Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  323

 

гр. Сливен, 04.12.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четвърти декември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора …........……….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 626 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 572/29.07.2013г. по гр.д. № 4254/12г. на СлРС, с което е признато за установено между „Астратранс” АД, гр. Сливен и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, че първото дружество дължи на второто сумата 15 936, 31 лв., представляваща стойността на доставена до обект на ответника, находящ се в гр. Сливен, с ИТН 2289662 и кл.№ 1001346702, но незаплатена електрическа енергия за периода 24.12.2010г. – 31.05.2012г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 06.07.2012г. до окончателното изплащане и сумата 1 847, 17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, от 11.02.2011г. до 05.07.2012г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство, който атакува изцяло решението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано  и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Заявява, че РС не е отговорил в мотивите си на възражението му, което е направил с отговора на исковата молба, че счита, че задълженията са неправилно изчислени. Също така твърди, че съдът не е отчел и факта, че от 2011г. ищцовото дружество е прекратило доставките на ел.енергия. твърди още, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица по двете експертизи и неправилно е приел, че задължението е правилно изчислено съгласно действащата нормативна уредба. Счита, че неправилно е определен срока на доставка на ел.енергия и от това следват грешни изводи на вещите лица. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноските за тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 805, 67 лв. С отговора не са направени нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призован, не се явява  процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспова въззивната жалба, моли да се потвърди решението на СлРС и му се присъдят разноските за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника нарушения от страна на първоинстанционния съд.

Предявените обективно съединени искове са положителни установителни и са с правно основание чл. 422 от ГПК.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Правилно и в съответствие със събраните доказателства, решаващият съд е преценил, на първо място, че ответникът има качеството на потребител на електроенергия, съответно – и на  “клиент” по смисъла на ОУ, като с оглед битността му на ЮЛ – търговец и вида на обекта, към който е доставяна ел.енергията, той е стопански потребител, както и че по отношение на дължимостта на сумите, начислени за периода 29.07.2011г. – 31.05.2012г., е без значение, че е било прекъснато захранването на обекта от29.07.2011г., тъй като, съгласно действалата към него момент нормативна уредба / Р№ Ц-22/29.06.11г. на ДКЕВР/, се начислява такса за достъп до ел.енергия за стопанските потребители, дължима независимо от консумацията. Стойността на доставената в първата част от исковия период ел.енергия е правилно начислена, съобразно отчетеното потребление и по нормативноопределените цени за всеки отчетен период, също правилно е начислена за остатъка от периода и таксата за достъп на базата на предоставената мощност. Издадените от ищцовото дружество фактури са  в съответствие с изискванията на ЗСч, надлежно са осчетоводени и отчетеното потребление е правилно начислено като парично задължение на ответника в счетоводството на ищеца. Напълно неоснователни са твърденията на въззивника, че неправилно е определен срока на доставката и това е довело до грешни изводи на вещите лица, както и, че отразените във фактурите суми са грешно изчислени. Неоспорените експертизи, допуснати в първоинстанционното производство, чиито заключения РС е изслушал и приел, категорично опровергават тези доводи на ответника.

Така, в обобщение, след като обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, подаването на електроенергия е продължавало в периода от 24.12.2010г.-29.07.11г., електромерът е съответствал на техническите и метрологични изисквания, отчетеното количество електроенергия, както и таксата за достъп до ел.енергия за стопански потребител за остатъка от периода са фактурирани, стойността им се дължи съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС.

Не са настъпили правоизменящи, правоизключващи или правопогасяваши факти, които да рефлектират върху това договорно задължение – не е твърдяна и не е установявана грешка при измерването на електроенергията, отчетената от електромера електроенергия е консумирана от процесния обект към крайния момент на периода, за който е фактурирана, като за втората му част законосъобразно е начислявана, независимо от липсата на консумация, такса за достъп, няма данни да е настъпило плащане или погасяване на задължението по друг начин.

Така въззивният съд счита, че е категорично установено, че ответникът дължи стойността по представените фактури за процесния период 24.12.2010г.-31.05.2012г. в размер общо на 15 936, 31 и положителният установителен иск, като основателен, следва да бъде уважен.

Тъй като е налице е парично задължение, което не е изпълнено в предвидения срок, длъжникът дължи и обезщетение за забава. Поради това е основателен и искът за признаване за установено между страните, че ответникът дължи и сумата 1 847, 17  лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от тази дата, до окончателното изплащане, и той също следва да бъде уважен.

С оглед изложеното се установява дължимостта на тези парични задължения по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3103/12г. на СлРС, за които заявителят-ищец, е предявил положителния установителен иск.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде изцяло потвърден, включително по отношение на присъдените по делото разноски.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на  805, 67 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 572/29.07.2013г. по гр.д. № 4254/12г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА „Астратранс” АД, гр. Сливен да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив направените разноски по делото за въззивното производство в размер на  805, 67 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: