Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 16

 

гр. Сливен, 30.01  .2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 650  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

Обжалвано е решение № 834/30.10.2013 г.  по гр. д. № 2514/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А.М.А. ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на С.Т.Т. ЕГН ********** *** *, че дължи  сумата от 150.00 лв. главница и разноски , ведно със законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1219/17.06.2013г. по ч.гр.д. № 2987/2013 г. на Сливенския районен съд и е осъден да заплати ищецът на ответника направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се сочи че решението противоречи на закона и е явно несправедливо. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения свързани със събирането на доказателства чрез разпит на свидетел.Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, което съдът с определение от съдебно заседание е отхвърлил като несвоевременно заявено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи че жалбата е неоснователна.  В хода на съдебното дирене е била дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства, но той е проявил пасивност и не е ангажирал такива, а и се прави възражение, че вземането му е погасено по давност.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява.

В с.з. за въззиваемата страна,, редовно призован,  се явява  представител, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Предявяването на специалния установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл. 416 от ГПК. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата,в случая представляваща стойността на наема и заплатените от наемодателя разходи, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като безспорно е установено, че ищецът преди 6 г. е доставил на друго лице в с. Питово дърва за огрев. Не е установено между ищеца и ответника да са възникнали облигационни отношения във връзка със закупуването на дърва за огрев.  Така след като не е доказано основанието за съществуване на вземането, то предявеният иск се явява недоказан и правилно районният съд го е отхвърлил като се е съобразил и с направеното възражение за изтекла давност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 834/30.10.2013 г.  по гр. д. № 2514/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: