Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  21.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 651 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Х. в качеството й на процесуален представител на  П.И.Н. - Д. ЕГН ********** *** против решение № 752/24.10.2013 г. по гр.д. № 676/2013 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е допусната съдебна делба между въззивницата и К. Д. Н. ЕГН ********** и Б.Н.И. ЕГН **********,*** по отношение на 13 недвижими имота, в частта, с която делбата е допусната при квоти на правото на собственост ½ ид.части за въззивницата П.Н.Д. и по ¼ ид.части за въззиваемите Н. и И.. 

Във въззивната жалба се сочи, че в тази част решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът бил приел, че въззивницата не е доказала по категоричен начин, че подписът в саморъчното завещание на наследодателката Б. Т. Н. е положен от нея. Страната твърди, че заключението дадено от вещото лице Г. в съдебно заседание, че допуска, че подписът положен в върху завещанието е на наследодателката Н., следва да се тълкува в смисъл, че той е положен от нея, тъй като основание да разколебае категоричния извод на вещото лице е обстоятелството, че същия не е могъл да ползва сравнителен материал представен от държавни органи. Страната посочва, че макар да не са представени сравнителни материали и подписа на Н. от държавни органи, поради отдалечеността назад във времето на смъртта на  завещателката, то били представени достатъчно сравнителни материали носещи нейния подпис, а именно квитанции за внесен данък. Иска се обжалваното решение в тази част да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови делбата да бъде допусната при квоти, които да са съобразени с дяловете, които се получават след уважаване на завещателното разпореждане. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба в законния срок от адв.Г. – пълномощник на К.Н. и Б.И., с който е изразено становище за допустимост на въззивната жалба, но и за неоснователност на същата. Процесуалният представител на въззиваемите е посочил, че за да проведе ефект завещанието трябва да е действително, а при саморъчните завещания, това означава, същото да е написано ръкописно от самия завещател, да е означена дата на съставяне и да има подпис за завещателя след завещателните разпореждания. Оспорването на завещанието и неустановяването на по категоричен и безспорен начин неговата автентичност следва да доведе до извод, че завещанието страда от дефекти, които според чл. 42 буква б”от ГПК го правят недействително. Страната твърди, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че не следва да се зачете действието на завещанието, тъй като не е установено по категоричен начин, че същото е подписано от Н.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.  Няма направено искане за присъждане на разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Х., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Г., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Сливенския районен съд.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.10.2013г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 07.11.2013 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Производството по делото се намира в първа фаза по допускане на делбата, в която следва да се определят имотите по отношение на които е допусната делбата и квотите от право на собственост на съделителите.

         За да се определят квотите от правото на собственост на съделителите, следва да се установи по безспорен начин дали представеното по делото саморъчно завещание на Б. Т. Л. от 27.08.1980 г. е автентично или не. По силата на чл. 42, б. „б” от Закона за наследството завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗН, съгласно които саморъчното завещание трябва да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означения на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Тези три условия трябва да са едновременно изпълнени. Ако някое от тях не е налице завещанието е нищожно. Саморъчното завещание е частен документ, поради което тежестта да докаже истинността му пада върху заветника. Съгласно разпоредбите на ГПК страната, ползваща се от частния документ е длъжна да установи неговата автентичност по нетърпящ съмнение начин. Ето защо за да се приеме, че автентичността на документа е установена несъмнено, то доказването на авторството в момента на съставяне и подписа на завещателя, следва да е изпълнено така, че да се изключва всяка друга възможност. В настоящият случай вещото лице в изготвената съдебно-почеркова експертиза е посочило, че подписът върху оригинала на саморъчното завещание на Б. Л. и подписът върху сравнителните материали, които е ползвал, са положени от едно и също лице. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че „допуска”, че подписът върху завещанието е на Б. Л., тъй като сравнителният му материал не изхожда от официална институция. Трябва да се има предвид, че сравнителният материал, който е ползвало вещото лице представлява квитанции за внесени такси. Освен, че като задължено лице на повечето квитанции е посочен И.Л. има разминаване в тях и в това кой е посочен като издължил сумата. На места е посочено Б. Т., на места Б. Т., а на една от квитанциите Б. Н.. Самият сравнителен материал е бил предоставен от заветницата. Той сам по себе си не може да е категоричен за това кое именно лице е правило съответните вноски. Дали това е била завещателката или друго лице, което се е подписало вместо нея. С оглед на тези съображения съдът намира, че пълното и пряко доказване на автентичността на подписа положен под завещанието за Б. Л. не е осъществено. Вероятността завещанието да е подписано от нея и в най-голяма степен не е пълно установяване на този факт. Ето защо съдът намира, че процесното завещание страда от дефекти, които го правят недействително. В този смисъл е и трайната установена практика на ВКС /решение № 2/24.07.2001 г. на ВКС по гр.д. № 583/2000 г., Решение № 493/09.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 106/2002 г., Решение № 1227/19.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3739/2007 г./

         Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 759/24.10.2013 г. по гр.д. № 676/2013г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.