотивирала законодателя да създаде специфичен ред за принудително изпълнение на това задължение. Този ред състои в това родителя, при когото се намират децата да бъде уведомен за точната дата и час, в който ще се осъществи предаването на децата, във връзка с изпълнението на режима на лични отношения и едва тогава, ако той не изпълни задължението си – следва да бъде наложена глоба от СИ. Фактическият състав на нарушението, за което СИ е оправомощен да наложи глоба по чл. 528 ал.3 от ГПК, във вр. чл. 527 ал.3 от ГПК е неизпълнението от длъжника в срок на задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК, за което той трябва да бъде надлежно уведомен. В конкретното изпълнително производство на длъжника не е било изпратено съобщение по чл. 528 ал.1 от ГПК за конкретен ден и час за предаване на децата с цел упражняване на режима на лични контакти, не е констатирано неизпълнение на задължението от страна на длъжника  по чл. 528 ал.2 от ГПК, което е предпоставка за налагане на санкцията по чл. 528 ал.3 от ГПК ( Решение № 1658/25.11.2010г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2847/2010 г.).

Твърденията на взискателя че през месец септември 2012г. майката е препятствала срещата му с децата не могат да послужат като основание за налагане на санкция, тъй като не е посочено на която дата и част той е поискал предаването на децата и дали тя е била съответна на определения от съда режим.  За 05.10.2013г. дори не са изложени твърдения за факти, а само голословното твърдение на взискателя, че е налице отказ.

В изложените мотиви по чл. 436 ал.3 от ГПК, ДСИ е посочил че „няма възможност да се провери истиността на посочените в жалбата факти, но е ясно че режима, определен от съда не се изпълнява“.  Повече от очевидно е, че щом е поискано образуване на изпълнително производство не е налице доброволно изпълнение на съдебно признато право. След неговото образуване, обаче, органът по принудителното изпълнение следва да предприеме предвидените в чл. 528 от ГПК стъпки на принудителното изпълнение и при констатираното неизпълнение на задълженията на длъжника, за които го е уведомил своевременно,  да наложи глоба, а не да основава актовете си на твърденията на една от страните.

С оглед изложените съображения, следва да бъде отменено обжалваното Постановление. 

По гореизложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  Постановление от 17.10.2013г., по изпълнително дело № 322/12 по описа на ДСИ при СлРС, с което на длъжника С.П.  е наложена глоба на основание чл. 527 ал.3 от ГПК в размер на 400лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :