РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 29.04.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 645 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ с цена 30000 неимуществени и 1870.27лв. имуществени вреди и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 28.10.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

На 28.10.2012г. ищцата Г.П.Ч. се е движила по тротоара на ул. „Георги С. Раковски" посока запад. По същото време в същата посока, от изток на запад се е движил и лек автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК собственост на К.Я.К., управляван от Я.К.Я. от гр. Сливен. Лекият автомобил се е движил със скорост около 79 km/h. Опасната му зона за спиране е била около 73 м. в зоната след ляв завой, предвид движението на автомобила със скорост над критичната за завоя, която е около 63 km/h, водачът предприел допълнителна корекция, чрез завъртане на волана на автомобила на ляво, а след това на дясно. След задействане на спирачният педал е настъпила загуба на странична устойчивост. От настъпилата загуба на странична устойчивост, автомобилът продължил движението си завъртайки се постепенно около вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка. Автомобилът напуска платното от дясната страна при настъпилото странично плъзгане, където се ударил с челната си част в метална еластична ограда, а със страничната си част, в зоната на задната лява врата, в крайпътно дърво. При челният удар, едно от платната на металната ограда се откъснало, изхвърчало и ударило движещата се по тротоара пешеходка – ищцата Г.Ч.. От удара тя била съборена на земята, като паднала на дясната си телесна половина, при което са причинени телесни увреждания

По случая е било образувано досъдебно производство № 2077/2012г. по описа на РУП Сливен, пор.№ 1895/2012г. по описа на РП Сливен. В хода на разследването се установило, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на лекия автомобил.

Техническите причини довели до настъпване на ПТП са: движението на автомобила със скорост над максимално допустимата за населено място от 50 km/h, като автомобилът е бил технически изправен и не са налице данни за възникнал внезапен технически проблем с управлението му; управлението на автомобила със скорост над зоната на критичната скорост за завоя.

Във връзка и като последица от така възникналото ПТП ищцата е получила контузия на главата в челната област около 3 см, контузия на гръдния кош в дясно с палпаторна болезненост, контузия и палпаторна болезненост на дясната раменна страва, контузия на дясна колянна става с фрактура на латерния кондил на тибията на дясната подбедрица - счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица с оток, болка и невъзможност за движение, болки в долната челюст в дясно и дясната китка. Травматичните увреждания са получени от удара в тялото на ищцата на металния елемент от предпазната ограда и от удара на тялото и крайниците й при падането на тротоара.

Била е приета за оперативно лечение с диагноза „Фрактура кондулос латералис тибие декстри“. Лекувана е в отделението по ортопедия и травматология, като е била оперирана и е извършена метална остеосинтеза и е поставен костен присадък от същия крак. Била е обездвижена за срок от 45 дни. Пролежала е в отделението 16 дни, а след свалянето на гипса се е придвижвала с помощни средства в продължение на шест месеца.

На 12.02.2013г. е постъпила на лечение в „СБДПЛР - Котел", където е пролежала до 19.02.2013г. По време на престоя й са били извършени отново множество интервенции и болезнени манипулации свързана с проведения рехабилитационен процес. Била е изписан за продължаване на лечението при домашни условия и се е явила на контролни прегледи на 01.03.2013г. и 11.03.2013г.

Било е предписано лечение в специализирана болница за рехабилитация гр. Павел баня - проведено в периода 07.06.2013г. до 16.06.2013г. През време на престоя е била подложена на множество рехабилитационни интервенции част от които болезнени .

На 23.10.2013г. ищцата е била приета в МБАЛ „Иван Селимински" Сливен отново за отстраняване на остеосинтезния материал чрез оперативна интервенция – извършена на 24.10.2013г. Била е  оставена в болничното заведение до 28.10.2013г. След изписването й придвижването отново е ставало с помощни средства за продължителен период от време. На 31.10.2013г. е била сменена превръзката, а на 03.11.2013г. са свалени конците. Възстановяването на ищцата продължава и към настоящия момент, като състоянието и се подобрява, но не се е възстановила напълно.

Образуваното наказателното производство е било прекратено на осн. чл. 343 ал. 2 от НК.

Към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил управляван от Я.К.Я. е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК -КЛОН БЪЛГАРИЯ". Застраховката е била сключена на 08.12.2011г. и е покривала гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство за периода 08.12.2011г. - 07.12.2012г. съгласно полица № 28111891008613.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК -КЛОН БЪЛГАРИЯ" да заплати на ищцата обезщетение да претърпените вреди от описаното по-горе ПТП на 28.10.2012г. в размер на 30000лв., както и имуществени вреди в размер на 1870. 27 лв., представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, като претендира заплащане и на законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от датата на ПТП – 28.10.2012г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК -КЛОН БЪЛГАРИЯ" оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахованото МПС Я.Я., както и причинно следствена връзка между ПТП и посочените вреди; оспорен е размер на претендираното обезщетение като завишен.

В с.з. за ищцата се явява представител по пълномощие – адв. Н. К. от АК – Сливен, който поддържа предявените искове на посочените в тях основания. В писмена защита по същество са изложени подробни съображения по доказателствата във връзка с наличието на противоправно поведение от страна на водача на МПС, чиято отговорност за вреди – възникнали от нарушение на правилата за движение при управлението на МПС е застрахована при ответното дружество. Поддържа, че посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди са доказани по делото и е налице причинно- следствена връзка за настъпването им от установеното противоправно поведение на водача на МПС.

Ответното дружество редовно призовавано – не изпраща свой представител в с.з. Писмено поддържат възраженията в отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

На 28.10.2012г. ищцата Г.П.Ч. се е движила по тротоара на ул. „Георги С. Раковски" в посока от изток на запад. По същото време в същата посока, от изток на запад се е движил и лек автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК собственост на К.Я.К., управляван от Я.К.Я. от гр. Сливен със скорост около 79 км/ч, при която опасната му зона за спиране е била около 73 м. При тази скорост на навлизане в левия завой е настъпило странично плъзгане, което е можело да бъде избегнато при движение на автомобила със скорост под критичната - около 63 км/ч. За да компенсира загубата на странична устойчивост водачът предприел допълнителна корекция чрез завъртане на волана на автомобила на ляво, а след това на дясно, но след задействане на спирачният педал е настъпила загуба на странична устойчивост, като автомобилът продължил движението си, завъртайки се постепенно около вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка. Автомобилът напуснал платното от дясната страна при настъпилото странично плъзгане, ударил се е с челната си част в метална еластична ограда, а със страничната си част, в зоната на задната лява врата, в крайпътно дърво. При челният удар едно от платната на металната ограда се откъснало, изхвърчало и удрило движещата се по тротоара пешеходка Г.Ч.. При челния удар на автомобила от голямата скорост – 79 км/ч., се е получила напречна сила на срязване на шпилките, които стягат едно към друг металните платна. Поради скъсването едно от тях се е откъснало, излетяло е и е ударило ищцата директно в коляното, в горните крайници и в тялото. От удара тя е съборена на земята, като пада на дясната си телесна половина и и причинява травматични увреждания.

Механизмът на възникване на ПТП се установява от заключението на в.л. В. Ш., изготвено въз основа на приетите като доказателство ДП № 2077/2012г. по описа на РУП Сливен, пор.№ 1895/2012г. по описа на РП Сливен. Образуваното наказателното производство е било прекратено на осн. чл. 343 ал. 2 от НК с постановление от 26.04.2013г. на РП – Сливен.

От заключението се установява, че техническите причини довели до настъпване на ПТП са: движението на автомобила със скорост над максимално допустимата за населено място от 50 км/ч; управлението на автомобила със скорост над зоната на критичната скорост за завоя, като автомобилът е бил технически изправен и не са налице данни за възникнал внезапен технически проблем с управлението му.

При така установения механизъм на възникване на ПТП водачът на МПС е имал възможност да предотврати настъпването му само, ако се е движил със съобразената и допустима скорост от 50 км/ч.

От представената по делото медицинска документация и заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че в следствие на така възникналото ПТП – причинило скъсването на шпилките, които придържат металните платна на оградата, на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата – хематом в челната област с размери около2 - 3 см, контузия на дясната гръдна половина, контузия на дясната раменна става, контузия на дясна коленна става; фрактура на латерния кондил на тибията на дясната подбедрица - счупване на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица с оток, болка и невъзможност за движение, болки в долната челюст в дясно и дясната китка.

Посочените травми в заключението на експерта – д-р Хр. Х. – ортопед, травматолог е посочено, че в дясната гръдна половина и десния горен крайник са получени от удара и при падането на тялото на ищцата, а счупването на латералния кондир на големия пищял на десния долен крайник отговарят да са получени от удара на предпазната метална ограда в тялото на ищцата.

Счупването на латералния кондил на тибията е било с дислокация, което е наложило оперативно лечение с диагноза „Фрактура кондулос латералис тибие декстри“ съгласно протокол № 945/01.11.2012г. като е извършена кръвна репозиция, остеопластика (костен шпан) от големия пищял за повдигане на платото на латералния кондил и метална остеосинтеза. Оперативната рана е зараснала първично и на 14.11.2012г. ищцатга е била изписана с препоръки да продължи антикоагулантната профилактика до 35 дни след оперативния ден, като е била в гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След свалянето на гипса се е придвижвала с помощни средства в продължение на шест месеца.

На 12.02.2013г. ищцата е постъпила на лечение в „СБДПЛР – Котел“ до 19.02.2013г. за извършване на интервенции и манипулации свързана с провеждания рехабилитационен процес. Била е изписана за продължаване на лечението при домашни условия, с назначени контролни прегледи – извършени на 01.03.2013г. и 11.03.2013г.

Предписано е било лечение в специализирана болница за рехабилитация и такова е проведено в гр. Павел баня в периода 07.06.2013г. до 16.06.2013г.

На 23.10.2013г. ищцата е била приета в МБАЛ „Иван Селимински" Сливен отново за оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезния материал, която е извършена на 24.10.2013г. Пролежала е в болничното заведение до 28.10.2013г. когато е била изписана за домашно лечение. Придвижването и отново е ставало с помощни средства за продължителен период от време. На 31.10.2013г. и е сменена превръзката, а на 03.11.2013г. са свалени конците.

Към 13.02.2014г., когато е извършен прегледа от експерта по назначената съдебно-медицинска експертиза, дясната коленна става е зараснала добре и се наблюдава оперативен цикатрикс с дължина около 20 см., разположен по външната страна на коенната става, достигащ до горната трета на подбедрицата. Настъпило е костно срастване и артикулиращите повърхности на колянната става са напълно възстановени, липсват артрозни изменения и е налице пълно възстановяване. В заключението си вещото лице посочва, че оперативното лечение и интервенции, които са направени, видно от извършената рентгенография са били напълно адекватни и необходими за възстановяването на травмите на десния крайник на ищцата.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след инцидента ищцата е била много уплашена от отрицателните преживявания и болките в следствие на причинените в ПТП травми. По времето на инцидента ищцата е пребивавала в България временно и следвало да отпътува, тъй като работи в чужбина. Не е отпътувала поради причинените травми в ПТП на 28.10.2012г. и наложилото се оперативно лечение и ограничение на движенията в следствие на травматичните увреждания и главно счупването на кости в коляното. След операцията ищцата е изпитвала силни болки, а лечението е било свързано с необходимостта от полагането на много грижи за обслужване на ежедневните й нужди. За всеки един преглед е трябвало да бъде носена на ръце. Не е било възможно да излиза сама и е била зависима за това от грижите на други хора. Най – силни болки ищцата е изпитвала поради счупения крак и наложилата се оперативна интервенция, които болки са били придружени и от тези свързани с нараняванията в горната дясна половина на тялото и нараняването на челото. Три месеца е била обездвижена на легло, през което време се е налагало да изпитва неудобството от невъзможността сама да се обслужва за тоалетна, хигиена, обличане, осигуряване на прехрана и др. Ищцата е била вдовица и е живеела сама със сина си в жилището на родителите си. За посочените дейности от ежедневието ищцата е била обслужвана основно от майка си, като е била подпомагана и от съседи и роднини за снабдяване с хранителни и други продукти за бита. В последствие придвижването й е било възможно само с патерици, заради което затруднение е продължила да се нуждае в обслужването си от грижите на своята майка.

За възстановяването на движенията на крака на ищцата е било необходимо провеждането на рехабилитация и физиотерапия в специализирано заведение. По повод на това е пребивавала както се посочи и по-горе в „СБДПЛР – Котел“ и гр. Павел баня. Рехабилитационния курс от по естеството си е изисквал полагането на усилия от ищцата – съпроводен с придружаващите раздвижването болки.

Освен изпитваните физически болки в следствие на травмите, преживяванията свързани с начина на причиняване на травмите – при пътното транспортно произшествие са се отразили и психически на ищцата. Чувствала се е отчаяна и стресирана, съпътствано с притесненията, че поради невъзможността да се придвижва сама е лишена и от възможността да работа. В следствие на преживяното не е било възможно нормалното й обичайно общуване с други хора освен близките и е била обсебена от мисли за случилото се.

Поставената метална остеосинтеза е следвало да бъде премахната една година по-късно отново по оперативен път. Тази интервенция също е била свързана с болки, след което отново е било възможно само с помощни средства – патерици.

Освен описаните по-горе болки и страдания вреди, видно от представените писмени доказателства за поставената метална остеосинтеза ищцата е заплатила 1350 лв.; 348.50лв. за проведения рехабилитационен курс в Павел баня, както и общо 171.77лв. за различни медикаменти, предписани с представения препис от рецепта или общо 1870.27лв.

Към датата на настъпване на ПТП, лекия автомобил управляван от Я.К.Я. е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК -КЛОН БЪЛГАРИЯ". Застраховката е била сключена на 08.12.2011г. и е била действаща към момента на възникване на ПТП в периода 08.12.2011г. - 07.12.2012г. съгласно полица № 28111891008613.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на 30000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания с оглед причинените телесни увреждания и тяхното лечение, както и в размер на 1870.27лв. имуществени вреди – разходи за лечението на причинените телесни увреждания.

Не съществува спор, че за лекия автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК: собственост на К.Я.К., управляван от Я.К.Я., е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК -КЛОН БЪЛГАРИЯ". Застраховката е била сключена на 08.12.2011г. и е била действаща към момента на възникване на ПТП в периода 08.12.2011г. - 07.12.2012г. съгласно полица № 28111891008613.

Спорните въпроси по делото от фактическа страна са свързани с наличието на противоправно поведение от страна на водача на МПС за настъпване на вредоносния резултат; наличието на причинно следствена връзка между причинените травми и претърпените от ищцата болки и страдания, както и тези свързани с провеждането на необходимото оперативно лечение и рехабилитация.

От материалите по преписката относно образуваното наказателно производство по ДП 2077/2012г. – прекратено на основание чл. 342, ал. 2 от НК и чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. 9 от НПК и назначената в настоящото производство съдебно – техническа експертиза се установява несъмнено, че водачът на лек автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК– Я.К.Я., с поведението си е предизвикал на 28.10.2012г. в гр. Сливен, на ул. „Раковски“ ПТП, като при управлението на лекия автомобил се е движил с превишена скорост – 79 км/ч, която скорост, освен превишена е и несъобразена - над критичната за завоя, която е около 63 км/ч. за левия завой, в който е навлязъл. За да компенсира загубата на странична устойчивост, водачът е предприел увеличение на радиуса на завоя и е навлязъл в зоната на кръстовището. Поради недостатъчното разстояние при избраната от водача скорост на движение, която е по-голяма от критичната за завоя, и допълнително внесените корекции чрез завъртане на волана е настъпила загуба на странична устойчивост. При настъпилата загуба на странична устойчивост автомобилът е продължил движението си, завъртайки се постепенно около вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка, напуснал е платното от дясната страна и при настъпилото странично плъзгане се е ударил с челната си част в метална еластична ограда, а със страничната си част – в зоната на задната лява врата, в крайпътно дърво. От голямата скорост – 79 км/ч. се е получило напречно срязване на придържащите металното платно шпилки, поради което се е откъснало от металната ограда, изхвърчало е и е ударило движещата се по тротоара пешеходка – ищцата Г.Ч.. Освен че металното платно й е причинило травматични увреждания, от удара тя била съборена на земята, паднала е с голяма сила на дясната си телесна половина, което също е причинило и телесни увреждания.

