Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.12.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети декември през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 652 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 825/01.11.2013г. по гр.д. № 2965/13г. на СлРС, с което И.Г.С. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Р.И.С. месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 19.08.2013г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, или до настъпване на други законови причини за изменянето или прекратяването й, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума, до пълния претендиран размер от 100 лв. като неоснователен, и са присъдени съразмерно разноски и държавна такса по делото.

Въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, обжалва частично решението в осъдителната му част, като счита, че в нея то е неправилно, материално незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че съдът не е имал нито фактическо, нито правно основание да уважава, дори частично, предявения иск. Твърди, че за да приеме, че ответникът може да заплаща издръжка на ищеца, решаващият съд е следвало да определи размера на средствата, с които той би разполагал за собствената си издръжка, но не е отчел факта, че съпругата на ответника има пенсия от 173 лв. месечно и така членовете на домакинството разполагат с доход около минималната работна заплата. Тъй като става дума за пълнолетно лице, издръжка за него се дължи само ако не представлява особено затруднение за даващия я, а в случая съдът не есъобразил доходите на бащата, здравословното му състояние и намалената му трудоспособност, както и, че той не разполага с достатъчно средства да издържа и собственото си домакинство. Твърди още, че пълнолетните лица са длъжни сами да се грижат за издлъжката си и на свой риск предприемат учение във висше учебно заведение. В обобщение счита, че определената от  съда издръжка от 70 лв. ще затрудни сериозно бащата, поради което моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в уважителната част и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна. Излага фактически и правни съображения с които оборва доводите на въззивника. Развива съображения относно правилността на атакувания акт и моли той да бъде потвърден в обжалваната му част. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, въззивникът е представил нови писмени доказателствени средства, касаещи релевантни за спора новонастъпили факти, поради което, при условията на чл. 266 ал. 2 от ГПК, съдът ги е приел.

Въззивният съд намира въззивната жалба заредовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и частично правилна.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Посредством новоприетите доказателства тя се допълва с това, че след операцията през 2012г. въззивникът не се е възстановил, а състоянието му се е влошило, получавал почти ежедневно главоболие, световъртеж, замайване, изпитвал слабост, безинициативност и апатия. След прегледи през м. 11 и м. 12.2013г. му е определена терапия с медикаменти, които следва да приема за период от 3 месеца, както и му е назначена рехабилитационна терапия. Стойността на предписаните и закупени лекарства е 56, 77 лв.

Въззивният съд не споделя изцяло правните изводи на решаващия съд по отношениена определения размер на издръжката.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

За уважаването на иска по чл. 144 от СК по принцип, следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – навършилото пълнолетие дете да учи в средно или висше учебно заведение, да е под 20, съответно – под 25 годишна възраст и да не може да се издържа от доходите или имуществото си. От друга страна – родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

В случая непререкаемо са доказани формалните условия за възраст и статут на студент за ищеца, както и обективното отрицателно условие той да не може да се издържа със собствени доходи или имущество. Евентуалният положителен факт на наличие на такива, е следвало да бъде доказан от ответника, който, обаче, не е оспорил това фактическо положение.

Нуждите на ищеца, сведени само до най-необходимото за да живее и учи редовно, са за храна, облекло, обикновено домакинство, такси, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения. Паричният им еквивалент е около 300 лв. месечно.

Ищецът е избрал да насочи иска си срещу своя баща. Безспорно е установено по делото, че той е претърпял вътремозъчен кръвоизлив през м.02.2012г., в резултат на което му е била определена 66%  трудова работоспособност и от м.09.2012г. е прекратено трудовото му правоотношение. Ответникът понастоящем е пенсионер, получава месечна пенсия в размер на 438, 79 лв., а неговата съпруга, която също е пенсионерка, има месечна пенсия от 173, 56 лв. Поради претърпяната операция по повод менингиом в лявата голямомозъчна хемисфера и поради наличието на хронична сърдечна болест, бащата на ищеца приема постоянно лекарства, като тези за хроничното заболяване са само частично платени от здравната каса, останалите медикаменти заплаща сам и, видно от представените рецептурна книжка, рецептурни бланки и касови бонове, са на стойност около 60 лв. месечно. Новоназначената терапия вследствие на влошеното му състояние изисква допълнителни средства за срок от поне 3 месеца в размер от около 60 лв. месечно. Не е установено наличие на други доходи за него или съпругата му.

С оглед така установените възможности, които са сравнително ограничени, съизмерени с минималната работна заплата за страната, ответникът би следвало да дава издръжка в размер, който не би го затруднявал особено. Съдът счита, че този размер за него е 40 лв. месечно.

Действително, няма легално определение на използваната от законодателя словоформа “без особени затруднения”, но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай по отделно, на базата на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към общите принципи за справедливост.

Въззивният съд приема, че здравословното и имущественото състояние на ответника, липсата на задължения към низходящи или други лица с право на издръжка и наличния му ангажимент към собственото му семейство, не се конфронтират в такава степен със задължението му към ищеца, че да го елиминират напълно.

По начало изборът на учебно заведение, специалност и форма на обучение не подлежи на съдебен контрол, а в житейски аспект не може да бъде подчиняван само и единствено на материални съображения, но от друга страна, ищецът е пълнолетен, здрав и трудоспособен и следва и сам да носи отговорност за своята издръжка, като положи необходимите и ефективни усилия да осигури поне част от нея. Не следва да се пренебрегва и факта, че неговата майка е задължена към него при същите условия като баща му.

Поради всичко това, въззивната инстанция счита, че даването на издръжка в размер на 40 лв. занапред попада в дефиницията на  “без особени затруднения” за бащата по смисъла на чл. 144 от СК.

Присъдената от първоинстанционния съд издражка от 70 лв. е в завишен размер и въззивната жалба се явява основателна само в частта над 40 лв. до 70 лв. В нея решението на СлРС следва да се отмени и вместо това въззивният съд следва да постанови ново, с което да отхвърли претенцията и в тази й част.

В необжалваната отхвърлителна част решението на СлРС е влязло в сила.

По отношение на присъдената държавна такса първоинстанционното решение следва да бъде отменено за сумата над 57, 60 лв., с оглед отхвърлената част от иска. Разноските, направени от ищеца в първоинстанционното производство следва да се намалят до размер на 48 лв., а тези на ответника – да се увеличат на 108 лв.

Предвид изхода на процеса отговорността за разноски за въззивната инстанция следва да се разпредели между страните както следва – въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски за д.т. в размер на 21, 60 лв., съразмерно на уважената част от въззивната жалба, а тъй като въззиваемият не е направил разноски за тази инстанция, въззивникът не му дължи такива съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 825/01.11.2013г. по гр.д. № 2965/13г. на СлРС В ЧАСТТА, с която И.Г.С. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Р.И.С. месечна издръжка, считано от 19. 08.2013г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, или до настъпване на други законови причини за изменянето или прекратяването й, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, за сумата НАД 40 лв. ДО  присъдената сума от 70 лв., като вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.С. *** * против И.Г.С. *** иск за заплащане на месечна издръжка, считано от 19.08.2013г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, или до настъпване на други законови причини за изменянето или прекратяването й, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, ЗА СУМАТА НАД 40, 00 лв. до присъдената сума от 70, 00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които И.Г.С. е осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху присъдената издръжка ЗА СУМАТА НАД 57, 60 лв. и на Р.И.С. разноски по делото ЗА СУМАТА НАД 48 лв. и ОСЪЖДА Р.И.С. да заплати на И.Г.С. разноски за първоинстанционното производство в размер на още 54 лв.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 471/21.05.2012г. по гр.д. № 1337/12г. на СлРС в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

 

ОСЪЖДА Р.И.С. да заплати на И.Г.С. направените разноски по делото за въззивното производство съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на 21, 60 лв

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: