Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №19

 

гр. Сливен, 31.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №653 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София против Решение №859/01.11.2013г. по гр.д.№2512/2013г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София против Община Сливен иск по чл.213 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 361,26 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за щета, причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба 12.07.2013г. и са присъдени разноски на ответника. Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивника – ищец в първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва, че съдът е приел всички представени от него доказателства, които не са оспорени от ответната страна. Допуснал експертиза и изслушал свидетелски показания и след това съвсем необосновано и немотивирано приел, че тъй като представената застрахователна полица е неподписана не я кредитирал. По този начин приел, че липсва застрахователно правоотношение между страните и отхвърлил исковите му претенции. Посочва, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че е налице застрахователно събитие, както и сключен застрахователен договор, неоспорен от ответника. Посочва, че по делото е представен препис от възпроизведен на хартиен носител електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК, който е приет като доказателство по делото и не му е оспорена истинността. Писменото доказателство е прието по делото, не е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от ответната страна и не е открита процедура по оспорването му, поради което е ограничено правото му да докаже истинността на документа. Във връзка с възможността на водача да възприеме наличната неравност на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране, посочва, че от показанията на свид. А. се установило, че в насрещното платно се е движел лек автомобил и е нямало възможност да се избегне дупката върху пътното платно. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна. С подадения по делото отговор въззиваемата страна Община Сливен оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че правилно РС е отхвърлил предявените искове, поради липса на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ищец и увреденото лице. Посочва, че договорът за застраховка е от категорията на абсолютните търговски сделки, чийто търговски характер произтича от нормата на чл.286 ал.1 от ТЗ, а не обусловен от търговско качество на лицето, което я сключва и спрямо нея намира приложение разпоредбата на чл.293 ал.1 от ТЗ, като в случая в КЗ съществува специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор. Предвидената в закона писмена форма на застрахователния договор е условие за действителността му, а не за неговото доказване. Посочва, че не е необходимо да бъде проведено оспорване на представения договор от негова страна, тъй като тежестта на доказване не е негова. Посочва, че своевременно е възразил за липса на валидно застрахователно правоотношение в срока за отговор на исковата молба, като препис от отговора е връчен на ищцовото дружество въззивник. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие – адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Излага подробни съображения относно неправилността на постановеното решение във връзка с извода на съда, че не е налице сключен валиден договор за застраховка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – юриск. Б., която поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение като краен резултат е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с регресен иск на платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и цена на иска 361,26лв.

За да бъде уважен регресния иск по чл.213, ал.1 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявения иск, районният съд е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество за застраховка „Каско на МПС“, тъй като представените по делото преписи от застрахователна полица са неподписани.

Въззивният състав не споделя изложените в мотивите на районния съд съображения за липса на застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ищцовото застрахователно дружество, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. В тази насока съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.   

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице по отношение на увредения лек автомобил лек автомобил марка “БМВ”, модел “320 Д” с рег.№ СН 8988 СА към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.12.2012г.

По делото е представена компютърна разпечатка на застрахователната полица, а не оригинален документ, поради което не може да се направи извода, че оригиналния договор за застраховка не е подписан от страните. Компютърната разпечатка по естеството си няма как да съдържа подписите на страните. Самата тя не е оспорена от насрещната страна, не е направено искане и съдът не е задължил ищеца да представи оригинал на застрахователната полица, за да направи извода, че тя не е подписана и липсва застрахователно правоотношение. От събраните по делото доказателства по косвен път се установява обратното – наличие на валидно застрахователно правоотношение относно увреденото МПС. Представено е доказателство, неоспорено по делото, че застрахованото лице А. А. е заплатил изцяло дължимата застрахователна премия към момента на сключването на договора за застраховка – 02.11.2012г. и съгласно разпоредбата на чл.187 от КЗ застрахователния договор е влязъл в сила. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е и обстоятелството, че по подадено от увреденото лице – застрахован заявление е образувана преписка по претенцията за щета и е изплатено на застрахования А. А. съответно застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни страни.

Освен това следва да се има предвид и задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/11г. на ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., с които изрично е прието, "че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“. Направеният извод с обсъжданите и цитирани актове е че страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. "абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл.293, ал.3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него /възражението е направено от трето за договора лице – Община Сливен/ и както бе отбелязано по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него. Отново следва да се отбележи обаче, че по делото е представено компютърно извлечение, а не оригинал /какъвто не е изискан от съда/ и от него не може да се прави извод за нищожност на договора за застраховка, поради неспазване на формата по чл.184 от КЗ.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че е налице сключен договор за застраховка “Каско” по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 19.12.2012г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице – А. С. А.. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка “БМВ”, модел “320 Д” с рег.№ СН 8988 СА, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото е установено, че увредения автомобил е учебен и към момента на въпросното ПТП е бил управляван от курсист, като инструктор е собственика А. С. А., който също бил в автомобила. На 12.12.2012г. около 15,20 часа на ул.“Вл. Очков“, гр.Сливен, по посока бул.“П. Хитов“ лекия автомобил, управляван от курсист попада в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети. От протокола за ПТП, представляващ официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, обвързваща съда и неоспорен от страните, се установява, че причината за настъпилото ПТП е преминаване на автомобила през необезопасената дупка на пътното платно.

Въпросната улица /ул.”Владислав Очков”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по ул.”Владислав Очков”, гр.Сливен е била налице дупка на пътното платно, несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Владислав Очков”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От неоспорения и изцяло кредитиран от съда протокол за ПТП от 12.12.2012г., изготвен от служители на ОД на МВР – Сливен, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – увредени предна и задна десни гуми.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 363,82лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП/, подлежаща на обезщетяване от причинителя на вредата. Следва да се отбележи, че исковата претенция е с цена 361,26лв.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за основателно. От заключението по допуснатата и изслушана от районния съд авто-техническата експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме наличната неравност на разстояние равно или по-голямо от опасната зона за спиране и е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скорост до 50 км/ч. По делото не е установена точната скорост на движение на автомобила към момента на ПТП, но тъй като същият е управляван от курсист, съдът приема, че скоростта не е била по-висока от 50 км/ч, т.е. в рамките на допустимата по ЗДвП скорост в населено място. При отговори на въпроси в съдебно заседание, след изслушване на показанията на свид.А., вещото лице посочва, че този му извод не се променя. Посочва, че до водача – курсист, който няма технически умения, стои инструктор, който има достатъчно добри технически умения да наблюдава и следи непрекъснато платното за движение, както и да контролира поведението на водача чрез задействане на спирачната система, естествено без право на контрол върху волана, но може да задейства спирачната система и да намали скоростта на движение.

Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 50% съпричиняване, поради което обезщетението за имуществени вреди, доказани в размер на 363,82лв. следва да се намали наполовина. Ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца - застраховател обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 181,91лв., като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 361,26лв. се отхвърли като неоснователен. 

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 12.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска до размера от 181,91лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, с което иска е отхвърлен до този размер и вместо него да постанови ново по същество, с което осъди ответната Община Сливен да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на 181,91лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба. В останалата отхвърлителна част над този размер до пълния претендиран такъв, първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция.  При определяне размера на дължимите разноски съдът не взе предвид посочения в договора за правна помощ от 11.07.2013г. адвокатски хонорар за първата инстанция, тъй като в договора изрично е посочен начин на плащане - по банков път, а доказателства за плащането на възнаграждението няма представени. В тази насока са задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за заплащане по банков път на уговореното с договор от 05.11.2013г. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 144лв. Поради това общия размер на направените и доказани разноски включва заплатената държавна такса пред СлРС в размер на 50лв., държавната такса за въззивно обжалване – 25лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 144лв., т.е. общия размер на разноските пред двете инстанции е 219лв., от който следва да се присъди съразмерно сумата от 110лв.

На ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 129лв., вместо присъдените такива в размер на 260лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта относно присъдените на Община Сливен разноски над размера от 129лв. до присъдения размер от 260лв.

Въззиваемата страна Община Сливен е претендирала присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанация и с оглед изхода на въззивното производство, такива му се дължат съразмерно в размер на 49,65лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №859/01.11.2013г., постановено по гр.д.№2512/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т.а, пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р.Я. против ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654 регресен иск по чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на изплатено обезщетение по застраховка “Бонус Каско“ за щета, причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно до размера от 181,91лв., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. София е осъдено да заплати на Община Сливен разноски по делото над размера от 129лв. до присъдения размер от 260лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654 да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т.а, пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р.Я., на основание чл.213, ал.1 от КЗ сумата от 181,91лв. /сто осемдесет и един лева и деветдесет и една ст./, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Бонус Каско№4706121000000057/02.11.2012г. за причинени имуществени вреди от настъпило на 12.12.2012г. в гр.Сливен, ул.“Владислав Очков“ застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 12.07.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 110лв., представляваща направените по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т.а, пл.”П.” №*, ЕИК 000694286, представлявано от изп. директор Р.Я. да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654 сумата от 49,65лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №859/01.11.2013г. по гр.д.№2512/2013г. на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.