Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.02.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 633 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба на адв.К., в качеството му на пълномощник на Т. С.И. председател на Кооперация” Земеделска кооперация за производство и услуги Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв. „Индустриален” против решение № 739/14.10.2013 г. по гр.д. № 1678/2013г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемия  иск за заплащане на сумата от 3 981,69 лв. представляваща неизплатено задължение по договор за покупко-продажба на пшеница за посев от 2011г.

С обжалваното решение е бил отхвърлен предявения иск за присъждане на законна лихва считане от датата на депозиране на исковата молба 22.05.2013г. и въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 490,00 лв. В жалбата се твърди, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не отразява действителната фактическа и правна обстановка. НА първо място съдът не бил съобразил направеното признание на част от иска от страна на ответника относно исковата претенция за получени 5360 кг пшеница за сеитба през 2011 г. Страната посочва, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът е признал уговорена цена от 30 ст. За кг. както и по-късно плащане. Това признание на ответника било подкрепено от всички други доказателства по делото. ОТ друга страна съдът не бил извършил комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства, като не е съобразил свидетелските показания на свид. Г. относно наличието на уговорката между председателя на кооперацията ответника Т. за покупко-продажба на процесното количество пшеница. С оглед на това се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно ида бъдат уважени предявените от страната искове. Няма направени доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

          

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява . Представлява се от адв. К. редовно упълномощен , който пъддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена Претендира разноски.

Въззиваемата странаТодоров, редовно призована не се явява и не се представлява .

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 16.10.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД. Исковата претенция е за заплащане на цена по продадена пшеница. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът е неформален. За неговата действителност не е необходимо същият да бъде сключен непременно в писмена или нотариална форма. За установяване на наличието му обаче следва страните да докажат, че са били постигнали споразумение за прехвърляне правото на собственост на определени по вид и количество вещи срещу заплащането на определена цена за тях. В Настоящия случай нито писмени доказателства по делото, нито свидетелските показания са категорични по отношение на това, че между страните е бил сключен договор за продажба на определени количество пшеница на договорена между страните цена. Сами по себе си представените с исковата молба товарителници не установяват факта на предаване на каквато и да е пшеница на ответника по иска Т.Т.. В тях като претеглил е посочено друго трето неучастващо по делото лице, а именно И.И.. В кантарните бележки освен количеството на пшеницата и датата на която те са била съставени не е отразено по какъв договор същите се предават на И., дали това е договор за продажба между И. и продавач, дали е договор за продажба между Т. и Земеделската кооперация, договор за замяна, договор за услуга и т.н. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели също не са категорични по отношение на това, че е било постигнато съгласие за покупко-продажба на определено количество зърно. Свид. Г. не е придобила лични впечатления от преговорите водени между председателя на кооперацията – ищеца и ответника Т.. За сключената сделка и нейните параметри тя е научила от председателя на кооперацията Т. И.. С оглед на това единствените данни, които сочат за частичната основателност на предявения иск се явяват данните посочени в отговора на исковата молба от ответника Т.Т.. В отговора си той е извършил частично признание на иска, като е признал, че действително през 2011 г. е получил 5 360 кг пшеница за посев от ищцовата кооперация, като за нея са се били договорили да се заплатят 30 ст. На кг.- с включено ДДС. С оглед на това съдът намира , че в тази част исковата претенция се явява доказана до размер на 1608.00 лв. дължима цена за продадени на ответника 5360 кг. пшеница на стойност 0,30 лв. за кг. Над тази сума исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.

С оглед гореизложеното следва да бъде уважената и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва. Ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението..

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на страните . За ищеца деловодните разноски за първа инстанция са в размер на 412.00 лв. , а за въззивна инстанция в размер на 232.00 лв. За ответника деловодни разноски са доказани единствено за първа инстанция . Те следва да се уважат в размер на 294.00 лв. За присъденото му над тази сума , първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 739/14.10.2013 г. по гр.д. № 1678/2013 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск от ЗКПУ „Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв. „Индустриален” за осъждане на Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 3981,60 лв. Представляваща неизплатено задължение по Договор за покупко-продажба на пшеница за посев от 2011 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2013 г. за сумата над 2373,60лв.

 

Както и в частта, с която ЗКПУ „Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв. „Индустриален” е осъдена да заплати на Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция за сумата над 294,00 лв.

 

 

като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

ОСЪЖДА Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗКПУ „Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв.„Индустриален” сумата от 1608,00 ( хиляда шестстотин и осем )лв. представляваща неизплатено задължение по Договор за покупко-продажба на пшеница за посев от 2011г. в размер на 5360 кг. пшеница ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба 22.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗКПУ „Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв. „Индустриален” сумата от 412,00 ( четиристотин и дванадесет ) лв. деловодни разноски за първа инстанция.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Т.Й.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗКПУ „Твърдица 2005” със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, обл. Сливен, кв. „Индустриален” сумата от 232.00 ( двеста тридесет и два )лв. разноски за въззивна инстанция.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.