Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                                       

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 655 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.М.С., процесуален представител на Д.П.Ж. ЕГН ********** ***, против решение № 136/06.08.2013г. по гр.д. № 492/2012г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за признаване за установено по отношение на въззиваемата Д.Н. и въззиваемият Т.К., че 16 бр. крави и 4 бр. телета, описани в решението, са негова собственост, респективно не са собственост на Т.К.. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба подробно са описани исковите претенции, установеното от фактическа и правна страна на съда и неговото крайно решение. В заключение е посочено, че оспорения по делото договор, с който са продадени 40 бр. крави и 20 бр. телета не е обявен за недействителен или за нищожен, поради което следва да се приеме, че е действителна изразената в него воля. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск.

В законния срок няма депозиран отговор на въззивната жалба.

По делото не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. С., който заявява, че поддържа въззивната жалба и че обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени разноски за всички инстанции.

Въззиваемите не се представляват в съдебно заседание.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 19.08.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 02.09.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

По делото е бил предявен иск по чл.440 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемите Д.Н. и Т.К., че 16 бр. крави и 4 бр. телета са собственост на въззивника Д.П.Ж.. Предявяването на този иск съгласно разпоредбата на чл.440 ал.2 от ГПК следва да е насочено срещу взискателя и длъжника по изпълнителното дело, както е постъпено в конкретния случай. Всяко трето на изпълнителното производство лице има правна възможност да предяви иск по чл.440 ал.1 от ГПК тогава когато счита, че негово право е засегнато от изпълнението. Целта е да се установи, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника. В конкретния случай ищецът твърди, че е собственик на основание договор за покупко-продажба на 16 бр. крави и 4 бр. телета. За да докаже претенцията си той следва да представи доказателства за това, че по законен ред е придобил собствеността  на претендираните движими вещи, в случая крави и телета. Съдът счита, че след подробен анализ на представените по делото доказателства се налага извода, че правото на собственост, претендирано от ищеца не е доказано, поради следните съображения:

Ищецът е посочил, че е придобил правото на собственост на кравите и телетата въз основа на представен по делото договор за покупко-продажба на животни. Въззиваемата Н., своевременно пред първоинстанционния съд, е извършила оспорване на неговата вярност и автентичност. Съдът счита, че оспорването е проведено успешно и че този документ, който е представен по делото , в никакъв случай не може да служи като доказателство за придобиване право на собственост на описаните към исковата молба животни. В един договор за покупко-продажба на едър добитък следва да е ясно кои са страните – продавач и купувач, какво се продава /тъй като става въпрос за едър рогат добитък същият следва да бъде индивидуализиран с описание –порода, шарки, индентификационни номера/ и следва да бъде посочена цената на сделката. В конкретния случай по представения договор са извършвани множество дописвания. Съдът счита, че следва да вземе предвид относно неговото съдържание и справката, направена от Нотариус И. вх.№ 553/18.02.2013г. РС – Нова Загора, от която е видно, че в общия регистър за 2008г. на Нотариуса под рег.№ 8508/01.10.2008г. са удостоверени подписите върху договор за покупко-продажба на 40 бр. крави и 20 бр. телета за сумата от 15 000,00 лева с продавач Т.Д.К. и купувач Д.П.Ж.. Нотариусът е удостоверил подписите на продавача и купувача. При това положение обаче следва да се приеме, че цифрите, изписани след подписите на продавача и купувача и преди печата на Нотариуса /представляващи евентуално номерата на ушните марки на продадените животни/ са допълнително вписани в договора. Кой и кога е направил това вписване не е установено по делото. Така обаче животните, които са били предмет на сделка остават неиндивидуализирани и не може да се приеме за установено, че претендираните и описани в исковата молба животни са именно тези, които са продадени на ищеца по процесния договор.

С оглед изложеното следва да се приеме, че кравите и телетата, описани от ЧСИ, са били собственост на втория ответник Т.К.. В подкрепа на това становище е и фактът, че Т.К. е бил регистриран в ДФ „Земеделие“ като земеделски производител и е получавал субсидии за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., като за 2008г. не е получил субсидия за животни, а за следващите години е получавал съответно 45 бр. животни говеда за 2009г., 68 бр. за 2010г. и 76 бр. говеда за 2011г. Това схващане се подкрепя и от информацията предоставена от БАБХ съгласно която Т.К. е вписан в информационната система на агенцията, като собственик на 20 млечни крави и 6 броя мъжки говеда.

В подкрепа на ищцовите твърдения са свидетелските показания на свид.К., но съдът счита, че същите не следва да бъдат взети предвид, поради близката му родствена връзка с ищеца, а именно свидетелят е негов баща, което го прави заинтересован от изхода на делото.

         Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/06.08.2013г. по гр.д. № 692/2013г. по описа на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.