Тъй като здравината на металната ограда е била изчислена да запази своята цялост при удар със скорост до 50 км/ч, именно превишената и несъобразена скорост на движение на автомобила – избрана от водача, се явява главна причина за откъсване на платното от металната ограда. Дори да се приеме, че скъсването на оградата е в следствие освен на голямата скорост, с която лекия автомобил се е ударил в оградата, но и на неправилното й изграждане или от неподходящ материал, за причинените вреди от неколцина законът – чл. 53 от ЗЗД предвижда възникване на солидарна отговорност. По аргумент от разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, обаче, за солидарния длъжник не съществува възможност да противопостави на кредитора възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат. Същевременно отговорността на застрахователя е заместваща тази на причинителя на вредата и функционално е обусловена от тази на застрахования, от което следва, че по отношение на пострадалия отговорността на застрахователя, по аргумент от чл. 223, ал. 1 от КЗ, също е солидарна.

С оглед данните относно механизма на възникване на ПТП и причиняване на телесните увреждания на ищцата по делото се установяват съществените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно наличието на противоправно поведение в пряка и непосредствена връзка от което са настъпили вредите.

Противоправното поведение от страна на водача на МПС лек автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК се изразява в избор на скорост на управлявания от него автомобил, която е превишена за населеното място и несъобразена с критичната за извършване на левия завой по посоката на движение по пътното платно. Описаното поведение представлява нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП по пътищата, предвид движението със скорост, която не е съобразена с радиуса на завоя на пътното платно и, която скорост от 79 км/ч. е избрана в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – над допустимата от 50 км/ч за населеното място, при която скорост за водача е съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Установено е по несъмнен начин, че именно високата скорост на движение на автомобила и придадената от тази скорост сила, с която се е блъснал в металната ограда са причина за скъсването на придържащите шпилки и откъсването на платното, от удара на което ищцата е съборена и са й били причинени травматични увреждания главно в дясната половина на тялото.

Отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

В тази насока е задължителна и следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата неимуществени вреди  и възникналото застрахователно събитие съдът намира, че размера, в който се претендира обезщетението за тези вреди – 30 000 лв. е съобразен с установените от закона и възприети в практиката критерии за справедливост. Паричния еквивалент за най-тежката от причинените травми – фрактура на латералния кондил на дясна тибия с дислокация на костните фрагменти е 25000лв., който размер следва да бъде увеличен с обезщетението от по 2000лв. за контузията на дясната раменна става и контузия на дясна гръдна половина, както и с 500 лв. за контузиятана на дясна гривнена става, както и 500лв. за причинения хематом с размер от 2-3 см. в областта на челото.

Най-тежкото увреждане - фрактура на латералния кондил на дясна тибия с дислокация на костните фрагменти е причинило обездвижване а в последствие ограничени движения на десния долен крайник за значителен период от време – 45 дни обездвижване и до 6 месецадвижетние с патерица без натоварване, както и последваща интервенция за премахване на поставената при оперативното лечение метална остеосинтеза. Няма съмнение както с оглед данните от заключението на вещото лице, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели, че болките и страданият претърпени от ищцата са били значителни по интензитет и с голяма продължителност във времето. Претърпяването им е обусловено освен от тежкото и счупване с дислокация на костните фрагменти, но и от наложилото се за възстановяване до степен на възможно самостоятелно придвижване лечение. Освен силните болки за дълъг период, ищцата е търпяла дълго във времето и наложилите се от увреждането ограничения в движенията. Такива практически в началото на лечението за месец и половина ищцата е било възможно да извършва само с чужда помощ, в последствие – невъзможно в продължение на месеци извън дома и задължително с патерици, което е свързано освен с физически и битов, но и със значителен емоционален и психически дискомфорт. Освен субективно негативните преживявани от причиненото увреждане и лечение, изискващо оперативно лечение, придружено с усложнения поради самия характер и вид на нараняванията, битови неудобства и необходимост от придружител, продължило повече приблизително половин година, обективно ищцата е била затруднена в обслужването си и придвижването си, изискващо отново чужда помощ и закупуване на подходящ с оглед ограничените движения на десния крайник помощни средства.

Наред с това на ищеца са причинени и други увреждания контузия на дясна раменна става, контузия на дясна гръдна половина, контузия на дясна гривнена става и хематом в областта на челото, всяко от които допълнително е причинявало болки и страдания и наслагвало както отрицателни преживявания, така и затруднения в лечението. Всяко от тези увреждания, като с оглед болката, така и с оглед естетическите и физиологични процеси е допринасяло за утежняване състоянието и лечението на ищцата. Най-значителни от тези увреждания съдът намира, че са контузиите в раменната става и гръдната половина, което затруднява значително движенията на снагата и горния крайник в сравнение с останалите две - хематом и контузия на гривнената става

Възражението за липса на причинно-следствена връзка между всички претърпени от ищцата болки и страдания и относно размера на обезщетението останаха недоказани и неоснователни. Установи се, че всяко едно тях е в следствие на удара на откъснатото от удара на автомобила в металната ограда платно и падането й, като болките и страданията са обусловени и обичайни за вида и степента на увреждане на ищцата. Няма данни за неправилно поставени диагнози, погрешно или неправилно лечение, нито отсъствието на адекватно лечение във всеки един от етапите на оздравяване. Следователно всички причинени на ищцата увреждания и изтърпени от нея болки и страдания, както и усложнения са последици в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на деликвента, за които той отговаря съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, а съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ и застрахователя – ответник по делото.

Няма съмнение и от заключението на вещото лице се установява, че назначеното медикаментозно лечение и рехабилитация са били необходими за повеждане на правилното лечение на ищеца и цели нейното възстановяване, поради което и предявения иск за имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски, но с оглед освобождаването й от заплащане на такси и разноски и липсата на доказателства за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение, такива не следва да бъдат присъждани.

В тежест на ответника следва да се възложи дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса и разноски за вещи лица. Претенцията на ответника за разноски с оглед основателността на предявените искове следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ", ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление на клона: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община С., ГР.С. 1404, район „Т,“, бул. „Г. Д.“ № *-* да заплати на Г.П.Ч., ЕГН ********** ***, със съдебен адресат: адв. Н. П. К. от АК – Сливен с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. * обезщетение в размер на общо 30 000лв. (тридесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди както и 1870, 27 лв. (хиляда осемстотин и седемдесет лева и 27 ст.) – за имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 31 870,27 лв., считано от 28.10.2012г. до окончателното изплащане, които вреди са й причинени при ПТП на 28.10.2012г. в гр. Сливен, предизвикано от противоправното поведение на водача Я.К.Я. пир управлението на лек автомобил „БМВ 33ОД" с рег.№ СМ 6992 АК – собственост на К.Я.К., поради движение с превишена за населеното място и несъобразена с пътната обстановка скорост от 79 км/ч, с което е извършил нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК – КЛОН БЪЛГАРИЯ", ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление на клона: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община С., ГР.С. 1404, район „Т,“, бул. „Г. Д.“ № *-* да заплати в болза на държавиня бюджет по сметка на Окръжен съд – Сливен дължимата по делото държавна такса в размер на 1 274.81лв. (хиляда двеста и седемдесет и четири лева и 81 ст. ), както и 300 лв. (триста лева) за заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за заплащане на деловодни разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: