Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №5

 

гр. Сливен, 23.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №627 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Н.Й., Н.Е.Н. и В.Е.С. чрез пълномощника адв. Д. против Решение №184/09.10.2013г. по гр.д.№293/2013г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Н.Й., Н.Е.Н. и В.Е.С. *** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че оставената им в наследство от К. Е. *** земеделска земя, намираща се в землището на с.Съдиево, а именно: нива с площ от 4,3 дка, намираща се в м.”Кекера” или „Къдикевските гробища” при граници: С.К., път, Н.Т. и Д.М., водеща се и записана като общинска собственост /като остатъчен фонд/, е собственост на наследниците на К. Е. ***. Решението е обжалвано изцяло.

            В жалбата си въззивниците – ищци в първоинстанционното производство твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочват, че от представената по делото записка за вписване на договор за продажба от 19.11.1947г. било видно, че въпросната земеделска земя е била собственост на техния наследодател К. Е. Н., като се установило и че в законоустановения срок и до сега никой от наследниците не е подавал заявление за възстановяване правото на собственост върху нея. Посочват, че незаявените и невъзстановени земеделски земи по силата на закона са предоставени на общините и образуват т.нар. остатъчен фонд, предвиден за удовлетворяване на имуществените претенции на гражданите. Въззивниците изразяват несъгласие с начина, по който районния съд тълкувал заключението на вещото лице по делото, като посочват, че процесните имоти не съществуват в границите, посочени в записката за вписване на договора за продажба, но това не значи, че не съществуват физически. Процесната земя съществува физически, но е раздадена с план за земеразделяне на нови собственици. Вещото лице е посочило какво количеството земя има в остатъчния фонд. Считат, че предявения от тях иск е основателен и доказан, тъй като се установило, че техният наследодател е бил собственик на процесната земя; тази земя била внесена в ТКЗС; никой от правоимащите не е подавал в законоустановения срок заявление за възстановяване правото на собственост върху нея и имота съществува като реалност, но е възстановен на собственици с план за земеразделяне, а не в реални граници. Молят съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да уважи предявения иск.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство - Община Нова Загора, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че правилно районния съд е стигнал до извода, че процесните имоти не съществуват реално, тъй като земите в съответните масиви са раздадени с план за земеразделяне и процесните имоти не могат да бъдат индивидуализирани и не съществуват в границите, посочени в представения нотариален акт. Посочва, че за установяване правото на собственост върху подобни имоти в ЗСПЗЗ съществувало отделно производство, по което страна била съответната Общинска служба „Земеделие”, но сроковете за разглеждане на производствата отдавна са изтекли.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощник – адв. Д., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемата страна Община Нова Загора, редовно призована не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот – земеделска земя с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Безспорно, въззивниците – ищци в първоинстанционното производство не са се възползвали от специалната процедура по чл. 10, ал. 1 и  чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и не са поискали възстановяване на процесната земеделска земя на своя наследодател. След като са изпуснали специалния ред, няма пречка да търсят правата си върху процесния имот по общия исков ред чрез предявяване на настоящия установителен иск.

С предявяването на установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК се цели установяването на правото на собственост на ищците - въззивници към настоящия момент, което следва да се извърши по реда на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите факти, обективиращи правото към настоящия момент. Ищците в първоинстанционното производство не са ангажирали доказателства от които да се установи правото им на собственост върху процесната земеделска земя към настоящия момент. Единственото доказателство касае правото на собственост на наследодателят им към 1942г., т.е. към момента на колективизацията, което обаче е предмет на установяване в специалното производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване на собствеността, сроковете за което вече са изтекли.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че ищците е следвало да установят по безспорен начин с пълно и пряко доказване факта, че те и преди това техния наследодател са владели процесния имот, което не е сторено. Доказателства в тази насока няма представени, като следва да понесат своеобразната санкция на тежестта на доказване при неизпълнение на основното им процесуално задължение и съдът да приеме за ненастъпили недоказаните факти.

На следващо място следва да се отбележи, че процесния имот няма реални граници, не може да се идентифицира и не е годен предмет на предявения установителен иск. Безспорно земята съществува, видно от заключението тя попада в м.Кьокере по КВС на с.Съдиево в масиви 24,29 и 30, които са раздадени с план за земеразделяне, но не може да се идентифицира с точни, реални граници към настоящия момент, което е част от предмета на доказване по предявения установителен иск за собственост.

С оглед изложеното предявеният положителен установителен иск за собственост на процесната земеделска земя – нива е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивниците, като те следва да понесат своите така, както са направени. Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №184/09.10.2013г., постановено по гр.д.№293/2013г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно.

 

                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                       

   

                                                                               2.