Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  14.03.2014 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 644 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. З. и адв. Я. в качеството им на процесуални представители на В.В.П., ЕГН ********** ***-* против решение № 748/17.10.2013 г. по гр.д. № 1714/2013 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена предявеният от въззивницата против Регионален инспекторат по образованието –Сливен, гр. С., бул. „Б. М.” № *, ет.* иск за отмяна на наложеното със заповед № РД-18-181/26.03.2013 г. на Н-ка на РИО – Сливен дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” като неоснователен. С обжалваното решение въззивницата П. е осъдена да заплати на възизваемата страна деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

         Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 189, ал.1 от КТ. Страната намира, че по точки 4, 6,7, 8, 11 и 16 от Заповед № РД-18-181/26.03.2013 г. на Н-ка на РИО – Сливен съдът неправилно е приел, че са налице нарушения на Директора на Трето ОУ „Д-р Иван Селимински”, съгласно разпоредбата на чл. 147 ал.1, т. 1 и т.12 от ППЗНП. Страната посочва, че не са установени вредоносни резултати, а още по-малко е установена причинна връзка между предполагаемите нарушения извършени от Директора и настъпването на вредоносни резултати. Жалбоподателят твърди, че всички тези нарушения посочени в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание сами по себе си са маловажни и нито едно от тях не съответства по степен на тежест на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“. Страната е изложила конкретни съображения по всички обжалвани точки. По т. 4 от обжалваната заповед за дисциплинарно наказание е посочено, че въззивницата законно е била делегирала част от своите правомощия на зам.-директора Ковачев и той е следвало да следи за тях. Въпреки това, след констатацията на РИО – Сливен е предприела конкретни действия по отстраняване на нарушенията, извършени от Ковачев. Във връзка с тази констатация по т. 4 от Заповедта няма налице вредоносни резултати за работодателя, не са накърнени интересите на никого и не следва да се налага наказание „предупреждение за уволнение”.

         По т. 6 от Заповедта въззивницата счита, че нормата на чл. 40 ал.3 от ППЗНП предвижда един инструктивен седмодневен срок, в който следва общината да се уведоми за това, че има преместен ученик. В конкретният случай действително срокът не бил спазен, но в рамките на същият месец, в който било извършено преместването на ученика, Общината била уведомена и от това не са настъпили вреди за работодателя.

         По т. 7 от Заповедта страната посочва, че е била делегирала част от своите законови задължения на помощник директора по учебната дейност и съответно негово задължение е било да проследи редовното отразяване на фактите в дневниците на паралелките за 2012 и 2013 г. За да контролира тази дейност по отразяване на текущите резултати на учениците в дневниците въззивницата на проведения педагогически съвет на 12.06.2012г. е обърнала изрично внимание на учителите за спазване на Наредба № 4/16.04.2003 г. Били са извършени множество проверки, резултатите, от които са били отразени в книгата за контрола. Жалбоподателката счита, че  констатацията по т. 7 от Заповедта не е основание за налагане на такова тежко дисциплинарно наказание. В този случай тя е посочила, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл. 195 ал.1, предл. 3 от КТ, тъй като не е посочено кога е извършено нарушението, обусловило налагането на дисциплинарно наказание, като по този начин тя е в невъзможност да се защити, с оглед разп. на чл. 194, ал.1 от КТ.

         По т. 8 от Заповедта е изказано становище, че не е спазен принципа за съответствие на наложеното наказание с извършеното нарушение.

         По т. 11 от Заповедта жалбоподателката посочва, че не е извършено нарушение на чл. 147 ал.2 от ППЗНП, във връзка с т. 1.10 на Раздел ІV от длъжностната характеристика за длъжността „Директор на общинско училище”. Страната излага съображения за това, че педагогическият съвет на училището е колективен орган и е недопустимо да се ангажира отговорността само на един от неговите членове за взетите от него решения.

         По т. 16 от Заповедта са направени възражения за това, че работодателят не е съобразил обясненията, дадени от въззивницата, а именно, че е било разработено указание, касаещо процедурата при налагане на наказание на ученици и съгласно това указание класният ръководител е бил длъжен да уведомява родителя за извършените от ученика нарушения, както и за неговите права в процедурата на налагане наказание. Документирането на проведения разговор се регистрирало в дневника на паралелката и във всички случаи когато са били наложени наказания по чл.139 ал.1 от ППЗНП са били проведени разговори с родителите, които са документирали това с подписите си.

         Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за това, че обжалваното съдебно решение не е обосновано, тъй като не съдържа анализ на всички представени доказателства. Твърди се, че за нито едно от посочените в т. 4, 6, 7, 8, 11 и 16 от Заповедта нарушения не се установява виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на въззивницата, както и настъпване на вредоносни резултати за работодателя. Напротив от данните по делото се установявало, че Трето ОУ „Д-р Ив. Селимински” е едно от най-добре работещите училища с много добри показатели на учениците при извършеното външно оценяване, както и при кандидатстване на учениците след завършване на седми клас, което добро състояние се дължало и на компетентното и добросъвестно изпълнение на задълженията на въззивницата.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният от въззивницата иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Моли се да бъдат заплатени и деловодни разноски.

         По въззивната жалба в законният срок по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба. С него тя  е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение на СлРС е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения за това, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентно лице, в кръга на пълномощията му. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 194 ал.1 от КТ. По отношение на твърденията за липса на посочване на дата за установяване на нарушенията по т. 3 и т. 7 от Заповедта, страната е посочила, че е било налице обективна невъзможност да се определи конкретния времеви момент, но трайната практика на ВКС в тези случаи приемала, че като такъв следва да се приеме момента, в който е констатирано нарушението. Въззиваемата страна намира, че  при големия брой констатирани нарушения, както и факта, че те са допуснати от Директора на учебното заведение, който най-стриктно следва да спазва нормативната уредба, правилно наказващият орган е определил конкретното дисциплинарно наказание. Фактът, че едно деяние не води до вредоносен резултат, не означава, че същото не е значимо. Конкретно са изложени съображения по обжалваните пунктове от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По т. 2 от Заповедта страната счита, че директорите носят отговорност за законосъобразността на издадените от тях административни актове, съгласно разп. на чл. 147 ал.1 т. 12 от ППЗНП, както и от длъжностната характеристика.

         По т. 3 страната посочва, че последващото коригиращо поведение не заличава извършеното от директора нарушение и не може да е аргумент с обратна сила.

         По т. 4 и т. 7 от Заповедта се твърди, че директорът носи лична отговорност и за действията на помощник директорите, предвид разпоредбата на чл. 147 ал.1, т. 1 от ППЗНП, тъй като директорът следва да контролира дейността на помощник директорите и учителите.

         По т. 5 от заповедта страната посочва, че придържането към електронен вариант на съответен документ там където е предписано от закона е в служба на идеята за осъвременяване и подобряване на информационно техническата работа в образователния процес.

         По т. 6 от Заповедта въззиваемата страна сочи, че именно поради инструктивния характер на седмодневния срок в който следва да се уведомява общината за преместването на ученик, се налага дисциплинарно наказание, а не се търси някакъв друг вид отговорност.

         По т. 8 от Заповедта е посочено, че координацията и съгласуването между училищното ръководство и РИО е фундаментален елемент от йерархическата структура в образованието.

         По т. 10 въззиваемата страна излага становище за това, че в никакъв случай не може да бъде оправдано с обективната преценка на ръководството да режисира по своя воля официалните наименования на учебните предмети.

         По т. 16 от обжалваната заповед се излага схващането , че разработените вътрешни указания, касаещи процедурата при наказване на учениците, нямат превес над нормативната сила на нормативните актове, посочени в тази точка от Заповедта.

         На последно място въззиваемата страна счита, че небрежността, като форма на вината, също следва да бъде взета предвид, когато се разглеждат въпроси, свързани с нарушение на трудовата дисциплина.

         Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява. В писмено становище до съда процесуалните й представители – адв. З. и адв.Я., заявяват, че поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ в съдебно заседание се представлява от адв. С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 30.10.2013 г. и в рамките на двуседмичния законоопределен срок – на 12.11.2013 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в законен срок от лице с правен интерес. Съдът намира същата за основателна, поради следните съображения:

         От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че при извършената комплексна проверка на дейността на Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен са били констатирани редица нарушения на трудовата дейност, извършени от Директора на училището, въззивницата П.. Същите са дали основание да се издаде обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-18-181/26.03.2013г. на Началника на РИО – Сливен, с което на въззивницата е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Първоначално в заповедта са били посочени 12 нарушения, които са дали основание за налагане на дисциплинарното наказание. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд същият приел, че не са доказани нарушенията, посочени в пункт 1, 2, 3, 5, 9 и 10 от заповедта. Съдът е приел, че са установени извършени нарушения по пункт 4, 6, 7, 8, 11 и 16 от обжалваната заповед, а именно, че въззивницата не е упражнила контрол при завеждане на книгата за контролна дейност и нейното водене от страна на помощник директора, като по този начин е нарушила разпоредбата на чл.147 ал.1 т.1 от ППЗНП, както и задълженията си по длъжностна характеристика. Съдът е приел, че въззивницата не е спазила чл.40 ал.3 от ППЗНП, като не е осъществила контрол върху работата на лицето, завеждащо административна служба, което е било определено да води дневник за входяща и изходяща кореспонденция и по този начин Община Сливен е била уведомена в едноседмичен срок за постъпили в училището нови ученици. Въззивницата не била упражнила контрол върху воденето на дневниците на паралелките от класните ръководители, като учебният предмет „Български език и литература“ в дневника на ІІа клас бил записан като „Развитие на речта, четене на български език“, в дневника на ІVв клас учебният предмет „Български език и литература“ бил записан като „ФКРУ, четене и български език“, а в дневника на ІІІв не им били вписани избраните предмети за ЗИП и СИП. Не било проследено, че нито един от учениците от ІІІв клас няма вписана текуща оценка по ЗИП английски език. С първоинстанционното решение е било прието, че въззивницата е извършила нарушение и по т.8 от Заповедта, като не е съгласувала промяната на заместник директора на училището в десетдневен срок, с РИО – Сливен, съгласно Наредба № 4/2003г. Съдът приел, че са извършени нарушения и по т.11 и т.16 от заповедта, като въззивницата, в качеството си на Председател на Педагогическия съвет, не е инициирала ежегодната актуализация на Стратегията за развитието на училището и не е проследила, че в дневника за изходяща кореспонденция няма регистрирани писма до родителите на децата, на които са се налагали дисциплинарни наказания. Именно в тази част е обжалвано решението, като по останалите шест пункта, по които първоинстанционният съд е приел, че няма доказани нарушения, няма оплаквания. 

         На първо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание следва да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Следва да се вземе предвид и фактът, че наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е второто по тежест дисциплинарно наказание. За да бъде наложено то следва да се установи едно тежко, системно нарушение на трудовата дисциплина, което да е много близо до основанията, които биха били предпоставка за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“.

         В конкретния случай съдът намира, че макар и няколко на брой установените нарушения на трудовата дисциплина от страна на въззивницата не съответстват по тежест на наложеното й наказание. Следва да се има предвид, че проверката, по която са констатирани тези нарушения, е обхващала изцяло, във всички аспекти, дейността на училището за един продължителен период от време. От нито едно от тези нарушения не са настъпили вредоносни последици за работодателя. Много от тях, макар формално да установяват извършване на някакво нарушение, са абсолютно лишени от основание за налагане на каквото и да е наказание. Недоумение буди въпросът, по какъв начин фактът, че в дневника на един начален клас предметът „Български език и литература“ е посочен, като „Развитие на речта, четене на български език“ ще се отрази на процеса на обучение по отношение преподаван материал, на въпроса за дължимите часове по предмета или на въпроса за заплащане на преподаваните часове. От друга страна явно тенденциозно е търсена личната отговорност на Директора по т.4, 6 и 7 от Заповедта. Действително Директорът ръководи в цялост дейността на училището, но съответно следва да се търси и лична отговорност от длъжностни лица, на които със заповед или по длъжностна характеристика са им били вменени задължения. Никое физическо лице не е в състояние да проследи изцяло кореспонденцията на една такава институция. По никакъв начин не е доказано, че Директорът се е разпоредил Община Сливен да не е била уведомявана за новопостъпилите преместени ученици в законния срок, а и от това не са настъпили никакви вредни последици. Също така няма доказателства, че учениците от ІІІ-ти клас са имали текущи оценки по ЗИП английски език и същите не са били отразени в дневника им. Директорът следва да създаде организация за осъществяване на дейността на училището. Той следва да извършва текуща проверка, която има репрезентативен характер, но няма как лично да отговаря за всяка една неточност в дейността на учители, помощник-директори и други длъжностни лица. От самия констативен протокол е видно, че въззивницата е извършила множество проверки по дейността на преподаватели и служители.

         Съдът намира, че дисциплинарното нарушение, посочено в т.16 от Заповедта, а именно, че в изходящия дневник на училището не са били направени отбелязвания за писмено уведомяване на родители на ученици по отношение, на които е течала процедура за налагане на дисциплинарно наказание, също не е в такава тежест, че да обоснове налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

         По отношение нарушението на т.7 от Заповедта, а именно липсата на съгласуване на новия зам.директор на училището с РИО – Сливен съдът намира, че това нарушение е в известна степен по-тежко от по-горе посочените, но не е в степен, че да обоснове налагането на обжалваното дисциплинарно наказание.

         С оглед гореизложеното следва извода, че при налагане на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ, като не е взел предвид, че всички тези нарушения, макар и формално да са извършени от Директора на училището, по същество представляват не тежки нарушения на трудовата дисциплина, които нито поотделно, нито в съвкупност могат да обосноват налагането на такова тежко дисциплинарно наказание. Нарушенията на трудовата дисциплина не са били извършвани умишлено, не са били системни, а инцидентни, и служителят след констатирането им е предприел действия по отстраняване на предпоставките за допускането им. Директорът на училището е полагал много усилия за развитие на училището. За това от една страна свидетелстват множеството проверки, които е извършвал по отношение дейността на учителите и персонала в училището. От друга страна има и обективни показатели за неговата дейност, а именно фактът, че в област Сливен, съгласно анализа на РИО – Сливен на резултатите от Националното външно оценяване, ръководеното от въззивницата училище е едно от училищата с най-висок тестов бал. Училището е на второ място по среден успех по предмети за цялата област, а от учебната 2008/2009г. до сега в училището няма обучение в VІІІ- ми клас, тъй като всички ученици, които завършват VІІ- ми клас са приети в профилирани гимназии. Заключенията на проверяващата комисия, обективирани в констативен протокол № КМД-03-41/30.01.2013г., сочи че бюджетните средства на училището са изразходвани законосъобразно, целесъобразно и икономично, като се поддържат необходимите документи съгласно Системата за финансово управление и контрол.

         С оглед изложеното , съдът намира , че въззивната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

         Въззивницата е претендирала деловодни разноски. Такива са доказани в размер на 600,00 лева за първа инстанция. За въззивно производството страната не е доказала разноски и такива не следва да й бъдат присъдени.

         На основание на чл.78 ал.6 от ГПК ответникът Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд държавна такса в размер на 37,50 лева.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 748/17.10.2013г. по гр.д. №1714/2013г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

         ОТМЕНЯ Заповед № РД-18-181/26.03.2013г. на Началника на РИО – Сливен Б. М., с която на В.В.П. - Директор на Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

 

        

         ОСЪЖДА Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен да заплати на В.В.П. ***, деловодни разноски в размер на 600,00 /шестстотин/лева за първа инстанция.

 

 

         ОСЪЖДА Трето ОУ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 37,50 /тридесет и седем лева 0,50 ст./ лева.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.