Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 27.11.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми ноември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 609 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 741/02.10.2013г. по гр.д. № 1417/13г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на непълнолетно дете /със съгласието на майка му/ от родител, като е увеличен от 40 лв. на 100 лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, искът е отхвърлен като неоснователен над присъдения до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно, и са присъдени  съразмерно д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ищца в първоинстанционното производство, обжалва решението в отхвърлителната част за сумата над 100 лв. до 200 лв., като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е преценил правилно събраните доказателства. Твърди, че не е задължил ответника да представи доказателства за трудовото си възнаграждение, неправилно е преценявал възможностите на всеки от родителите и не е взел предвид, че родителят, при когото детето живее, участва в издръжката и с лични грижи. Освен това заявява, че РС неправилно е възприел, че майката следва да работи на три места, за да осигурява издръжка за себе си и детето, а ответникът, въпреки, че е здрав и трудоспособен, не полага необходимите ефективни усилия да осигури задоволителни средства за съществуване на себе си и детето си. Не е доказал и наличие на други утежняващи факти, освен задължението си към друго малолетно дете. Твърди, че издръжка от 100 лв. не задоволява нуждите на 15 годишно дете. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в посочената част и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска и за разликата над присъдения, до пълния размер. Претендира разноски по делото.

Във въззивната жалба няма направени  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемият твърди, че доводите на въззивника са несъстоятелни и излага контрааргументи. Счита решението за правилно в обжалваната част и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски, няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, със съгласието на своята майка, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на 5-годишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, се определят от необходимото за живота на детето, предвид възрастта, нормалното му здравословно състояние и липсата на специфични потребности - храна, облекло, обикновено домакинство, учебници и пособия, разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид от една страна факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура, полага лични и непосредствени, физически грижи за неговото отглеждане и възпитание, а от друга – обстоятелството, че бащата има също безусловно задължение за издръжка към друго свое, малолетно дете.

Съдът е разпределил правилно и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като за майката на ищеца в действителност не е доказан среден месечен доход нито чрез надлежни писмени, нито чрез гласни доказателствени средства, макар да е безспорен фактът, че тя работи в РГърция, където живее с детето. Неоспорено от насрещната страна е нейното твърдение, че заплаща месечен наем в размер на 600 евро. За ответника е установен чрез справка от персоналния регистър на НОИ среден брутен месечен доход до 28.11.2013г. в размер на 310 лв. по трудово правоотношение.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е преценил правилно и това, че първоначално определената издръжка за детето е под приетия от правната норма на чл. 142 ал. 2 от СК минимум и я е увеличил, като, с оглед интереса на непълнолетното дете, я е определил над този минимум.

С оглед горните констатации, въззивният съд, като взима предвид нуждите на 15 годишното дете, съобразява желанието му да посещава извънкласни форми на обучение по английски, немски и рисуване, преценява и възможностите на родителите, и  избора на майката да живее и работи в РГърция с детето при съответните стандарти на живот, приема, че минимално достатъчният размер за месечната издръжка е общо 180 лв., от които следва да се възложат 100 лв. на бащата, който има по-нисък доход, издържа и друго малолетно дете, но не полага лични грижи за ищеца, и 80 лв. на майката, която е с по-висок доход, но се грижи за детето.

Ето защо този състав също намира, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 200 лв. – да се отхвърли. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемият не е доказал направени разноски и такива не следва да му се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 741/02.10.2013г. по гр.д. № 1417/13г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: