Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 15

 

гр. Сливен,  30.01.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесети и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 648   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 163/о2.10.2013 г. по гр. д. № 144/2013 г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К.С.К. ЕГН ********** *** иск против Кооперация „Наша земя” ЕИК 829088102 със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Н.З., представлявана от председателя К. Д. К. като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.  Излагат се обстоятелствата довели до завеждането на иска, с който  е бил атакуван анекса към договора за аренда по отношение на удължения срок с доводите, че е нищожен, тъй като противоречи на закона или го заобикаля.  Изложени са съображения за тази нишожност въз основа на уредбата в Закона за арендата в земеделието и се иска постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното и да бъде  уважен предявеният иск, като са претендирани и разноските пред двете инстанциии.

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се изразява становище, че тя е неоснователна, а мотивите на районния съд са правилни и обосновани.  Сочи се, че не е налице изменение на първоначалния договор, касаещ срока му, а анексът е продължение на този договор. Поради това се иска да бъде потвърдено решението  и да бъдат присъдени разноски.

 

В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява, не се явява и представител.

В с.з. въззиваемата кооперация, редовно призована,  не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който поддържа подадения отговор

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

          Жалбата е основателна. По делото безспорно е установено, че ищецът е придобил земеделски земи, след като те са били дадени под аренда с договор от предишният им собственик. Този договор за аренда е бил вписан и така противопоставимостта на договора спрямо последващия собственик на имота е част от правното действие на вписването.  Тя се изразява в  заместване в арендното правоотношение на праводателя – бившият собственик. Ако  договорът за аренда е бил вписан преди вписването на акта за прехвърлянето на собствеността върху арендувания имот, преобритателят замества своя праводател като страна по договора за аренда.  В конкретния случай е налице такова вписване на договора за аренда, а също така е налице вписване и на анекса  към договора за арендуване на земеделска земя.  От съдържанието на този анекс е видно, че в частта, предмет на анекса, е посочено, че чл. 2 - отнасящ се до срока на гореописания договор за арендуване на земеделска земя, се променя по следния начин: срокът на договора е за 10 стопански години, начиная от 01.10.2004 г. до 01.10.2014 г.  като всички останали клаузи от договора не се променят. Така е очевидно, че всъщност се касае до промяна касаеща единствено срока на договора.

          Настоящата инстанция не споделя съображенията на районния съд, които са нелогични и не почиват на законовата регламентация. Съгласно  чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора.  Изменението  не може да засяга уговорения срок. Тази императивна разпоредба на закона сочи, че ако страните са искали да преуредят отношенията си, то те е следвало да сключат нов договор за аренда, след изтичането на срока по предходния. Като не са сторили това, а чрез анекса са удължили срока на действие на предходния договор, то това е довело до засягането на императивна разпоредба от закона, което прави сключеният анекс нищожен.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него  - постановено ново, с което искът да бъде уважен.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 163/02.10.2013 г. по гр. д. № 144/2013 г. на Новозагорския районен съд изцяло и вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА за нищожен АНЕКС към договор за арендуване на земеделска земя , вх. №  2280/08.08.2013 г. , акт № 127, том. ХІ, рег. № 4857/02.10.2011 г. вписан с акт № 49, т.VІ, рег.№ 3215, като противоречащ на закона, а именно: на чл. 16 ал. 1 предложение второ от ЗАЗ.

        

         ОСЪЖДА Кооперация „Наша земя” ЕИК 829088102 със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Н.З., представлявана от председателя К. Д. К. да заплати на К.С.К. ЕГН ********** *** сумата от 738 /седемстотин и тридесет и осем/ лева, представляваща направените по делото разноски.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: