Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 27

 

гр. Сливен, 07.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети февруари  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 657   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 776/17.10.2013 г. по гр.д. № 1910/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Х. Г.Д.” * да присъедини към електропреносната и електроразпределителната мрежа на  ЕВН ЕР  АД,  КЕЦ – Сливен обект находящ се в гр. Сливен, м. „Андреева чешма” с идентификатор № 67338.415.616, собственост на И.Д.Д. ЕГН **********. Със същото решение  дружеството е осъдено да снабди същия обект с електрическа енергия, както и да заплати направените по делото разноски. С допълнително решение от 06.11.2013г.  по същото дело е допусната поправка на постановеното съдебно решение, с което е осъдено „ЕВН България Електроразпределение” АД да присъедини към електропреносната и електроразпределителната мрежа посочения по-горе обект.

Във въззивната жалба, подадена от ответника, се твърди, че решението е неправилно и не отразява действителната правна обстановка като решението почива не на факти, а на ретроспективни догадки на съда, извлечени на базата на противоречиви свидетелски показания относно собствеността на несъществуващи съоръжения. Сочи се, че  електроразпределителното дружество е монтирало електромер на границата на съществуващата фактическа граница на имота, като ищецът не е твърдял и не е доказал съществуването на нова регулация за местността. Поради това съдът е следвало да приеме, че претенцията е неоснователна, незаконосъобразна и технически невъзможно е измерването на електрическата енергия за обекта да бъде преместено на стълба в обекта на клиента, тъй като са изпълнени всички нормативни изисквания за присъединяването на обекта.  Развити са съображения относно необосноваността и неправилността на съдебните актове. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който иска да бъде постановен съдебен акт, потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва с оглед на събраните доказателства пред тази инстанция, а именно: За изясняване на обстоятелствата по делото настоящата инстанция назначи комплексна съдебна експертиза, която да отговори на въпросите дали поставеният електромер за отчитане на електрическа енергия ползвана в обекта се намира на границата на имота и ако не се намира на границата на имота, къде следва да бъде поставен и какви са техническите възможности за това съгласно изисквания. От изготвената и неоспорено от страните заключение е видно, че електромерното табло с електромерите за отчитане на електрическата енергия, ползвана от обекта се намира извън границата на имота и съгласно приложената скица към експертизата е на разстояние от 64 м. Съгласно нормативните изисквания и техническите възможности към момента електромерът би могъл да се монтира на стълб № 17, находящ си най-близо от западната граница на имота на разстояние 32 м. , съгласно предоставената кадастрална карта.

Настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. С оглед на събраните доказателства пред районен съд и пред настоящата инстанция е видно, че действително електромерното табло не е монтирано до или на границата на имота на потребителя на място определено от разпределителното предприятие така, че потребителят на ел.енергия да има възможност най-лесно да захрани имота си с ел.енергия. Условията за присъединяване на потребителите на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи са уредени с наредба № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 22 ал. 3 от Наредбата съоръженията се поставят под напрежение до границата на собственика само от преносните или съответното  разпределително предприятие или от упълномощени от него лица. Потребителят от своя страна поставя под напрежение инсталациите си след границата на собственост при спазване на техническите изисквания за сигурност, качество на електрическата енергия и безопасност.  В наредбата изрично уреден и въпроса за граница на собственост на електрическите съоръжения. Съгласно чл. 27 границата на собственост между електрическите съоръжения на преносните или съответното разпределително предприятие и тази на потребителя се определя от  начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Чл. 28 ал. 5 изрично урежда, че електромерните табла се монтират до  или на границата на имота на потребителя, на място определено от разпределителното предприятие. Очевидно е , че в конкретния случай мястото определено от разпределителното предприятие е отдалечено значително от границата на имота. Съгласно ЗЕ операторът на електропреносната мрежа и съответно операторът на ел. разпределителната мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия  като това става по реда на наредбата. В случая е безспорно, че въпреки формалното изпълнение на задължението за присъединяваме на обекта не са спазени изискванията на наредбата, съобразени с техническите възможности. Неоснователно е твърдението в жалбата, че е технически невъзможно измерването на ел.енергия за обекта да бъде преместена на място, което е по-близо до границата на имота. Поради това като краен извод решенията на районния съд се явяват правилни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 776/17.10.2013 г. по гр.д. № 1910/2013 г. на Сливенския районен съд, както и решение от 6.11.2013 г. по гр. д. № 1910/2013 г., с което е допусната поправка на постановеното решение.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК123526430 да заплати на И.Д.Д. ЕГН ********** сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: