Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   74

 

гр. Сливен, 11.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          ВАНЯ АНГЕЛОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №649 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Д.Д. против Решение №113/30.09.2013г. по гр.д.№311/2012г. на Котелски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между ищеца С.Д.Д. и ответниците Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г., че ищецът е собственик на 362/782 ид.ч. от 26 кв.м., представляващи част от имот пл.№209, заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М. и са осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху описаните 26кв.м. на основание чл.108 от ЗС; отхвърлен е иска по чл.108 от ЗС, предявен от С.Д.Д. против Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г. да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на 420/782 ид.ч. от 26кв.м., представляващи част от имот пл.№209, заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М.; отхвърлен е иска по чл.108 от ЗС предявен от С.Д.Д. против Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г. да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на 4 кв.м., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М. и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху тях. Присъдени са разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

            Решението е обжалвано частично – в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, предявен от С.Д.Д. против Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г. да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на 4 кв.м., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М. и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху тях, както и в частта относно разноските.

В жалбата си въззивника – ищец в първоинстанционното производство С.Д.Д. твърди, че решението в обжалваната отхвърлителна част е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва, че по делото не е направено всестранно, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата, поради което правния извод на районния съд е погрешен. Посочва, че едва през 1998г. е извършено плащане на придаваемите към имота на ответниците части, поради което до 1998г. ответниците не са владели въпросните 30 кв.м. Не се доказало, че ответниците въобще са ги владели до 2004г., а след покупката на имота от него давностния срок се прекъсвал със сключване на сделката в нотариална форма, поради което владелците не могат да присъединят към своето владение и владението на праводателя си. Прекъсването на владението за повече от 6 месеца води до прекъсване на придобивната давност, съгл. чл.81 от ЗС, като последицата е не само заличаване на срока на владението, но и основанието му, имащо значение за вида му – добросъвестно или недобросъвестно. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения от него иск по чл.108 от ЗС по отношение на 4 кв.м., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М.. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът С.Д.Д., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие – адв. О., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемите Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г., редовно призовани не се явяват и не се представляват.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Съдът не споделя оплакванията, изложени във въззивната жалба и намира същата за неоснователна. Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Предмет на въззивната жалба, съответно на въззивното производство е само отхвърлителната част от първоинстанционното решение по отношение на 4 кв. м., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел.

В останалата отхвърлителна част и уважителната такава, решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила.

По отношение на спорните 4 кв.м. – част от процесните 30 кв.ч., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, по делото от изслушаните пред районния съд свидетели, е установено, че те са владени още от праводателите на ответниците - С.М. Р. и М.Д. Р.а още от 50-те години на миналия век, след това от праводателя И.С. М., а след смъртта му от самите ответници. Владението на тези 4 кв.м. е установено през 50-те години на миналия век като праводателят на ответниците С. Р. е построил сушина /паянтова сграда навес/ на границата на двата имота, стъпваща и в двата имота, като с площ от 4кв.м. се застъпва с процесното място от 30кв.м. Тази постройка е нанесена в плана, като през 2007г. фигурира и в издадената въз основа на него виза за проектиране. Към момента тази постройка /навес, сушина/ не съществува, разрушена е. Безспорно обаче през периода от 50-те години на миналия век, когато е построена от праводателя на ответниците до 2007г., когато сушината е нанесена като съществуваща в издадена виза за проектиране, сградата е безспорно владяна от праводателя на ответниците и от ответниците, в т.ч. процесните 4кв.м., попадащи в спорните 30 кв.м., заключени между границите на двата имота. Установена е фактическата власт върху процесните 4 кв.м. – обективния признак на владението, както и субективното намерение за своене. Съдът намира, че по този начин безспорно още праводателите на ответниците С.М. Р. и М.Д. Р.а са придобили правото на собственост върху тези 4кв.м. по силата на давностно владение, резултат на продължило повече от 10 години постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и несъмнително владение с намерение за своене още към 1973г. – момента на влизане в сила на ЗТСУ /отм./, при действието на настоящия ЗС от 1951.

Следва са се отбележи, че по делото няма данни и съответно ангажирани доказателства за прекъсване владението. Неоснователно е възражението на въззивника, че със сключване на неговата придобивна сделка с нотариален акт през 2004г., владението на ответниците е прекъснато. Законодателят не е предвидил такова основание за прекъсване на владението. Основанията за прекъсване на придобивната давност са установени в чл.116 от ЗЗД, както и в чл.81 от ЗС. Нито едно от тези, нормативно установени основания не е налице. Владението не е и изгубено за период повече от 6 месеца, съгл. чл.81 от ЗС. Възражението на въззивника в тази насока е неоснователно., още повече, че според настоящия състав правото на собственост е придобито от праводателите на ответниците още към 1973г.

С оглед изложеното предявеният ревандикационен иск по отношение на спорните 4 кв.м., като част от процесните 30кв.м., заключени между имотните граници на имотите на страните, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, първоинстанционния съд правилно е присъдил на страните направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени. Въззиваемите не са претендирали присъждане на разноски във въззивното производство и в тази насока съдът не следва да се произнася.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №113/30.09.2013г. по гр.д.№311/2012г. на Котелски районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС предявен от С.Д.Д. против Д.Й.М., С.И.М. и М.И.Г. да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на 4 кв.м., заключени между имотната граница между имот пл.№209 и имот пл.№210 и регулационната граница между УПИ IХ-209 и УПИ VIII-210 в кв.21 по плана на село Кипилово, общ.Котел, повдигнати в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице М.М. и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху тях, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.