Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 25

Сливен,  14.04.2014 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети  март, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря…….. Е.Х.…………………………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………гр. дело № 622 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Д.В.С. твърди в исковата си молба, че притежава поземлен имот с идент. № 67338.416.133 по кадастралната карта на гр. Сливен в м. „Дюлева река”, с площ 794 кв.м., в който през 1988 г. построил вилна сграда на два етажа, застроена върху 96 кв.м. и РЗП 192 кв.м., стопанска сграда със застроена площ 33 кв.м. и гараж 16 кв.м. В имота от 2007 г. живеел брата на ищеца с негово съгласие. Ответникът Ч.М.М., управител на „М. Маркет” ООД, чиято база се намира в съседство, поискал да закупи процесния имот. След разговори по телефона условията били уточнени през м. август 2008 г., като имотът следвало да бъде закупен за сумата от общо 160 хил.лв., от които 50 хил.лв. внесени като капаро, а остатъкът изплатен при изповядване на сделката. През 2009 г. ищецът се завърнал в България и заварил имота разграден, след което установил, че в края на 2008 г. ответникът информирал брат му, че е закупил имота и че трябва да се изнесе оттам, за да бъдат съборени сградите. Събарянето започнало през м. октомври 2008 г. и продължило до 03-04 януари, 2009 г. Била съборена масивна тухлена ограда от страна на пътя с височина около 2 метра. Била съборена стопанската постройка. Бил съборен покрива на вилата, а след това и нейния трети етаж. Демонтирани били таванския гредоред, дървената покривна конструкция с керемидите, улуците, водосточните тръби, обшивката с ламарина около комините, дървена дограма 6 бр. врати и 6 бр. двукатни прозорци и демонтирани комините на сградата. При събарянето на третия етаж била повредена стомано-бетоновата плоча, служеща за под на третия етаж. От втория етажа била демонтирана цялата ел.инсталация. Съборени са двата източни ъгъла от козирката на гаража и бил изграден метален навес, чийто колони засегнали тези ъгли. Извадени били 17 м. канализационни тръби.

          В допълнителната молба посочва, че била повредена и плочата на изграденото мазе с площ около 16 кв.м.; засегнати два броя септични ями; унищожени 3 бр. праскови, 2 бр. круши, 3 бр. асми, и изгребана част от земна маса в имота. Счита, че за да бъдат възстановени нанесените повреди на имота, е необходима общо сумата от 41 065 лв., която е индивидуализирана по пера в молбата и допълнителната искова молба. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати посочената сума, представляваща обезщетение за нанесените, описани по-горе, вреди на имота, ведно със законната лихва за забава от завеждането на делото до окончателното заплащане на сумата и разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявеният иск и твърди, че не оспорва факта, че между него и ищеца е имало преговори за продажба на имота, но сделка не била сключена, тъй като страните не постигнали съгласие относно цената на имота, тъй като на ответника не бил разрешен кредит в посочения размер. Твърди, че тъй като у него погрешно била изградена нагласа, че сделката ще се финализира, разкрил по-голямата част от старата и повредена покривна конструкция на сградата и демонтирал керемиди, ребра, летви, тухли тип „единички”, дървени каси за врати, двукатна дограма, 4 прозореца, няколко улука, част от водосточните тръби и обшивка за комини. Твърди, че всички описани материали се намират в съседния двор. Твърди, че третия етаж на вилната сграда бил построен без необходимите строителни книжа, поради което строежът бил незаконно построен. Твърди, че предложил на ищеца няколко варианта за приключване на сделката, но същият отказал. Твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство № 1061/2009 г. по описа на РУ на МВР Сливен, пор. № 1039/09 г. по описа на РП – Сливен, за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, но същото било прекратено с постановление за прекратяване от 25.01.2010 г. Твърди, че след като разбрал, че сделката няма да се състои, възстановил оградна мрежа 13 линейни метра, 6 метални кола с височина 2,50 м., заплатил част от консумираната ел. енергия, която е ползвана по време на демонтирането. Моли съда да отхвърли предявения иск на посочените основания. Счита, че договорът между продавача С. и Ч.М. бил сключен от момента, в който първият е приел съобщението и купувачът се е съгласил, и че е налице хипотезата на чл. 20а от ЗЗД.

В с.з., ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа иск, като намалява размера му до сумата 30 692лв. Претендира разноски.

Ответникът в с.з. лично и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът Д.В.С. е собственик на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 67338.416.133 по Кадастралната карта на гр. Сливен с площ 794 кв.м. В имота през 1988 г. ищецът построил вилна сграда на три етажа, с идентификатор № 67338.416.133.1 със застроена площ 79 кв.м. по Кадастралната карта, а при замерване на място, изчислена от вещото лице площта е 88,35 кв.м. Построената сграда е масивна с тухлена зидария и стоманобетонови плочи като първият етаж от сградата е изпълнен с вътрешна мазилка, ВиК и ел.инсталации, няма подови настилки и санитарният възел не е оборудван. Вторият етаж е изграден във фаза груб строеж, без инсталации са монтирани прозорците без остъкляване. Третият етаж е бил също изграден в груб строеж с монтирана дограма без остъкляване – 6 прозореца и 5 врати и без инсталации. Покривната конструкция на сградата е била дървена, многоскатна, тип „алпийски покрив“, с покривно покритие „марсилски“ керемиди, монтирани чрез заковаване върху летви. Архитектурното разпределение е било идентично с това на втория етаж на сградата. Помещенията са били без таванска конструкция, оформени от наклонените покривни скатове. Изпълнени са били тенекеджийски работи – обшивка около комини, водосточни тръби и улуци.

В имота е била изградена също така стопанска сграда с идентификатор № 67338.416.133.2 със застроена площ от 33 кв. м на един етаж, през 1983 г. представляваща масивна селскостопанска сграда с основи от бетон, носещи оградни стени от тухлена зидария от единични решетъчни тухли и двускатна дървена покривна конструкция с покривно покритие „марсилски“ керемиди. Сградата е била с подова бетонова настилка и електрическа инсталация, без мазилка.

          В имота е построена и сграда с идентификатор № 67338.416.133.3 със застроена площ 16 кв.м, на един етаж, с предназначение гараж. Сградата е построена на уличната регулационна линия. Сградата е масивна, а вратите са изградени от панелни отоплителни тела.

Ищецът живеел от 1991 г. в САЩ, а в процесната сграда живеел неговият брат – свид. Й. С.. През 2008 г. ответникът Ч.М., който притежавал в непосредствена близост до имота склад за строителни материали изявил желание пред свид. Й. С. да закупи имота. Свидетелят свързал ответникът с ищеца и между двамата били проведени преговори за закупуване на имота за сумата от общо 160 000 лева от които сумата 50 000 лв. следвало да бъде заплатена като капаро. Свидетелят Й. С. и ответникът посетили нотариална кантора с оглед сключването на предварителния договор за продажба на недвижимия имот и заплащане на капарото, но било установено, че свид. С. не разполага с изрично пълномощно за сключването на предварителен договор, поради което такъв не бил сключен.

Ответникът Ч.М. уведомил сви. Й. С., че има уговорка с брат му да започне събарянето на сградите в имота и пристъпил към тази дейност.

          Първоначално била съборена масивната ограда  от към страната на улицата. След това ответникът, чрез свои работници, демонтирал покривната конструкция на вилната сграда, стените на третия етаж, както и  съществуващите стоманобетонови елементи от конструкцията на третия етаж. Видно от заключението на вещото лице, при разрушаването на третия етаж, не са нанесени щети на първия и втория етаж от сградата.

          Ответникът разрушил изцяло и намиращата се в имота стопанска сграда  с идентификатор № 67338.416.133.2 в края на 2008 г. Към момента тази сграда не съществува в имота.

          При разрушаване на сградите на сградата с идентификатор № 67338.416.133.3 са причинени следните разрушения: – стоманобетоновата плоча е разкъртена на две места от източната й страна  и за нейната армировка са заварени колони от новоизградената от ищеца стоманена конструкция; - при подравняване на терена  е открита основата на източната стена на гаража.

В момента имота е ограден с две огради, като ответникът е поставил вътрешна ограда от оградна мрежа с дължина 17 м и височина 1,90 м на колове от стоманени тръби.

За жилищната сграда в имота ищецът не разполага със строителни книжа и документи характеризиращи нейното строителство. Дебелината на циментовата плоча на третия подпокривен етаж измерена на място е 10 см. Без наличието на описаните документи, само от огледа на място, вещото лице е дало заключение, че не може да отговори на въпроса дали  съществуващата пукнатина в тази плоча е в резултат на конструктивни слабости при изграждането й или е получена от механично въздействие върху нея. От показанията на разпитаните свидетели по делото съдът намира, че не може да бъде направен категоричен извод, че пукнатината се е образувала в следствие на механичните въздействия при събарянето на третия подпокривен етаж от ответника. Показанията на свидетелите Димитров и Тодоров  не са категорични в тази насока, тъй като същите свидетелстват , че към настоящи момент плочата е пукната, но не са обръщали внимание дали тя е била пукната преди започването на събарянето.

От показанията на същите свидетели се установява, че в имота е имало овощни дръвчета, но същите не могат да установят какъв е  бил техният вид и количество, дали те съществуват в момента или са изкоренени и дали това е резултат от дейността на ответника.

Не са събрани доказателства и във връзка с твърдението на ищеца, че ответникът е затрупал съществуващите две септични ями в имота.

Според заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза стойността на необходимите СМР за възстановяването на третия етаж и покривната конструкция на жилищната сграда в имота, състоянието в което е била преди нейното разрушаване е необходима сумата от 13 590,00 лв. Продажната цена на процесния имот, в резултат на разрушаването на третия етаж и покрива на жилищната сграда се е намалила със сумата 25 818,00 лв.

Справедливата пазарна стойност на сградата с идентификатор № 67338.416.133.2 към момента на изготвяне на заключението е 1950,00 лв., а към момента на премахването й 3 970,00 лв.

Сумата необходима за възстановяване на причинените разрушения на сградата с идентификатор № 67338.416.133.3 е в размер на 130.00 лв. Пазарната стойност на разрушената ограда от южната страна на двора е 1291,00 лв.

          Стойността на необходимите СМР за възстановяване на пукнатината на стоманобетоновата плоча на третия етаж е 2924.00 лв.

          От заключението на вещото лице изготвило техническата експертиза след справка в  РО НСК – Сливен и Отдел „Строителен контрол“ – Община Сливен не са намерени документи и данни за извършено събаряне на незаконно строителство на подпокривен етаж на жилищната сграда в имота за периода от 1990 г. до 1992 г.

           Срещу ответника Ч.М., било образувано досъдебно производство № 1061/2009 г. по описа на РУ на МВР Сливен, пор. № 1039/09 г. по описа на РП – Сливен, за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, но същото било прекратено с постановление за прекратяване от 25.01.2010 г.,като РП- Сливен е направила извод че липсват доказателства за извършено престъпление  - противозаконно унищожаване на чужди недвижими вещи.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото  гласни и писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническата експертиза.

Съдът кредитира изцяло заключенията на експертизата, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице. Показанията на разпитаните свидетели кредитира в частите им, които същите са категорични и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Недоказано остана твърдението на ищеца в исковата молба за извършено изгребване на част от земна маса в имота и сваляне на терена с 50-70 см. Не се доказа и факта, че ответникът е изкоренил съществуващи в имота овощни насаждения и факта, че е затрупал два броя септични ями находящи се в имота. Недоказано е и твърдението на ищцовата страна за пропукване на плочата на третия етаж  в следствие на извършения демонтаж на последния етаж на сградата.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск намира правното си основание  в чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

          Налице са условията на цитираната разпоредба за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди от непозволено увреждане. Деянието с което ответникът е причинил претендираните вреди е противоправното му поведение изразяващо се в събаряне на част от сграда, стопанската постройка, масивната ограда в имота и нанасяне на увреждания върху съществуващия в имота на ищеца гараж. Не е спорно между страните обстоятелството, че  същите са били в преговори за продажба на имота, но предварителен договор между тях не е бил подписан. Недопустимо е сключването на предварителен договор в устна форма. След като не е било налице правно основание на което ответникът да упражнява фактическа власт върху недвижимия имот, неговите действия по упражняване на такава чрез разрушаване на част от имота могат да бъдат квалифицирани като увреждащо деяние.

          Ответната страна е възразила, че не е налице противоправно действие от страна на ответника, тъй като воденото срещу него досъдебно производство е прекратено от РП-Сливен. Изводите относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца на РП-Сливен не са задължителни за гражданския съд, тъй като не се касае за влязла в сила присъда. Те подлежат на установяване и доказване на общо основание в настоящото производство.

Налице е и другият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: вреда изразяваща се в унищожаване на стопанската постройка изцяло и масивната ограда и в накърняване на имуществото на ищеца чрез нанасяне на повреди върху жилищната сграда и гаража. Доказана е причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда като ответникът не оспорва, че е извършил тези разрушавания в имота на ищеца.

Вината на ответника е доказана с оглед установената от закона оборима презумпция. Презумпцията не е оборена ответника, който носи доказателствената тежест за това. Последният твърди че не е действал виновно, тъй като е считал че ще сключи предварителен договор за покупко-продажба в бъдеще и ищеца не се е противопоставил на събарянето. Тези факти не са достатъчни за оборване на презумпцията за вина. Ответникът е знаел, че няма сключен договор (предварителен или окончателен за продажба) т.е. знаел е че не е собственик на недвижимия имот и действията които извършва са такива в чужд имот. Без значение е обстоятелството по какви причини не е сключен договор между страните. Ответникът твърди че е разрушил сградите със съгласието на ищеца, но това му твърдение е недоказано, тъй като не са събрани доказателства какво точно му е разрешено от ищеца да разрушава и кога.

          Тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника за претърпените от ищеца имуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази следните обстоятелства: вредите, които са настъпили в патримониума на ищеца от цялостното унищожаване на  стопанската сграда и масивната ограда следва да бъдат възмездени като му бъде присъдена тяхната пазарна равностойност, същата с оглед заключението на вещото лице възлиза съответно на сумата 1950.00 лв. и 1291,00 лв. Ответникът е възразил, че не дължи обезщетение за разрушената стопанска постройка (свинарник), тъй като същата е построена от брата на ищеца, а не от самия ищец. Възражението е неоснователно, тъй като се касае за съществува сграда в имота на ищеца, която по силата на приращението би станала негова собственост, дори и да беше построена от друг.

 По отношение на нанесените частични увреждания на жилищната сграда и гаража - вредата на ищеца се изразява в стойността на разноските, които той би направил, за да възстанови  вещите в тяхната предишно състояние. Тези вещи не са унищожени изцяло, а само повредени, поради което отговорността на ответника е до размера на разноските необходими за тяхното поправяне, които съобразно заключението на вещото лица са: за жилищната сграда сумата 13 590,00 лв. и за гаража сумата 130.00 лв.

С оглед изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 16 961,00 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска 02.09.2013 г., тъй като забавата е претендирана от тази дата.

Искът до пълният му размер 30 692 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 При този изход на производството на ищцовата страна се дължат направените разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 1315,00лв.

На ответната страна се дължат направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 345лв.

                    Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА Ч.М.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № * чрез адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. С., ул. „Д. Ч.“ № * чрез адв. П. сумата 16 961лв. (шестнадесет хиляди деветстотин и шестдесет и иден лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане изразяващо се в  унищожаване на стопанска сграда с идентификатор 67338.416.133.2, масивна ограда и увреждане на жилищна сграда с идентификатор № 67338.416.133.1 и идентификатор № 67338.416.133.3, всички находящи се в поземлен имот с идентификатор № 67338.416.133 по Кадастралната карта на гр. Сливен, ведно със законната лихва за забава считано от 02.09.2013 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата 1 315 лв. разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА Д.В.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Д. Ч.“ № *, чрез адв. П.да заплати на Ч.М.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, чрез адв. М., направените разноски в размер на 345лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :